Определение № 418 от 02.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. В., 02.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500073 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т. к. В.“ ЕАД, ЕИК........................, срещу определение №13812/20.11.2023г. по гр. дело №8370/2023г. на ВРС, 51 - ви състав, с което е прекратено производството по делото пред ВРС и същото е изпратено по компетентност на Административен съд - В..

В жалбата се твърди, че обжалваният акт на ВРС е незаконосъобразен и неправилен. Поддържа се, че предмет на делото е иск за имуществени вреди, представляващи направени разходи за материали и строително-монтажни дейности за възстановяване на собствената на дружеството електронна съобщителна мрежа, ведно със законна лихва. Исковата претенция е основана на обстоятелствата, уточнени в молба вх. №9595/19.04.2023г., а именно че ответникът е възложител на дейностите по ремонт на пътен участък, в резултат на които са били увредени вещи на ищцовото дружество. Поради това счита, че искът за присъждане на имуществени вреди е подведомствен на гражданския съд. В жалбата е наведено оплакване, че ВРС се е произнесъл в нарушение на съдопроизводствените правила и тъй като е разгледал повторно въпроса за компетентност на гражданския съд, след като ВОС се е произнесъл веднъж по гр. д. №739/2023г. Моли се отмяна за на обжалвания акт и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не депозира отговор.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна 1 страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, настоящият съдебен състав намира следното:

Пред ВОС е образувано производство по искова молба, подадена от „Т. к. В.“ ЕАД против О. В., с която се претендира да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 7765,66 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 24.11.2022 г. до окончателното изплащане. Съединен е и иск за неимуществени вреди, който не е предмет на настоящото производство. В обстоятелствената част на начално подадената искова молба се излагат следните твърдения:

Ищецът е собственик на п. оптична мрежа „П. т. и. за разполагане на електронна съобщителна мрежа“. На 24.11.2022г., при извършване на строително-монтажни дейности по „П. в.“ с възложител О. В., служители на дружество - подизпълнител „И.“ ООД са изровили тръби, в които са се намирали кабели, част от оптичната мрежа „П. т. и. за разполагане на електронна съобщителна мрежа“ и са ги отрязали. В резултат е настъпила авария, довела до спиране на телекомуникационните услуги в посочен район, която операторът „Т. к. В.“ ЕАД е отстранил със съответни ремонтни дейности. Именно средствата за материали и труд, които са били разходвани за възстановяване на увредената собственост на ищеца, се претендират за обезвреда в предявения размер, от ответника като възложил дейностите по ремонт на пътя.

На 19.04.2023 г. ищецът е подал уточняваща молба, в която пояснил, че искът за обезщетение на претърпени от него имуществени вреди се основава на фактическите твърдения, че О. В. е отговорна поради качеството й на възложител на строежа/ремонта, при извършване на който подизпълнителят е причинили вредоносния резултат - отрязаните кабели и съоръжения.

С определение № 2186/07.06.2023г. по гр. дело №739/2023г. на ВОС съдът е прекратил производството в частта по предявения иск за обезщетение на имуществени вреди и го е изпратил на ВРС поради родова подсъдност, на осн. чл. 104, т. 4 от ГПК.

С определение № 13812/20.11.2023 г. по гр. дело № 8370/2023 г. по описа на ВРС производството по делото е прекратено и изпратено по компетентност на Административен съд гр. В., на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК.

Срещу акта за прекратяване е постъпила частна жалба от ищеца, въз основа на която е образувано настоящото производство.

За да се определи на кой съд е подведомствено едно дело трябва да се прецени дали то е гражданско, наказателно или административно. Критерият, 2 от който следва да изходи съда конкретно за компетентността на съдилищата по граждански и административни дела е методът на регулиране на спорното правоотношение. Граждански са всички правоотношения, правно регулирани с метода на равнопоставеност на субектите на правоотношението, а публичните и държавноправните правоотношения, сред които са и административните, са нормативно регламентирани при условията на власт и подчинение на страните.

По смисъла на чл.14, ал.1 ГПК всяко искане да се разреши спор относно гражданско по естеството си право, тоест такова, произтичащо от отношение между равнопоставени субекти, съставлява гражданско дело. Естеството на делото се обуславя от неговия предмет. Предметът на делото от своя страна е спорното материално субективно право, което се въвежда в процеса от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Другото, което характеризира предмета на спора и е функционално свързано с предмета на иска, е правната квалификация, която се определя от съда, поради което дори и ищецът да е посочил правното му естество съдът не е длъжен да се съобрази с него.

Общите случаи за отговорност за вреди, причинени от непозволено увреждане, са регулирани от ЗЗД, сред които е и безвиновната отговорност на възложителя на работата, при или по повод на изпълнението на която са настъпили вреди чл.49 ЗЗД. Тези спорове са в компетентност на гражданските съдилища. Осоебна хипотеза на отговорност е уредена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ при защита срещу вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Аадминистративна е дейността на органите, дефинирани в пар.1, т.1 от ДР на АПК – които принадлежат към системата на изпълнителната власт и/или са носители на административни правомощия, овластени въз основа на закон, а действията им са именно при или по повод тези им функции. Само за тези искове е установена специалната подведомственост на административните съдилища (чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ).

В конкретния случай от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, които са уточнени с молбата от 19.04.2023г. става ясно, че търсеното по делото обезщетение за имуществени вреди (материали и труд за увредените кабели и съоръжения от п.та оптична мрежа) произтича от причинаване на щетите от подизпълнител на възложителя на ремонта на пътя (ответника по делото), като възлагането е било чрез договор между тях. При това договорно възлагане подизпълнителят лично е извършвал дейностите в изпълнение на задълженията си към О.та, поради което не се касае до осъществяването на административна дейност. Всъщност правоотношение между дружеството – ищец и о.та изобщо не е съществувало (до момента на увеждането), още по-малко такова да е било властническо. С твърдяното увреждане е бил завършен съставът на деликтната отговорност по ЗЗД и спорът относно предпоставките й е гражданскоправен, т.е. от компетентността на гражданския съд.

В потвърждение на горното е и задължителната практика на ВКС и ВАС на РБ, обективирани в ТП №2/19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. на ОСГК 3 на ВКС и 1-ва и 2-ра колегия на ВАС , според т.3 от което делата по исковете за вреди, произтичащи от телекомуникационни мрежи и съоръжения, собственост на общините или държавата, са подсъдни на гражданските съдилища. По арг. от мотивите по т.3 от цитираното ТП следва да се приеме, че дейностите по поддържане и стопанисване на пътищата от техните собствениците също не са административни и о.та или държавата не действат като орган на власт при и по повод на тях (Определение №46/07.12.2020г. по гр. дело №25/2020г. на 5-членен състав на ГО на ВКС, и други).

По изложените съображения и независимо от неоснователността на част от доводите (за нарушения на ВРС относно незачитане на разрешен въпрос за подсъдността) въззивният съд намира, че обжалваното определение на ВРС е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като делото следва да бъде върнато за продължаване съдопроизводствените действия по подсъдния на гражданския съд иск за вреди от деликт.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №13812/20.11.2023г. по гр. д. №8370 по описа на ВРС за 2023г., 51 – ви състав.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложените мотиви.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4