Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 166 от 30.07.2019, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
Административно дело 57/2019
Вид
Решение № 166
Подписан
30.07.2019
В сила
23.08.2019
Състав
ГАЛЯ ПЕТКОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 166 гр. Сливен, 30. 07. 2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ

ИВАНОВА

При участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 57 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето ЗЗ/.

Образувано е по жалба от В.М.В. с адрес: ***, подадена против Експертно решение /ЕР/ № 1172 от заседание № 163 от 30.11.2018 г. на Специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по с.-с. з.. С обжалваното ЕР на НЕЛК е потвърдено ЕР № 2093 от заседание № 075 от 23.04.2018 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ Общи заболявания към МБАЛ „д.И. ***, с което след преглед по повод преосвидетелстване, на жалбоподателя е определена ** % трайно намалена работоспособност /ТНР/ със срок на определения процент ТНР / вид и степен на увреждане – за 3 години, до 01.04.2021 г.

В жалбата си оспорващият твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, в резултат на което му е определена по-ниска стойност на ТНР от действителната. Счита, че: неправилно са преценени документите, които е представил за установяване на увреждането на здравето му; неправилно НЕЛК е отказала да обсъди допълнително представената епикриза от 20.08.2018 г. на Неврологично отделение на МБАЛ Сливен към ВМА София; не е съобразено лечението му в О. о. на МБАЛ „Х. Д.“-С., през месец януари 2019 г. Моли обжалваното ЕР да бъде отменено и преписката да бъде върната на НЕЛК за ново произнасяне.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата.

Административният орган, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен процесуален представител, входирано в съда на 28.03.2019 г., счита жалбата за неоснователна, моли да бъде отхвърлена и излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на обжалваното ЕР. В становище, входирано в съда на 02.05.2019 г., претендира присъждане на направените разноски за експертиза.

Заинтересованите лица: „А. – АЕМ“ ЕООД – Сливен,

Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен; Регионална дирекция за социално подпомагане – Сливен; Агенция за хората с увреждания – София; и ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „д.И. С.”-С., редовно призовани, не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С ЕР № 2093 от заседание № 075 от 23.04.2018 г. на

ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „д.И. ***, след преглед В. е преосвидетелстван и му е определена оценка на работоспособността ** % ТНР със срок на определения процент ТНР / вид и степен на увреждане – за 3 години – до 01.04.2021 г., определен по Методиката за приложение на отправните точки по Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ от 23.06.2017 г.

Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано от В. с жалба, подадена на 02.05.2018 г., и в резултат е издадено оспореното в настоящото съдебно производство ЕР № 1172 от заседание № 163 от 30.11.2018 г. на Специализиран състав на НЕЛК по с.-с. з., с което ЕР на ТЕЛК е потвърдено и на жалбоподателя е определена ** % ТНР със същия срок – за 3 години – до 01.04.2021 г., с водеща диагноза: х. с. без /застойна/ с. н., и общо заболяване: АХ II стадий, с. форма, умерена степен; х. с.; левостранна г. с ОФД; десностранна г.; увреждане на п. д. в п. о. с ра.; л. о. с протрузия на дисковете от Л2 до Ес1 с р. Л4-Л5; пс.; з. д. тип 2 на перорално лечение без КДС; х.на п.. Решението на

НЕЛК е взето по документи – въз основа на съдържащата се в медицинското експертно досие /МЕД/ на освидетелстваното лице документация, като са направени следните констатации относно различните заболявания:

- НЕЛК по с.-с. з. /ССЗ/: артериална хипертония II стадий, сърдечна форма, умерена степен, х. сърце – 30% ТНР – по т. 2, раздел VI, част четвърта;

- НЕЛК по психични и вътрешни болести: захарен д. тип

2, установен м. 10 2014 г., на перорално лечение, без доказани усложнения от страна на прицелните органи по типа на КДС – 10% ТНР – по т. 1.1, раздел I, част девета;

- НЕЛК по хирургически и ортопедични болести: няма данни за д.на макроангиопатия; относно заболяването хиперплазия на простатата липсват анамнестични и клинични данни за простатна хиперплазия с функционален дефицит, обуславящ процент ТНР; левостранна г. с описан ОФД– 20% ТНР – по част първа, раздел ІХ, т. 30.2; десностранна г. без описан ОФД – 0% ТНР;

- НЕЛК по неврологични и о. б.: л. ос., п. на д. от Л2 до Ес1, с ЕМГ данни за р. Л4-Л5, но без данни за функционален е. дефицит – 0% ТНР; относно допълнително представена епикриза от 20.08.2018 г. с диагноза: увреждане на междупрешленните д. в п. о. с р., НЕЛК не се произнася, съгласно чл. 45, ал.

