Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 13915 от 27.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 10197/2023
Вид
Протоколно определение № 13915
Подписан
27.07.2023
В сила
03.08.2023
Състав
АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 13915 гр. София, 26.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА и прокурора П. Т. А.

Сложи за разглеждане докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Частно наказателно дело № 20231110210197 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

За СРП се явява прокурор П. А..

ОБВИНЯЕМИЯТ А. И. В., доведен от ареста на НСлС, се явява лично и с адв.

Петя Костова, служебен защитник.

Явява се и адвокат Б. Б., АК Перник, упълномощен защитник с представено днес пълномощно.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да се ползвам от защитата на адвокат Б., не от служебния защитник адвокат Костова.

С оглед изявлението на обвиняемото лице А. В., съдът намира, че следва да освободи от съдебно заседание адвокат Петя Костова, тъй като по делото има упълномощен защитник на обвиняемото лице.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОСВОБОЖДАВА адвокат Петя Костова от процесуално представителство като защитник на обвиняемия.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не възразявам делото да започне по1 рано от насроченото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото. Не възразявам делото да започне по-рано от насроченото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличност на обвиняемия:

А. И. В., ЕГН **********, .....

СЪДЪТ разяснява правата на обвиняемия в производството.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си. Не правя отводи.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Не правим искания за отвод и нямаме искания по хода на съдебното следствие.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Докладва искането по реда на чл. 64, ал. 1 НПК.

АДВ. Б.: Представям рег. картон на името на майката на обвиняемият, че е регистрирана в дирекция Бюро по труда, гр. Радомир. Извадка от видеозон с рецептурна бланка, че лицето, с което обвиняемият живее на семейни начала е бременно. Извадка от спешна медицинска помощ и епикриза на сестрата на обвиняемия Е. И.а В.а, 6 броя епикриза на бащата на обвиняемия И.В.С., Експертно решение на ТЕЛК за Е. И.а В.а. С тези документи искам да докажа, че единствено обвиняемият работи и той се грижи за цялото семейство, за неговата сестра, която е с епилепсия, за майката, която е безработна и за баща си, който е инвалидизиран.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.

След вземане становищата на страните, съдът намира, че следва да приобщи към доказателствата по делото представените от защитника на обвиняемия писмени документи и

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА по делото писмените доказателства, които са представени от защитника на обвиняемия.

2

СТРАНИТЕ /поотделно/: доказателствени искания.

Няма да сочим доказателства.

Нямаме

На основание чл. 283 НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства.

НАМИРА ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО от фактическа страна.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия А. И. В. поради следните съображения: От събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършител на престъплението, за което е бил привлечен в това качество. Този извод следва от показанията на свидетелите и на полицейските служители. Престъплението, за което обвиняемият е привлечен предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години, което по смисъла на чл.

93, т. 7 НК е тежко умишлено престъпление. Освен това налице е предпоставката реална опасност от укриване на обвиняемият, тъй като въпреки, че същият има установен адрес не се е подчинил на подадената му стоп палка от полицейските служители, а е направил опит да избяга. Освен това е налице и опасност от извършване на друго престъпление. Въпреки, че същият не е осъждан деянието, за което е привлечен за това качество е с висока степен на обществена опасност и при наличието на квалифициращ състав на престъпление по чл. 281 при това на три броя квалифициращи обстоятелства – използване на МПС по отношение на лице, което не е навършило 16 годишна възраст и на повече от едно лице. Във връзка с изложеното моля да уважите искането на СРП и да вземете мярка за неотклонение „задържане под стража“.

