Определение № 1298 от 30.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1298 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601865 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 243, ал. 7 и ал. 8 НПК.

Образувано е по постъпил протест, подаден от прокурор Илияна Кирилова при СРП, срещу определение № 795/16.02.2026 г., постановено по ЧНД № 15436/2025 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав, с което е отменено постановление от 25.09.2025 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК 347/2025 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 57310/2024 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1 НК.

В иницииращия настоящото производство протест се инвокират доводи за незаконосъобразност и неправилност на акта на първоинстанционния съд.

Не се споделят съображенията на съда за отмяна на прокурорското постановление, а именно липсата на извършено всестранно, обективно и пълно изследване на всички релевантни към конкретния казус обстоятелства, на достатъчно задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, даване на приоритет на част от доказателствата и игнориране на други такива.

Поддържа се, че по делото са събрани всички възможни доказателства – проведени са разпити на всички свидетели, които имат отношение към случая и които са били преки участници в събитията, изготвени са необходимите експертизи. Сочи се, че в постановлението за прекратяване ясно и точно е изложено поради каква причина държавното обвинение счита, че не е налице осъществен състав на престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1 НК, а именно, че заканата с убийство не е с интензитет, който надхвърля влошените междуличностни взаимоотношения. Обръща се внимание, че както изготвената по делото експертиза на пострадалото лице, така и поведението на последното сочи, че не е налице основателен страх от реализиране на заканата. Подчертава се в тази връзка, че пострадалата не само е продължила 1 да живее с лицето, което би могло да застраши живота й, но и в найсублимния момент на отправяне на заканите същата не е реагирала по начин, който да я предпази от евентуални действия на извършителя, а е проявила самообладание, като е направила записи на разразилите се битови скандали.

Излага се, че това поведение на пострадалото лице кореспондира със заключението на изготвената по делото КСППЕ. Посочва се, че по делото е проведен разпит на сина на семейство Г.. – И.Д.П., който единствено би могъл да внесе яснота относно събитията в семейството, но същият е отказал да предостави информация. Що се отнася до дадените от СРС указания за разпит на съседите на пострадалото лице, в протеста се аргументира, че показанията на тези лица не биха допринесли за изясняване на това дали деянието реализира състав на престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1 НК, доколкото по делото има данни, че са налице силно влошени междуличностни взаимоотношения, но не и реален страх от осъществяване на отправените закани. Във връзка с това се поддържа, че събраните по делото доказателства се явяват противоречиви. Намира се, че противоречието не би било преодоляно дори да се разпитат съседите на пострадалото лице или да се проведе повторен разпит на същото. Изразява се също така несъгласие със становището на районния съд, че прокурорът е дал превес на едни доказателства и е игнорирал други, като се счита, че ситуацията „дума срещу дума“ няма как да бъде преодоляна. С оглед всичко изложено се моли за отмяна като неправилно на атакуваното определение на първоинстанционния съд.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, счита, че протестът е процесуално допустим, доколкото е подаден от легитимирана страна – прокурор при СРП, и в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на проверка от въззивния съд. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.

Настоящият състав намира за установено следното:

Досъдебно производство № 3382 ЗМК-347/2025 г. по описа на 07 РУСДВР, пр.пр. № 57310/2024 г. по описа на СРП, е образувано с постановление на прокурор при СРП от 18.02.2025 г. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1 НК.

По досъдебното производство няма привлечено в процесуалното качество на обвиняем лице.

С атакуваното постановление на наблюдаващия прокурор от 25.09.2025 г., предмет на проверка в настоящото производство, досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.

1, т. 1 НПК, като е прието, че не са събрани достатъчно доказателства за осъществен престъпен състав по чл. 144, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1 НК.

Прокурорът е изложил кратко възприетата от него фактическа обстановка по случая, позовал се е на събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д. С. Г., Д.П. Г. и И.Д.П. (син на семейство Г..), като е поставен акцент върху обстоятелството, че последният потвърждава, че родителите му са в силно влошени отношения, но отказва да даде 2 допълнителна информация по случая. Представителят на СРП е посочил, че предоставените от св. Г. записи, доказващи влошените взаимоотношения между съпрузите, са били обследвани и по отношение на същите е била назначена и изготвена видеотехническа експертиза, от заключението по която е видно, че св. Г. е отправял спрямо св. Г. множество обидни реплики в различни времеви периоди, като не се констатират кадри с проявена физическа агресия. Прокурорът се е позовал също така на изготвената по досъдебното производство КСППЕ на св. Г., от заключението по която се установява, че същата е спокойна, с добър жизнен тонус, не са налице данни, които да показват състояние на дистрес или социална дезадаптация и да сочат актуална психическа криза. Установено е, че у св. Г. не са налице обективни данни, които да показват състояние на реална витална застрашеност, не се диагностицират тревожни и/или депресивни разстройства. В заключението е посочено, че освидетелстваната Г. не е имала несъответно поведение, изразено в невровегетативни реакции или интензивни страхове, няма данни за снижаване на волевата й активност, потиснатост или промяна в начина на живот. В атакуваното постановление е изведено, че не са установени други свидетели очевидци на деянието, които биха могли да дадат информация във връзка с конкретния случай. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка държавното обвинение е намерило, че не е налице престъпление от общ характер, субсумиращо се под нормата на чл. 144, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1 НК, като е аргументирано, че поведението на св. Д.П. Г. не е с достатъчен интензитет, който да е от естество да възбуди основателен страх у пострадалата Г.. Проведено е разграничение между заканата с престъпление и заканителните думи, които са отправени импулсивно, носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяване на заканата. Наблюдаващият прокурор е намерил, че последните са емоционален отговор на разрива, настъпил в отношенията на свидетелите Г.. и не са предизвикали реален страх у св. Г. за осъществяването им.

Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е депозирана жалба от Д. С. Г. чрез повереника си адв. Н.Н. – САК.

Първоинстанционният съд е намерил обжалваното постановление на СРП от 25.09.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство за необосновано и незаконосъобразно. СРС е аргументирал, че същото е постановено при нарушение на основните принципи на наказателния процес, прогласени в чл. 13, ал. 1 НПК, чл. 14, ал. 1 НПК и чл. 107, ал. 5 НПК, като не е съблюдавано изискването за извършване на всестранно, обективно и пълно изследване на всички релевантни към конкретния казус обстоятелства. Първоинстанционният съд е констатирал порок досежно доказателствения анализ, като е намерил, че формално са изброени събрани посредством различни действия по разследването материали, но не е коментирана в дълбочина тяхната стойност и тежест на фона на други, които са напълно игнорирани. Освен това, съдът е счел, че е налице отразяване на произволно избрани факти и извеждане на лаконични правни изводи. Първата инстанция не споделя застъпеното окончателно 3 становище на прокуратурата за липса на достатъчно доказателства за извършено противоправно и наказуемо деяние, доколкото намира същото за преждевременно и неправилно формирано.

СРС е приел, че редица противоречия в доказателствената съвкупност не са били подложени на обсъждане и не са изложени съображения, защо едни от доказателствените източници се възприемат, а други са отхвърлени като несъстоятелни, в частност – неясни остават мотивите за отхвърляне достоверността на показанията на св. Д. Г.. СРС не се присъединява към извода за изолираност на последните само с оглед заключението от КСППЕ, като са игнорирани представените от пострадалата частни записи и резултатите от изследването им в рамките на видеотехническата и лицевоидентификационна експертиза, макар в постановлението да са отчетени част от извлечените в рамките на техническо изследване видеокадри, в които се наблюдават и сцени, доказващи различни форми на противоправно поведение от страна на св. Г. (замахване с дървен прът, хвърляне на предмети, крайно цинични епитети и фрази, адресирани към съпругата с повишен тон, като тези телодвижения са съчетани с ясно формулирани заплахи за физическа саморазправа). Не се споделя в тази връзка и становището на прокурора, че съществуващите противоречия в доказателствената съвкупност по делото не биха могли да бъдат преодолени чрез извършването на допълнителни действия по разследването, указания в каквато насока е дал първоинстанционният съд.

В протестираното определение съдът е констатирал, че съществена част от изводите в заключението по КСППЕ, на която се позовава прокурорът, са изградени върху анамнестични данни, снети от освидетелстваната повече от година след интригуващите делото събития, като фокусът е изместен основно върху актуалния психологически статус на пострадалата. Отправя критика към изготвилите заключението вещи лица с оглед това, че не са обсъдили напускането от Г. на жилището след последния инцидент и отказа й да предостави сведения за новия си адрес, а също и по отношение поставянето от тяхна страна под съмнение на твърденията на пострадалата за мотивите в поведението на нейния съпруг. За неаргументиран е намерен изводът на вещите лица за личностовия профил на Г., диагностициран като „Скарлет О‘Хара“ и отличаващ се със съзнателна провокация към атака срещу собствената личност, за да се представи впоследствие същата като жертва. За основен недостатък на обсъжданото заключение районният съд е счел допуснатото отклонение от компетентността на вещите лица, доколкото са се произнесли по въпроса за наличието или не на „основателност“ на страха.

Обръща се внимание, че дали страхът, уплахата или пробуденият психичен дискомфорт са основателни е правен въпрос, отговор на който следва да бъде даден от съответния ръководно-решаващ орган въз основа на анализа на формираната по делото доказателствена съвкупност. Сочи се, че формален подход към оценката на материалната съвкупност по делото е допуснат и по отношение на другите доказателствени източници, като съдържанието на заключението на видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза е само обобщено маркирано, а показанията на св. Г., диаметрално противоположни на тези на пострадалата, са кратко преразказани. Обръща се 4 внимание, че при твърдения на пострадалата за „болезнена ревност“ у нейния съпруг, за периодичните му изблици на гняв и агресия, включително с описани фиксации върху личността й, не е осмислена нуждата от изясняване на психологическото състояние на св. Г.. СРС е посочил, че биха могли да бъдат изискани допълнителни сведения за наблюденията върху неговата личност през определен период от време от „Център за превенция на нарушители“, който Д. Г. е бил задължен да посещава от брачния съд.