3 от ПУОРОМЕ, тъй като документите са след ЕР на ТЕЛК; за диагноза: наличие на ИОЛ на ДО, начална старческа катаракта на ЛО, очни дъна без промени от д.а, за псевдофакията – 10% ТНР – по част пета, раздел VII, т. 2.

Въз основа на направените констатации, НЕЛК прави заключение, с което: потвърждава ЕР на ТЕЛК по оценката, като определя краен процент **% ТНР, в това число 20% по раздел III от Методиката за приложение на отправните точки, и потвърждава по ДИ и по СИ.

Оспореното решение е съобщено на оспорващия на 23.01.2019 г. Жалбата срещу ЕР на НЕЛК е подадена чрез изпращане по пощата на 04.02.2019 г.

По делото са приложени МЕД на оспорващия В.М.В., както и посочените в жалбата му: Епикриза от Неврологично отделение на МБАЛ– Сливен към ВМА – София – Вх. № 4795/ССЗ от 25.09.2018 г. по описа на НЕЛК, за лечение от 13.08.2018 г. до 20.08.2018 г.; и Епикриза от О. о. на МБАЛ „Х. Д.“***, за лечение от 09.01.2019 г. до 11.01.2019 г.

По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, комплексна съдебно-медицинска експертиза, в състав от три вещи лица - лекари със специалности по: с.-с. з., н.б. и о. б.. Заключението на вещите лица е изготвено въз основа на приложената по делото медицинска документация и след направени на оспорващия В. изследвания и клиничен преглед.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Вещите лица дават заключение, че: заболяванията на В. към датите на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК са Х. болест умерена степен, х. с., Поясно-д. болест, р. без функционален дефицит, г.; в ЕР на НЕЛК водещата диагноза е определена правилно; определеният в ЕР процент ТНР съответства на изискванията на НМЕ и правилно е определена степента на функционалния дефицит на заболелите органи; съответствието на определения процент с медицинските документи обуславя, както определените проценти в ЕР, така и определението за тези, за които не се дава процент; при определяне на ТНР са взети предвид от НЕЛК всички заболявания на оспорващия и оценката на работоспособността му е съобразена с изискванията на НМЕ; соматична промяна се отнася за новоустановените п. на р.с., он. и начална п., които са обект за преценка на временна неработоспособност, но не и за трайна; по отношение на очните и неврологичните заболявания няма промяна, която касае ТНР. Изслушани в съдебно заседание, вещите лица са категорични, че: неврологичните заболявания на оспорващия, отразени в епикризата, входирана в НЕЛК на 25.09.2018 г., са довели до временно влошаване на здравословното му състояние, което вещите лица определят като временна неработоспособност, без трайно влошаване на болестта – имал е временно обостряне на едно хронично заболяване, но това обостряне е отзвучало напълно и няма остатъчен двигателен дефицит, което да даде основание да се промени процента ТНР– няма функционален дефицит, който да промени тежестта на заболяването; НЕЛК са извършили коректно заключението, справедливо е даден процентът.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в разпоредбата на 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, от специализиран състав, определен съобразно приетата за водеща диагноза /чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Постановено е в производство по обжалване на решение на ТЕЛК, съобразно разпоредбата на чл.

112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, при спазване на установената от закона писмена форма – експертното решение e мотивирано и съдържа реквизитите, изискуеми от разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НМЕ. Решението е постановено при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспореното експертно решение административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

В чл. 101, ал. 7 от ЗЗ е предвидено, че принципите и критериите на медицинската експертиза, видът и степента на увреждане, и степента на трайно намалена работоспособност, се определят с наредба на Министерския съвет. В случая приложима е Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г., като относимите правила са регламентирани в Глава четвърта „Експертиза на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане“.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост– въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Цитираната норма определя рамката на задължението на колективния административен орган, който преди постановяване на своя акт, следва да извърши посочените действия, с оглед получаване на информация за функционалното състояние, както на заболелия орган, така и на организма като цяло, преди и с цел определяне степента на ТНР. Разпоредбата задължава лекарската комисия да извърши задълбочен анализ на наличната медицинска документация, да не се ограничава само с постигане на резултат относно заболелия орган, а с оглед освидетелстването, да достигне до информация и за организма като цяло.

В разглеждания случай лекарската комисия е изпълнила нормативно определените си задължения. В процесното ЕР на НЕЛК, съобразно приложената към административната преписка медицинска документация и установеното от заключението на съдебно-медицинската експертиза, при определяне на оценката на работоспособността са взети предвид всички заболявания на лицето, за които има представена медицинска документация; за всяко от заболяванията е определен правилен процент ТНР; и съответно оценката на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане са съобразени с изискванията на НМЕ.

При постановяване на оспореното решение са съобразени всички относими разпоредби на НМЕ, с оглед обективните находки и документирани такива относно здравословното състояние на пациента В.М.В., включително и неговата ТНР. Определящо за правилността на експертното решение е законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение № 1 към чл. 63, ал.