АДВ. Б.: Уважаема г-жо Председател, аз не мога да се съглася с искането на представителя на СРП и Ви моля да не уважавате искането за вземане по отношение на обвиняемия на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Действително необходимо е на този етап от досъдебното производство да бъде взета мярка за неотклонение, но Ви предлагам тази мярка да бъде „домашен арест“. Видно от събраните до този момент гласни и писмени доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на инкриминираното 3 деяние, за което му е повдигнато обвинение, тъй като при проведения разпит в хода на досъдебното производство обвиняемият се е признал за виновен в извършването на престъплението, за което по закон се предвижда „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години. В разпоредбата на чл. 57 НПК законодателят изчерпателно е посочил целите, които се преследват с налагане на мерките за неотклонение, а именно да се попречи обвиняемият да се укрил или да извърши друго престъпление. В конкретния случай не са налице кумулативните предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 64, ал. 4 НПК, а именно доказателства по делото, които да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие. От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност не може да се направи извод, че е налице опасност от извършване на друго престъпление, тъй като дори такава да съществува тя е в сферата на вероятностите и в никакъв случай не може да се приеме, че е с реален интензитет, защото лицето не само, че е неосъждано, но и няма други криминални прояви. Не е налице и другата предпоставка обвиняемият да се укрие. Не мога са се съглася с доводите на представителя на СРП, че обвиняемият се е опитал да се укрие от полицейските органи. В своя разпит той заявява, че виждайки ги много се е уплашил и е натиснал газта, но впоследствие е спрял независимо от това какво му е диктувал някакъв Радо по телефона, че не трябва да спира и че трябва да избяга. Той казва, че не го е послушал и е спрял, т.е. това, че е натиснал газта от уплаха, от стрес, не означава, че се е опитал да се укрие от органите на полицията след като доброволно е спрял. На второ място обвиняемият има постоянен и настоящ адрес, на който живее със своето семейство. Мярката за неотклонение „домашен арест“, която ние молим да бъде постановена от съда е достатъчна за постигане на целите на мерките за неотклонение и тя ще покрие изискванията на закона и няма да попречи за разкриването на обективната истина или за укриването на обвиняемия, както и за извършване на престъпление от него. Категорично и по безспорен начин в тази насока е и постоянната и многобройна съдебна практика на ВКС по отношение на тълкуването и прилагането на нормата чл. 63 и чл. 64 НПК, както и съпътстващите норми с които императивно са определени условията, при които се налага най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Не са налице законовите основания за налагане на найтежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. В конкретния случай мога да твърдя, че не са налице кумулативните изисквания на чл. 63 НПК. От всички събрани доказателства няма такива, които да насочват, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. На първо място същият е неосъждан, не само е с чисто съдебно минало, но и няма никакви криминални прояви, с постоянно местожителство е и всички тези данни по категоричен начин говорят, че няма основание той да извърши друго престъпление или да се укрие. От друга страна от доказателствата по делото и тези, които представих днес той живее в семейство с изключително затруднено материално и здравословно състояние. Сестра, която от дете 4 страда от епилепсия, майка, която е безработна от 2022 г., баща, който е с изключително увредено здравословно състояние, поради което е инвалидизиран с ТЕЛК, приятелката, с която живее на семейни начала и която в момента е бременна и единствено той полага грижи за това семейство. С оглед на изложеното Ви моля да приемете, че не са налице основанията на чл. 63 и чл. 64 НПК, които да са съставомерни за налагане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, като може да бъде приложена следващата, а именно „домашен арест“. Не може да се говори за наказание „лишаване от свобода“ за над 10 години където е задължително прилагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради което считам, че мярка за неотклонение „домашен арест“ е достатъчна за постигане на целите на мерките за неотклонение в досъдебното производство, ще покрие изискванията на закона и няма да попречи за разкриване на обективната истина или за укриване на обвиняемия, както и за извършван на друго престъпление от него. Мярката за неотклонение няма за цел предварително изтърпяване на наказание, а единствено се взема по отношение на обвиняемия, за да се предотврати същият да се укрие или да извърши престъпление, както и да бъде осигурено за провеждане на действията по разследването. Постоянната съдебна практика, както и трайната такава, имам предвид ТР № 3/2012 г. на ВКС посочват, че съдът трябва не само да отчита опасностите изложени в чл. 63, ал. 1 НК, но и целите посочени в разпоредбата на чл. 57. Тези опасности, съдът трябва да ги разглежда единствено и само въз основа на доказателствата в конкретното производство и процесуалното поведение на лицето привлечено към наказателна отговорност. В този смисъл се позовавам и на чл. 5, т. 3 от ЕКЗПЧ и се надявам искането ми да бъде уважено, а именно да бъде наложена мярка за неотклонение „домашен арест“.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от адв. Б..

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ: Искам да съм под домашен арест.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.

След проведеното съвещание, като се запозна с материалите по делото и изслуша доводите на страните в днешното съдебно заседание, съдът прие за установено следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 и следващите от НПК.

СРС е сезиран с искане от СРП с правно основание чл. 64, ал. 1 НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо А. И. В. ЕГН ********** обвиняем по досъдебно производство № 1335/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр.

№ 32850/2023 г. по описа на СРП. С постановление за привличане на обвиняем от 25.07.2023 г. спрямо него е повдигнато обвинение в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 281, ал. 2, т.1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 1 НК.

5

По основателността на искането, съдът намира следното: