Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 552 от 30.07.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 443/2026
Вид
Определение № 552
Подписан
30.07.2026
В сила
31.08.2026
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА, ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ МИХАЙЛОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552 гр. ХАСКОВО, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500443 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. 8346/11.05.2026 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК 208597211, с адрес на управление гр.София, 1766, район Младост, ж.к Младост 4, ул. Бизнес парк - София № 1, сграда 15, вх.А, ет.4, чрез *** М. М. против Определение № 698/20.04.2026 г. по гр. д.

№ 1386/2025г. на РС - Хасково, с което е оставено без уважение искането, направено с молба вх.№3569/27.02.2026г., с правно основание чл.248 ГПК от ответника по делото „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК 208597211, за изменение на Решение № 112/05.02.2026 г. по гр.дело № 1386/2025 г. по описа на РС Хасково, в частта за разноските и за допълване на решението, като неоснователно.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на материалния закон не е уважил искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на ищеца. Считат, че делото се характеризира с ниска правна и фактическа сложност, тъй като предявеният за разглеждане иск с правно основание чл.439 ГПК е бил основан единствено на твърдение за изтекъл давностен срок,погасил правто на кредитора да събере вземанията си приинудително.Определението е неправилно, тъй като 1 не е съобразено с фактическите обстоятелства по делото, както и с практиката на СЕС, обективирана в решение от 28.07.2021 г. по дело С57/2015г. Липсвала фактическа сложност тъй като събирането на доказателствата е извършено служебно от съда. Процесуалният представител на ищеца изготвил единствено искова молба с обем 3 стр., а производството се е развило в рамките на около 7 месеца, като не са били извършвани експертизи и не са били събирани гласни доказателства, което да изисква допълнително ангажиране и полагане на труд от процесуалния представител на ищеца. В този смисъл считат,че присъденото адвокатско възнаграждение по делото следва да бъде определено в размер под минимума предвиден по Наредба № 1/09.01.2004 г., която противоречи на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и е обявена за нищожна. Присъденият размер не бил съобразен и с практиката на СЕС, обективирана в Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г., която е задължителна за националните съдилища на държавите - членки. Молят съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново съобразно изложеното в отговора на исковата молба, молбата с правно основание чл.248 ГПК и настоящата частна жалба.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца по делото.

СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното от страната искане и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба против определение № 698/20.04.2026г. по гр. д. № 1386/2025 г. по описа на Районен съд - Хасково, с което е оставена без уважение молбата на ответника по делото с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 112/05.02.2026 г. по гр.д. № 1386/2025 г. на РС – Хасково, в частта за разноските е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното определение РС- Хасково е оставил без уважение подадената от ответника по делото молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за намаляване размера на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца и за допълване на решението, по съображения, които настоящият съдебен състав изцяло споделя. Действително случаят не се отличава с правна и фактическа сложност. Пълномощникът на ищеца, който е изготвил и 2 депозирал исковата молба в съда е представлявал ищеца и в проведеното по делото публично съдебно заседание в което делото е било обявено за решаване. За изготвянето на исковата молба по делото е бил вложен адвокатски труд, проведени са консултации по казуса с клиента, извършено е проучване на съдебната практика, поради което съдът намира, че уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1700,00 лв. / 869,20 евро/, с оглед предмета на делото - отрицателен установителен иск и цената на иска - 8712,71 лв. съответства на вложения от адвоката труд, и е съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / ДВ, бр.14/2025г./ В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд следва да се отбележи, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът изхожда, както от Наредба № 1/09.07.2004 г. , така и от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл. 633 от ГПК, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатско възнаграждение не са обвързващи за съда. Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, следва да се вземат предвид правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат. В този смисъл, съдът приема, че макар делото да не се отличава с особена фактическа и правна сложност, няма основание за намаляване на размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер и на адвоката изготвил и депозирал исковата молба в съда и представлявал ищеца по делото, следва да се присъди уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за защита, съдействие и процесуално представителство по делото в размер на 869,20 евро.

Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да се потвърди, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

На основание чл.273, ал.3,т.2 ГПК определението подлежи на касационно обжалване, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК 3

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба с вх.

8346/11.05.2026 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК 208597211 с адрес на управление гр.София, 1766, район Младост, ж.к Младост 4, ул. Бизнес парк София № 1, сграда 15, вх.А, ет.4 против Определение № 698/20.04.2026 г. по гр. д. № 1386/2025 г. на РС – Хасково, с което оставено без уважение искането за изменение Решение № 112/05.02.2026г. по гр.дело № 1386/2025 г. по описа на РС- Хасково, в частта за разноските и за допълване на решението,като неоснователна.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС-София, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4