Определение № 16784 от 04.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16784 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110149497 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на ответника за изменение на решението, постановено по делото, в частта за съдебните разноски като същите останат в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК. Поддържа, че е признал иска и не е дал повод за водене на делото, евентуално да се присъди по-ниско адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна оспорва искането.

Съдът, като разгледа молбата и събраните по делото доказателства, намира следното:

Молбата, подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 ГПК срок, е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Съдът не констатира основание да ревизира своята преценка, съобразно изложеното в мотивите на съдебното решение за отговорността на ответника за съдебните разноски, а именно, че ответникът е признал исковете, но е дал повод за водене на делото. Ответното дружество-търговец е предложил финансови услуги във вреда на потребителя, в нарушение на изискването за добросъвестност, което е довело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Договаряйки с тези условия търговецът винаги става повод за водене на дело от потребителя за защита на правата и интересите му в съответствие със ЗПК и ЗЗП. Настоящият съдебен състав намира за неотносимо към спора приложението на ТР №5/2017 г. на ВКС, доколкото следва да се разграничат понятията изискуемост на паричното вземане и поставянето на ответника в забава в хипотезата на парично вземане по чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД.

Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо.

След като вземането на ищеца е изискуемо, за него не съществува задължение да кани ответника да му върне полученото без основание преди да предяви иска си пред съда. Извънпроцесуалното поведение на ответника, както се посочи, се характеризира с неправомерното включване на множество неравноправни и съответно нищожни клаузи в потребителски договори за кредит, поради което знанието у ответника, че дължи връщане на сумите, които са надплатени се счита, че съществува към момента на договарянето. Съдът отчита, че не може да се предполага, че потребителят може разумно да знае за факта, че клаузата в неговия договор има обхват, равностоен на клаузата от договора с общи условия, нито да се очаква, потребителят да предприема действия по извършване на 1 правни проучвания. Ето защо ответникът няма да е дал повод за водене на делото само при условие, че към датата на предявяване на иска установи, че потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция. В случая потребителят е узнал не-порано от обявяване на мотивите на решението, постановено по настоящото дело, че договорът за потребителски кредит е нищожен.

Ищецът претендира сумата 48,78 евро за платена държавна такса и 306,78 евро за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът е разгледал и приел за основателно. За преценка справедливия размер на възнаграждението на адвоката е съобразено даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22. Съдът, при защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката с оглед, че заявеното спорно материално право по двата иска произтича от едно основание, без явяване в открито съдебно заседание, приема, че необходима и разумна разноска за процесуално представителство и защита е сумата 204,52 евро, за който размер не са условия за промяна. Ето защо, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 248 от ГПК на ответника „Макроадванс“ АД.

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2