Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2143 от 29.06.2026, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Касационно административно наказателно дело 292/2026
Вид
Решение № 2143
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
Габриела Христова-Декова, Даниела Дилова, Цветелина Кънева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал.2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.128, т.2 · Кодекс на труда
  • чл.399 · Кодекс на труда
  • чл.415, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2143

Плевен, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА

При секретар ИРЕНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА канд № 20267170600292 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 91/05.03.2026г., постановено по а.н.д. № 2280/2025г., Районен съд Плевен, четиринадесети наказателен състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 15-2500240/06.11.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) [населено място], с което на „Адванст Ингридиънтс” ЕООД с ЕИК /ЕИК/и седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от В. Е. Ц., на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева, представляващи равностойността на 1022,58 евро, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 във вр. с чл.128, т.2 от КТ.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Адванст Ингридиънтс” ЕООД [населено място], страна по а.н.д. № 2280/2025г. по описа на Районен съд Плевен.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт с твърдения за постановяването му при нарушаване на материалния закон и при нарушаване на процесуалните правила. Излага се, че първоинстанционният съд не е направил цялостен анализ във връзка с изложеното в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, като изводите на съдебния състав са неправилни и правно необосновани. Твърди се нарушение на чл.57, т.5 и т.6 от ЗАНН, като се поддържа, че в НП не са посочени конкретни доказателства за извършеното нарушение, липсва пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Излага се, че след като е прекратил трудовото правоотношение със Заповед №2/31.07.2025г., работодателят се е възползвал от законовата си възможност и е отменил тази заповед със Заповед №2.2./17.10.2025г., като на същата дата в НАП е заличено прекратяването на трудовото правоотношение. Твърди се още, че работникът не се е явявал на работа, правени са опити за връчването му на документи и заплащане на възнаграждението, но той се е укривал. Поддържа се, че при тази фактическа обстановка към момента на издаване на НП е налице валидно трудово правоотношение между страните, предвид обратното действие на заповедта за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение. Трудовият договор между страните е прекратен по взаимно съгласие през м. декември 2025г., като на работника са изплатени всички възнаграждения и обезщетения. Излага се, че в случая работодателят е санкциониран за противоправното поведение на работника, тъй като на последния е изпратена покана за явяване и изплащане на трудовото възнаграждение, която той е отказал да получи. Предвид на това неправилно съдът е приел, че предписанието на ДИТ Плевен не е изпълнено. На последно място се поддържа, че неправилно административнонаказващият орган и съда не са приложили чл.28 от ЗАНН, което е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и излага съображения по същество за правилност на съдебното решение на въззивния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

С оспореното решение съдът приел за установено, че при извършена проверка на място на 14.10.2025г. в 15:20 часа в обект: цех за панировки, намиращ се в [населено място], С. И. зона, склад 79, стопанисван от „Адванст Ингридиънтс” ЕООД с ЕИК /ЕИК/и седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от В. Е. Ц., и документална проверка, извършена в периода 20.10.-22.10.2025г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Плевен, служители на ДИТ Плевен констатирали нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно, че „Адванст Ингридиънтс” ЕООД с ЕИК /ЕИК/в качеството си на работодател, не е изпълнил задължително предписание на ДИТ Плевен, дадено в т.9 на Протокол за извършена проверка №ПР2533068/16.09.2025г. С неизпълненото предписание било предписано на работодателя „Адванст Ингридиънтс” ЕООД да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през м. юли 2025г. на П. В. М. с [ЕГН], съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ. Като краен срок за изпълнение на предписанието била определена дата 19.09.2025г. До 22.10.2025г. не били представени от работодателя документи, доказващи изплащането на трудовото възнаграждение за извършената работа през месец юли 2025г. на П. В. М.. За това нарушение против „Адванст Ингридиънтс” ЕООД, [населено място] бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 15-2500240 от 22.10.2025г., в който била възпроизведена горната фактическа обстановка и прието извършено нарушение на чл.415, ал.1 във вр. с чл.128, т.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството, който вписал, че има възражение и ще го приложи в законоустановения срок. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка въззивният съд приел за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът дал вяра на показанията на свидетелите Г. И. Д. и И. М. Д., като ги приел за конкретни, ясни и последователни, съответни на писмените доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че „Адванст Ингридиънтс” ЕООД, [населено място] е извършил визираното в наказателното постановление нарушение. Съдът приел за безспорно от доказателствата по делото, че дружеството е изплатило дължимото трудово възнаграждение на М. за месец юли 2025г. на 01.12.2025г., т.е. след период от около два месеца и половина след дадения с предписанието срок – 19.09.2025г. Направил извод, че предвид горното дружеството е нарушило разпоредбата на чл.415, ал.1 вр. с чл.128, т.2 от КТ, защото в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание, дадено с Протокол за извършена проверка №ПР2533068/16.09.2025г. от служители на ДИТ Плевен за изплащане на уговореното трудовото възнаграждение за извършената работа през месец юли 2025г. от П. В. М.. Съдът посочил, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като трудовото възнаграждение е изплатено в значителен период от време след установяване на нарушението. Приел още, че твърдените злоупотреба с права от страна на М., който се укривал от работодателя са ирелевантни в случая, тъй като сочените обстоятелства касаят неуредени взаимоотношение между работника и работодателя относно прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед значимостта на засегнатите от нарушението обществени отношения, свързани с гарантираното от законодателя право на работника да получава своевременно възнаграждение за положения труд, съдът приел неприложимост в случая на чл.28 от ЗАНН. Въззивният съд приел още, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на чл.42 от ЗАНН, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е предоставена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, а процесното наказателно постановление е изцяло съобразено с изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи за неоснователни, а решението за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

