Определение № 344 от 27.08.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. К., 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил М. Димов

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20255100500247 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 244 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2407/06.03.2025 г., подадена от „Т.И.“ ООД - гр.К., чрез адв.С. Д., против определение № 295/05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1826/2023 г. по описа на РС - К., с което е допуснато предварително изпълнение на решение № 74/28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1826/2023 г. по описа на РС - К., в частта относно уважените искове с правно основание чл.124 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

В жалбата са изложени съображения, че претендираните от ищеца възнаграждения произтичат от договор за управление по смисъла на ТЗ и ЗЗД, а не са трудови възнаграждения. Макар и формално договора да е бил сключен като трудов, претендираното възнаграждение имало облигационен характер и произтичало от договор за поръчка, а не от трудов договор по смисъла на КТ.

Твърди се че въззивният съд (очевидно се има предвид районният съд) неправилно квалифицирал предявения иск като такъв за заплащане на трудово възнаграждение - чл.128, ал.2 от КТ, вместо по чл.79, ал.1, предложение първо, във вр. с чл.286 от ЗЗД. Спорът следвало да се разглежда по общия ред, а не като трудов спор, като предвиденото предварително изпълнение по чл.242, ал.1 от ГПК било неприложимо в случая. Моли съда да отмени обжалваното определение на РС - К. като неправилно и незаконосъобразно.

Направено е и искане за спиране на изпълнението на постановеното решение до произнасянето по същество по настоящата жалба.

1

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба Х. А. Ю., чрез адв.Д. Д., в който се излага становище за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото пред Районен съд – К. е образувано по искова молба, подадена от Х. А. Ю. срещу „Т.И.“ ООД, гр. К., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

С решение № 74/28.02.2025 г по гр.д. № 1826/2023 г. по описа на РС - К., „Т.И.“ ООД – гр. К., с ЕИК ********** седалище и адрес на управление: гр.

К., ул. „Я.“, № *, е осъдено да заплати на Х. А. Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Р.“, № ***, вх. *, ет. *, ап.** следните суми: сумата в общ размер на 18 267,55 лева - главница, представляваща общ сбор на неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.01.2022 г. до м.04.2022 г. вкл., както следва: за м.януари - 4 579.29 лева, м.февруари - 4 579.29, м.март - 4 579.29 лева и м.април 2022 г. - 4 529.68 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.12.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 10 101.10 лв. на основание чл.224, ал.1 от КТ, представляваща обезщетение за неползван годишен отпуск от 47 дни за периода 2020 г., 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 6 331,31 лв., - законна лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения и обезщетение за периода , считано от последното число на следващия месец, за който се дължи трудовото възнаграждение и деня, от който се дължи обезщетението, до датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2023 г.

С обжалваното определение е допуснато предварително изпълнение на решение № 74/28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1826/2023 г. по описа на РС - К., в частта относно уважените искове с правно основание чл.124 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

Предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение се 2 допуска в две хипотези - по чл.242, ал.1 от ГПК, когато с решението се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, в който случай съдът следва да се произнесе служебно, и по чл.242, ал.2 от ГПК, когато следва да има искане на ищеца, в който случай предварителното изпълнение се допуска по преценка на съда. Разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК има императивен характер за разлика от ал.2 на чл. 242 от ГПК. Във всички случаи, когато се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, първоинстанционният съд следва да допусне предварително изпълнение на решението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК.

В настоящия случай, първоинстанционният съд е обявил на страните правното основание на предявените искове по чл.124 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД, с доклада по чл. 146 от ГПК, неоспорен от страните, разгледал е исковата претенция и е постановил решение, с което е осъдил ответника да заплати трудови възнаграждения по чл. 124 от КТ и обезщетения по чл.224 , ал.1 от КТ, като в тези части е допуснал предварително изпълнение на решението.

Въз основа на осъдителното решение, което попада в хипотезата на чл.242, ал.1 от ГПК и в изпълнение на посочената законова норма, съдът е задължен да постанови предварително изпълнение на решението. Същото представлява императивно неотменимо задължение на съда и правна последица, която настъпва по силата на закона. Съдът няма възможност за преценка дали да допусне или не предварителното изпълнение, а следва да го стори служебно, тъй като то е последица от решението по силата на закона, като същото не може да бъде спряно от длъжника по реда на чл.245 от ГПК срещу представяне на обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 от ГПК.

