Решение № 104 от 10.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Велико Търново, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500202 по описа за 2024 година Производството е по чл. 463 ал. 2 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от длъжника Д. П. С. чрез пълномощника му адвокат Й. П. от ВтАК против решение № 40/13.03.2024 г. по в.гр.дело № 123/2024 г. по описа на ОС Ловеч, с което съдът е оставил без уважение жалбата му против разпределение № 1556/12.01.2024 г. на сума от публична продан на недвижими имоти, извършено по изпълнително дело № 1412/2016 г. по описа на ЧСИ В. П.. Излага, че съдът не е съобразил направените от него оплаквания във връзка с извършване на разпределението преди да са налице влезли в сила постановления за възлагане на недвижимите имоти след приключването на публичната продан и неспазване на разпоредбата на чл.

460 от ГПК, довели до неправилното разпределение. Моли се въззивния съд да отмени обжалваното решение.

Постъпил е отговор от взискателя Н. Г. К. чрез пълномощника му адвокат Е. К. от САК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. В отговора се посочва, че публичната продан на недвижимите имоти е проведена въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което са уважени искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД с предмет същите имоти в полза на взискателя, поради което той има качеството на привилигирован кредитор в изпълнителното производство по отношение на сумите, получени от продажбата на тези имоти. Твърди се, че постановленията за възлагане са влезли в законна сила след оставяне без уважение на жалбата на длъжника срещу тях по реда на чл. 435 от ГПК с влязло в сила решение по в.гр.д. № 1

69/2023 г. на ОС Ловеч. Моли се въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена на 25.03.2024 г. чрез електронна поща в срока по чл. 462 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество. В изпълнение на указанията на ОС Ловеч е внесена дължимата държавна такса по сметка на ВтАС.

Въззивният съд приема, че решението на ОС Ловеч е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Изпълнително дело № 20168790401412/2016 г. по описа на ЧСИ В. П., рег. № 879 на КЧСИ и район на действие ОС Ловеч е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.08.2016 г. по в.гр.д. № 114/2015 г. на ВтАС по искане на Н. Г. К. - взискател по делото против длъжника Д. П. С. за сумата от 25 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2015 г. до окончателното й изплащане.

Установява се, че присъдените вземания на взискателя към длъжника са предявени с частичен иск и произтичат от неоснователно обогатяване при условията на чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД - дадена на отпаднало основание парична сума за реализиране на съвместна дейност в земеделието.

Установява се, че с 3 бр. договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени на 10.06.2016 г. и 07.06.2016 г., обективирани в нотариални актове № 154 том ІV рег.№ 3294 нот. дело № 397/2016 г., № 121 том ІV рег.№ 3188 нот. дело № 384/2016г. и № 122 том ІV рег.№ 3189 нот. дело № 385/2016г., всички по описана нотариус Б. М., рег. № 581 и район на действие РС Луковит, длъжникът Д. П. С. е прехвърлил на родителите си П. С. П. и И.

Т. П.а правото на собственост изцяло или върху и.ч. върху 60 бр. недвижими имоти, находящи се в землището на с. Дерманци и с. Пещерна, община Луковит. Установява се, че прехвърлител по третия договор за покупкопродажба, посочен по-горе заедно с длъжника Д. П. С. е съпругата му Е. Ю.

Ф. – С.а.

Установява се, че на 19.01.2017 г. е вписана ИМ от кредитора Н. Г. К. , с която са предявени искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД против страните по договорите за покупко-продажба на недвижими имоти, посочени 2 по-горе. Установява се, че исковете по чл. 135 от ЗЗД са уважени с влязло в сила на 08.10.2019 г. решение № 240/14.12.2017 г. по гр.д. № 35/2017 г. на ОС Ловеч, вписано в СВ при РС Луковит на 25.11.2019 г. и сключените договори между длъжника и родителите му за покупко-продажба на недвижими имоти или идеални части от тях са обявени за относително недействителни спрямо кредитора Н. Г. К.. Установява се, че вземането на кредитора, за защита на което са уважени исковете е в размер на 64 000 лв., произтичащо от неоснователно обогатяване при условията на чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД дължима на отпаднало основание парична сума, след като от дадена за реализиране на съвместна дейност в земеделието сума в размер на 90 000 лв. до 26.07.2012 г. след прекратяване на съвместната дейност е върната сумата от 26 000 лв..

Установява се, че след влизане в сила на решението по исковете по чл.

135 от ЗЗД по искане на взискателя Н. Г. К., направено по изпълнителното дело, ЧСИ е наложил възбрана по отношение на имотите, предмет на уважените искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД и същата е вписана в СВ при РС Луковит на 15.06.2020 г..

Установява се, че в хода на изпълнителното производство в качеството на взискатели на основание чл. 456 и сл. От ГПК са присъединени:

Взискателят Н. Г. К. съгласно удостоверения, издадени по изпълнителни дела № 20218790400184 и № 20218790400186, първото от които образувано по изпълнителен лист от 12.02.2020 г. , издаден по гр.д. № 544/2016 г. на ОС Ловеч, а второто образувано по изпълнителен лист от 28.09.2018 г. , издаден по в.гр.д. № 488/2017 г. на ВтАС, като вземането за главницата представлява останалата част от вземането за неоснователно обогатяване по чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, за принудителното събиране на което е образувано изпълнителното дело.

Взискателят „Златекс“ ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК 123112828 съгласно удостоверение, издадено по изпълнително дело № 474/2019 за вземане в размер на сумата от 318 222,46 лв.,

Взискателят НАП, гр. София съгласно

95740/16.11.2023 г. за сумата от 15 161,73 лв.. удостоверение Bx.

№

Установява се, че в периода 03.07.2022 г. – 03.08.2022 г. е проведена публична продан на 42 бр. земеделски имоти, находящи се в землището на с.

Дерманци и с. Пещерна, община Луковит, които са част от предмета на 3 уважените искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД, предявени от взискателя Н. Г. К..

Установява се, че с надлежни 42 бр. протоколи, изготвени от ЧСИ на 04.08.2022 г. са обявени купувачите на всеки от недвижимите имоти, предмет на публичната продан, след което от ЧСИ са издадени 42 бр. постановления за възлагане на всеки от имотите.

Установява се, че постановленията за възлагане са обжалвани от длъжника при условията на чл. 435 ал. 3 от ГПК и са оставени без уважение или без разглеждане с влязло в сила на 28.08.2023 г. решение № 100/25.05.2023 г. на ОС Ловеч по в.гр.д. №69/2023 г. по описа на съда. След влизането им в сила постановленията за възлагане са надлежно вписани в СВ при РС Луковит на 27.09.2023 г..

Установява се, че на 12.01.2024 г. след надлежното им уведомяване на страните в изпълнителното производство е предявено извършено разпределение на получените при публичната продан на 42 бр. земеделски имота или на идеални части от тях продажни цени общо в размер на 107 965,20 лв.. Видно от протокола за предявяване на разпределението, че в същия ЧСИ е описал подробно вземанията на всеки от взискателите към датата на разпределението, от които вземанията на първоначалния взискател Н. Г. К., вкл. присъединените такива са в размер общо на 129 406,71 лв., вземанията на взискателя „Златекс“ ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК 123112828 са в размер на сумата от 318 222,46 лв., а вземанията на взискателя НАП са в размер на 15 161,73 лв..

Видно от протокола за разпределението, че в същия ЧСИ подробно е описал дължимите такси по ТТРЗЧСИ при събирането на вземанията, които следна да се съберат на основание чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД - вземания за разноски и такси по принудителното изпълнение в общ размер на 10 746.36 лв., от които: вземания за такси по изпълнителното дело в общ размер на 10 302,36 лв., от които 3 847,20 лв., неплатени предварително от взискателя, от които 396 лв. – 33 бр. такси на основание т. 4 от ТТРЗЧСИ , 3408 лв. – 142 бр. такси на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ, 36 лв. - такса на основание т. 13 от ТТРЗЧСИ и 7,20 лв. - такса на основание т. 31 „б“ от ТТРЗЧСИ, а 6 455,16 л в . за такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ при удовлетворяване на вземанията, вземания за такси по изпълнително дело № 20218790400184 в общ размер на 222 лв., от които 24 лв. – такса на основание т. 1 от ТТРЗЧСИ , 192 лв. – 8 бр. такси на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ, 6 лв. - такса на основание т. 6 от ТТРЗЧСИ и вземания за такси по изпълнително дело № 20218790400186 в общ размер на 222 лв., от които 24 лв. – такса на основание т. 1 от ТТРЗЧСИ , 192 лв. – 8 бр. такси на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ, 6 лв. - такса на основание т. 6 от ТТРЗЧСИ.

Установява се, че след съобразяване на гореописаните парични вземания на взискателите в общ размер от 462 790,90 лв., вземанията на ЧСИ за разноски по принудителното изпълнение, свързани с реализирания способ 4 в общ размер на 3 847,20 лв. и дължимите такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ при удовлетворяване на вземанията в общ размер на 6 455,16 лв. и продажната цена, предложена от купувачите при публичната продан и вносими от същите в установените в постановлението срокове в размер на 107 965,20 лв. е разпределена както следва: на основание чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД в полза на ЧСИ в размер на 10 746,36 лв., в това число такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 6 455,16 лв..

В полза на Н. Г. К. в качеството на кредитор по иск по чл. 135 от ЗЗД в размер на 97 218,84 лв., от които на основание чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД за разноски във връзка с уважения иск по чл. 135 от ЗЗД и представителство на взискателя по изпълнителни дела № 20218790400184 и № 20218790400186 по описа на същия ЧСИ в общ размер от 8 016,80 лв., а за погасяване на вземането по изпълнителен лист, издаден на 01.08.2016 г. по в.гр.д. № 114/2015 г. на ВтАС и вземането по изпълнителен лист, издаден на 28.09.2018 г. по в.гр.д. № 488/2017 г. на ВтАС в размер на 89 202,04 лв..

Установява се, че вземанията на първоначалния взискател Н. Г. К. като кредитор по иск по чл. 135 от ЗЗД е удовлетворено частично, като са останали неудовлетворени привилигировани вземания на същия взискател в общ размер на 40 204,67 лв., както и необезпечените вземания на взискателите НАП, гр. София и „Златекс“ ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК 123112828 .

При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд намира, че бланкетното оплакване във въззивната жалба, че решението на първоинстанционният съд е незаконосъобразно е неоснователно. Решението на ОС Ловеч е подробно мотивирано, а изложените правни изводи относно спазване от страна на ЧСИ на привилегиите, визирани в чл. 136 и чл. 137 от ЗЗД съвпадат с тези на ВтАС.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, как следва да бъдат удовлетворени съгласно реда на привилегиите по чл. 136 ал. 1 от ЗЗД и при спазване на изискването на чл. 136 ал. 3 от ЗЗД за съразмерно удовлетворяване на вземания от еднакъв ред. В разпределението се включват тези вземания на първоначалния взискател и на присъединените по право или по искане взискатели, които са били предявени до деня на изготвянето му, а също така и разноските по изпълнението до деня на изготвяне на разпределението, включително авансово дължимите от взискателя, които не са били заплатени и които съдебният изпълнител има право да събере служебно от длъжника на основание чл. 79 ал. 2 от ГПК. Следва да се посочи също, че по 5 изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпленията от отделни изпълнителни способи, тъй като отделни вещи и вземания може да са ипотекирани или заложени в полза на различни кредитори, както и отделни вещи и вземания може да са несеквестируеми за едни и секвестируеми за други кредитори и по отношение на едни постъпления някои кредитори може да са привилегировани, а по о т н о ш е н и я на други постъпления същите кредитори може да са хирографарни. Първоначалният взискател и всички по-късно присъединени кредитори могат да се удовлетворят от имуществото на длъжника, но при разпределението те могат да си противопоставят взаимно различни привилегии, предвидени в разпоредбите на чл. 136 и чл. 137 от ЗЗД и затова кредиторът с по-предна привилегия получава удовлетворение преди кредиторите със следваща по ред привилегия независимо кога се е присъединил по изпълнителното дело преди разпределението. Наред с това следва да се посочи, че не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД, а с такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят и може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.