С обжалваното пред РС Плевен наказателно постановление касаторът е бил наказан за това, че при извършените проверки е установено, че не е изпълнил в срок до 19.09.2025г. приложените принудителни административни мерки – предписание по т.9 от протокол за извършена проверка №ПР2533068/16.09.2025г. по спазване на трудовото законодателство за изплащане на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юли 2025г. на П. В. М., в срок до 19.09.2025г. Предписанието е издадено във връзка с констатираното неизплащане на трудовото възнаграждение на М.; нарушението е на чл.415, ал.1 от КТ във вр. с чл.128, т.2 от КТ; на основание на чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от КТ на „Адванст Ингридиънтс” ЕООД, [населено място] с ЕИК /ЕИК/е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административнонаказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на отделно производство.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства. Въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Безспорно е, че с предписание по т.9 от Протокол за извършена проверка №ПР2533068/16.09.2025г., във връзка с констатираното неизплащане на трудовото възнаграждение на П. В. М. за месец юли 2025г., с оглед защитата на неговите права е указано предприемането на необходимите мерки за изплащане на дължимото трудово възнаграждение за месец юли 2025г. с даден срок на изпълнение до 19.09.2025г. От приетите писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели става ясно, че при извършените впоследствие проверки е констатирано неизпълнение на даденото предписание, за което на касатора на основание на чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Административното нарушение е установено по категоричен и безспорен начин и от административнонаказващия орган, и от първоинстанционния съд, при правилно изяснена фактическа обстановка. Описаното в АУАН и в НП деяние осъществява фактическия състав на сочените като нарушени разпоредби, поради което съдът счита, че са налице елементите от състава на административното нарушение, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното дружество.

Несъответстващи на доказателствата по делото са твърденията на касатора за многобройни опити за връчване на съобщение до М. за получаване на трудовото му възнаграждение за месец юли 2025г. По въззивното дело на л.64 са приобщени две обратни разписки – едната от 18.10.2025г., малко след започване на проверката в дружеството за изпълнение на предписанието, и другата от 20.10.2025г., след започване на документалната проверка в периода от 20.10.-22.10.2025г. В приложените по делото обратни разписки, върнати като неполучени, като приложени документи са посочени съответно „Уведомително писмо за даване обяснения по чл.193, ал.1“ и „Увед. писмо за даване об. по чл.193, ал.1 и заповед № 2 за отмяна“. Никъде в обратните разписки не фигурира като изпратен документ „Покана за получаване на трудовото възнаграждение за месец юли 2025г.“ или аналогично описание. В самите разписки не е посочен пълния адрес на работника, като етаж и номер на апартамент, а името му е изписано със съкращение – П. В. М..