Доколкото настоящото производство е по разглеждане на частна жалба в частта на решението за допуснато предварително изпълнение по реда на чл.244 ГПК, а не за разглеждане на същинския правен спор, то в това производство не подлежи на преценка правилната правна квалификация на предявените искове.

Неоснователно е и искането за спиране изпълнение на решението до произнасяне по същество на настоящата жалба. Този институт е изрично уреден с разпоредбата на чл.282 ГПК, отнася се за въззивните решения, 3 допуска се при наличието на посочените в нормата предпоставки, компетентен да се произнесе по такова искане е касационната инстанция.

С оглед изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Разноски не се претендират от ответната страна, а и такива не се присъждат в настоящото производство.

Предвид горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 2407/06.03.2025 г., подадена от „Т.И.“ ООД - гр.К., чрез адв.С. Д., против определение № 295/05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1826/2023 г. по описа на РС - К., с което е допуснато предварително изпълнение на решение № 74/28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1826/2023 г. по описа на РС - К., в частта относно уважените искове с правно основание чл.124 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ, като неоснователна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. К., 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил М. Димов

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20255100500247 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 244 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2407/06.03.2025 г., подадена от „Т.И.“ ООД - гр.К., чрез адв.С. Д., против определение № 295/05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1826/2023 г. по описа на РС - К., с което е допуснато предварително изпълнение на решение № 74/28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1826/2023 г. по описа на РС - К., в частта относно уважените искове с правно основание чл.124 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

В жалбата са изложени съображения, че претендираните от ищеца възнаграждения произтичат от договор за управление по смисъла на ТЗ и ЗЗД, а не са трудови възнаграждения. Макар и формално договора да е бил сключен като трудов, претендираното възнаграждение имало облигационен характер и произтичало от договор за поръчка, а не от трудов договор по смисъла на КТ.

Твърди се че въззивният съд (очевидно се има предвид районният съд) неправилно квалифицирал предявения иск като такъв за заплащане на трудово възнаграждение - чл.128, ал.2 от КТ, вместо по чл.79, ал.1, предложение първо, във вр. с чл.286 от ЗЗД. Спорът следвало да се разглежда по общия ред, а не като трудов спор, като предвиденото предварително изпълнение по чл.242, ал.1 от ГПК било неприложимо в случая. Моли съда да отмени обжалваното определение на РС - К. като неправилно и незаконосъобразно.

Направено е и искане за спиране на изпълнението на постановеното решение до произнасянето по същество по настоящата жалба.

1

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба Х. А. Ю., чрез адв.Д. Д., в който се излага становище за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото пред Районен съд – К. е образувано по искова молба, подадена от Х. А. Ю. срещу „Т.И.“ ООД, гр. К., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

С решение № 74/28.02.2025 г по гр.д. № 1826/2023 г. по описа на РС - К., „Т.И.“ ООД – гр. К., с ЕИК ********** седалище и адрес на управление: гр.

К., ул. „Я.“, № *, е осъдено да заплати на Х. А. Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Р.“, № ***, вх. *, ет. *, ап.** следните суми: сумата в общ размер на 18 267,55 лева - главница, представляваща общ сбор на неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.01.2022 г. до м.04.2022 г. вкл., както следва: за м.януари - 4 579.29 лева, м.февруари - 4 579.29, м.март - 4 579.29 лева и м.април 2022 г. - 4 529.68 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.12.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 10 101.10 лв. на основание чл.224, ал.1 от КТ, представляваща обезщетение за неползван годишен отпуск от 47 дни за периода 2020 г., 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 6 331,31 лв., - законна лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения и обезщетение за периода , считано от последното число на следващия месец, за който се дължи трудовото възнаграждение и деня, от който се дължи обезщетението, до датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2023 г.

С обжалваното определение е допуснато предварително изпълнение на решение № 74/28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1826/2023 г. по описа на РС - К., в частта относно уважените искове с правно основание чл.124 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

Предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение се 2 допуска в две хипотези - по чл.242, ал.1 от ГПК, когато с решението се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, в който случай съдът следва да се произнесе служебно, и по чл.242, ал.2 от ГПК, когато следва да има искане на ищеца, в който случай предварителното изпълнение се допуска по преценка на съда. Разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК има императивен характер за разлика от ал.2 на чл. 242 от ГПК. Във всички случаи, когато се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, първоинстанционният съд следва да допусне предварително изпълнение на решението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК.