Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17638 от 21.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10295/2025
Вид
Определение № 17638
Подписан
21.09.2025
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Дамян Ивайлов Христов, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17638 гр. София, 21.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100510295 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 – 437 ГПК.

Образувано е по жалба на И. Д. Д. срещу отказ за присъединяване на жалбоподателя като взискател по изп.д. № 394/2024 г. постановен от ЧСИ М.М. и обективиран в уведомление изх. № 3958 от 11.07.2025 г. В жалбата се излагат следните съображения срещу законосъобразността на акта на съдебния изпълнител: На 24.06.2025 г. жалбоподателят подал молба до съдебния изпълнител да бъде присъединен като взискател по изпълнително дело № 394/2024 г., като за целта представил удостоверение по чл.456 ГПК издадено по изпълнително дело № 1182/2025г. по описа на ЧСИ Р.В., но ЧСИ М. постановил отказ, като единствения аргумент за това бил, че е пропуснат срока по чл.456,ал.1 от ГПК. Твърди се, че съгласно чл. 456 от ГПК, кредиторите могат да се присъединят към изпълнително дело по всяко време, докато не е изготвено разпределението на събраните суми, а в конкретния случай към момента на подаване на молбата за присъединяване, дългът по изпълнителното дело не е бил погасен изцяло и предстояло извършването на други изпълнителни действия.

Моли съдът да отмени отказа на съдебния изпълнител за присъединяване на жалбоподателя като взискател по изп.д. № 394/2024 г. и вместо него да разпореди присъединяването на И.

Д. Д. като взискател по делото.

В законоустановения срок е постъпило възражение от „ЙОТО ГРУП" ООД, в което се твърди, че подадената жалба е недопустима, а по същество е и неоснователна. Твърди се, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като отказът на съдебния изпълнител да присъедини кредитор по реда на чл. 456 от ГПК не е сред действията, които подлежат на обжалване съгласно чл.435 от ГПК и освен това жалбоподателят нямал процесуална легитимация да подаде жалба по чл.435 ГПК. Твърди се, че жалбата е и неоснователна, тъй като изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, като акта на съдебния изпълнител, с който изпълнителния процес е прекратен вече бил влязъл в сила, респ. за жалбоподателя не съществувал правен интерес за присъединяване към вече приключило производство. Поддържа се още, че съдебния изпълнител правилно оставил молбата за присъединяване без уважение, тъй като разпределението по изпълнителното дело било изготвено и влязло в сила. Оспорва и твърденията на жалбоподателя, че предстоят допълнителни изпълнителни действия- след продажбата на недвижимия имот на длъжника не били искани други изпълнителни действия, а производството било прекратено по искане на взискателя.

В своите мотиви съдебния изпълнител поддържа, че подадената жалба е недопустима, тъй като жалбата е подадена от трето лице, което не е страна по делото, а 1 освен това се обжалвал и акт, който не е сред кръга на посочените в чл.435 от ГПК.

Поддържа, че по същество жалбата е неоснователна, тъй като разпределението по изпълнителното дело е изготвено и влязло в сила преди подаване на молбата по чл.456,ал.1 от жалбоподателя.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано под № 20237340400800 по описа на ЧСИ З.П.В., рег. № 734, район на действие: Окръжен съд Габрово по молба на взискателя „Петрич кобра" ЕООД срещу длъжника „ Автостъкла“ ООД. С постановление от 06.12.2023 г. на ЧСИ В., „ЙОТО ГРУП" ООД е конституиран като взискател на мястото на „Петрич кобра" ЕООД вследствие на настъпило частно правоприемство на страната на взискателя, основаващо се на договор за цесия. По изпълнителното дело е било извършено разпределение, което е влязло в сила през месец февруари 2024 г. С молба от 31.05.2024 г., взискателя „ЙОТО ГРУП" ООД е поискал да изпълнително дело да бъде препратено по компетентност на ЧСИ М.М. с цел насочване на изпълнението към движимото имущество, собственост на длъжника. С протокол за предаване на изпълнителното дело от 30.07.2024 г., ЧСИ В. е предала изпълнителното дело на ЧСИ М.. При ЧСИ М. е било образувано изпълнително дело под № 394/2024 г., т.е. настоящото изпълнително дело. С молба от 09.04.2025 г., взискателя „ЙОТО ГРУП" ООД е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, защото длъжника не разполага с друго имущество. С молба от 24.06.2025 г. жалбоподателя И. Д. е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, като е представил удостоверение по чл.456 от ГПК изх. № 31005/23.06.2025 г. издадено по изпълнително дело № 1182/2025г. по описа на ЧСИ Р.В.. С уведомление изх.№3958/11.07.2025 г. ЧСИ М. е отказал да конституира жалбоподателя като взискател, тъй като е пропуснал срока по чл.456,ал.1 ГПК.

На 29.07.2025 г., съдебния изпълнител е издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело, с което на основание чл.433,ал.1, т.2 ГПК е прекратил производството по изп. дело № 20247860400394. Постановлението е влязло в законна сила на 19.08.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подадената жалба е недопустима, като съображенията за това са следните:

Предмет на обжалване е акт на съдебния изпълнител, с който жалбоподателят твърди, че му е отказано конституиране като взискател по делото. В нормата на чл. 435 от ГПК са изброени изчерпателно действията и актовете на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват и лицата, които са легитимирани да подават жалба срещу тях. Атакувания в жалбата акт обаче не е сред тях, което означава, че той не подлежи на самостоятелно обжалване и подадената жалба е недопустима.

Подадената жалба е недопустима и поради обстоятелството, че процесното изпълнително производство е прекратено, като съображенията за това са следните:

Присъединяването на кредитори в изпълнителното производство е институт, характерен за принудителното изпълнение на парични вземания. Присъединяването води до множество взискатели, търсещи удовлетворение чрез едно и също изпълнително производство.

Присъединеният по свое искане или по право кредитор става страна в изпълнителния процес и се намира в отделно изпълнително правоотношение със съдебния изпълнител. При присъединяването на кредитори по тяхно искане на основание чл. 456, ал. 1 ГПК на посоченото изискване отговарят тези, които са представили изпълнителен лист или акт, представляващ пряко изпълнително основание по смисъла на чл. 426, ал. 1 ГПК.

Удостоверението по чл. 456, ал. 2 ГПК не е пряко изпълнително основание и легитимира кредитора само за присъединяване в процеса, но не и за водене на самостоятелен процес.

Взискателят, присъединил се с удостоверение, е образувал друго изпълнително дело срещу същия длъжник, по което е представен издаденият в негова полза изпълнителен лист и по което се провежда изпълнение по негова инициатива. Представянето на удостоверението по чл. 456, ал. 2 ГПК гарантира, че присъединяващият се кредитор има право на принудително изпълнение и разполага с изпълнителен лист. Съдържанието на удостоверението, установено в чл. 456, ал. 3 ГПК разкрива, че то служи само за присъединяване в изпълнителния процес. Последица от искането на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2, т. 1 ГПК е прекратяване на изпълнителното производство и по отношение на присъединените взискатели с удостоверение по чл.456,ал.2 ГПК / този смисъл са мотивите към т.2 от ТР 2/2023 г. на 2

ОСГТК/. В случая жалбоподателя е поискал да бъде конститутиран като взискател въз основа на представено удостоверение по чл.456,ал.2 ГПК. Това означава, че той няма право да води самостоятелен изпълнителен процес, въз основа на издаденото удостоверение, и е обвързан от волята на първоначалния взискател касателно продължаването или прекратяването на изпълнителното производство. При направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1, т.2 ГПК, то съдебния изпълнител дължи подчинение на исканията на взискателя и е длъжен да прекрати изпълнителното производство изцяло, доколкото по делото не са били конститутирани взискатели, със самостоятелно право на принудително изпълнение / т.е. взискатели които да са поискали да бъдат конститутирани в производството въз основа на изпълнителен лист/. При това положение съдебния изпълнител законосъобразно е прекратил изпълнително дело № 394/2024 г., като това постановлението на съдебния изпълнител е влязло в законна сила на 19.08.2025 г. За жалбоподателя липсва правен интерес да се присъедини към прекратено изпълнително дело, доколкото по същество той няма към какво да се присъедини- изпълнителния процес и възникналото в неговите рамки процесуално правоотношение е прекратено.

По разноските:

Съдебното производство, образувано по жалба срещу действия на съдебния изпълнител цели отмяната на правните последици от извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител. Макар и свързано с изпълнителното производство, то не е продължение на изпълнителния процес, протича извън него, което го определя като самостоятелно спорно съдебно производство. / ТР № 3/2005 год. на ОСГТК на ВКС/. Предвид на това по отношение на него намира приложение нормата на чл. 81 от ГПК, предвиждаща задължение на съда във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, да се произнесе и по сторените в процеса разноски. В този смисъл, при приключване на производството по жалба по чл. 435 от ГПК / било то с решение по същество или с определение за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството / страните имат право да претендират сторените от тях в съдебното производство разноски, респ. съдът дължи произнасяне по заявени от страните претенции за разноски / в този смисъл Определение № 1585 от 20.06.2023 г. на САС по в. ч. гр. д. № 1620/2023 г./. С оглед на изложеното на взискателя „ЙОТО ГРУП" ООД се дължат сторените в настоящото производство разноски в размер на 400 лева- разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 4346/18.07.2025 г. по изп.д. № 394/2024 г. по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, подадена от И. Д. Д., ЕГН: **********, с която иска да бъде отменен отказа за присъединяване на И. Д. Д. като взискател по изп.д. № 394/2024 г. по описа на ЧСИ М.М., обективиран в уведомление изх. № 3958 от 11.07.2025 г., както и да бъде разпоредено присъединяването на И. Д. Д. като взискател по изп.д. № 394/2024 г.

ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН: ********** да заплати на „ЙОТО ТРУП" ООД, ЕИК 207075573, сумата от 400 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4