Определение № 1344 от 20.05.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1141/2025
- Вид
- Определение № 1344
- Подписан
- 20.05.2025
- В сила
- 20.05.2025
- Състав
- Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, пр.първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1344 гр. София, 20.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501141 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК, във вр. с чл.121 ГПК и е образувано по частна жалба на „Каримпекс - 1“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.София, чрез управителя З. К. и адв.В. А. от САК, насочена против Определение № 1264/25.03.2025 г. постановено по гр.д. № 1469/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав, с което, поради местна неподсъдност на предявения иск на Софийски градски съд делото е прекратено пред последния и е изпратено по подсъдност на ОС Враца.
В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че е налице хипотезата на чл.22, ал.6 ГПК и се иска делото да бъде изпратено по подсъдност на друг окръжен съд от същия ранг, с оглед осигуряване на справедлив и безпристрастен процес.
Твърди се обстоятелствата около строежът, предмет на производството, да били широко тиражирани в медийното пространство в гр.Враца, което пораждало основателно съмнение в безпристрастието на съда в лицето на съответния съдебен състав, т.к. в голяма степен на вероятност предварително било изградено становище по спора.
Твърди се в ОС Враца да е бил разглеждан друг спор във връзка с изпълнението на договора за строителство от 17.05.2018 г., - този по гр.д. № 159/2019 г., по който дружеството частен жалбоподател имал качеството на трето лице помагач на ответника ЗАД“Далл Богг Живот и Здраве“, по който въззивната инстанция - САС, отменил постановеното от ОС Враца решение, а актът на въззивната инстанция не бил допуснат до касация.
Като се позовава на законоустановеното правило по делото да не може да участва съдия, относно който съществуват други обстоятелства, пораждащи основателни съмнения в безпристрастността му, се твърди това основание да е налично по отношение на всички съдии в ОС Враца.
На отделно основание се поддържа проектант по част СК по отношение обектът, предмет на договора за строителство да е инж.М. П., който се ползва от ОС Враца като вещо лице по разглежданите в съда дела.
И т.к. изчертания от него проект бил в основата на спора по делото били налице основания делото да се изпрати за разглеждане на друг равен по степе съд, вкл. на СГС.
Като правен резултат от релевираните оплаквания се иска отмяна на 1 първоинстанционното определение.
В отговора по частната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи е поддържа правилност на обжалваното определение.
Поддържа в случая да не е налице хипотезата на чл.22, ал.6 ГПК, т.к. делото все още не е образувано пред ОС Враца и не е определен докладчик, който да го разгледа, за да се преценява дали по отношение на същия са налице предпоставките за отвод. Освен това всеки съдия изгражда изводите си по разглежданите от него дела не въз основа на медийно публикации, а въз основа на доказателствата по делото.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните в настоящето производство и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирана страна – ищецът по образуваното пред СГС исково производство по гр.д. № 1469/2024 г., който е останал недоволен от атакувания акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Според задължителните постановки на ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В това производство съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, вкл. представените с частната жалба и отговора и служебно събраните във въззивното производство и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, изпълнявайки по този начин задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон. Последната дейност не е обусловена от волята на страните, намерила отражение в оплакванията им за незаконосъобразност.
При спазване на тези указания настоящият състав на въззивната инстанция приема първоинстанционният съд да е действал в съответствие с установените съдопроизводствени правила, касаещи редовното упражняване на правото на иск пред съответния местно и родово компетентен съд.
Същият е дал точна правна квалификация на исковете, с които е сезиран от ищеца частен жалбоподател против Община Враца - по чл.82 ЗЗД, по чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД, като във връзка с упражненото от ответника в отговора по исковата молба възражение за местна неподсъдност на повдигнатия спор, правилно е приложил нормата на чл.105 ГПК като е приел, че местно компетентен да го разгледа е ОС Враца - съдът по местоседалището на ответника по спора.
Следва да се акцентира, че правилността на този извод на първоинстанционния съд напрактика не се оспорва с частната жалба, въз основа на която е образувано настоящето производство - в нея липсват оплаквания за неправилно приложение на чл.105 ГПК.
Доводите на жалбоподателя за неподсъдност на спора пред ОС Враца се основават на чл.22, ал.6 ГПК с твърдения, да са налице основания за отвод на всички съдии от ОС Враца, за които се поддържа да са налице обстоятелства, пораждащи основателни съмнения в безпристрастността им - предходно разгледан спор и медийното отразяване на отношенията между страните по делото по повод изпълнението/неизпълнението на процесния договор.
Такова основание било налице и по отношение на конкретно посочено вещо лице, което се ползвало от съдиите в ОС Враца за изготвяне на експертизи по дела.
Въззивната инстанция намира тези доводи за правнонесъстоятелни.
На първо място, както правилно сочи и ответника по иска в отговора по частната жалба, делото все още не е образувано пред ОС Враца, нито е разпределено за разглеждане от конкретен съдия в този съд.
Последният факт препятства възможността за преценка наличието на обстоятелствата по чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
На отделно основание - тази преценка се извършва от конкретния съдия-докладчик /арг. от ал.2 на чл.22 ГПК/, а не от въззивната инстанция, още по-малко в производство по чл.122 2
ГПК и при това - по отношение на всички съдии от един съд.
На друго самостоятелно основание - в безпротиворечивата си практика касационната инстанция приема, че участието на съдия, за когото са налице предпоставките за отвод, обосновава порок на съдебното решение - основание за касационното му обжалване поради допуснато нарушение на посоченото съдопроизводствено правило по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, когато нарушението е съществено - т. е. когато се е отразило на правилността на постановеното от съответния съдия решение.
Ето защо и преценката е по съществото на спора и няма отношение към процесуалната допустимост на постановения съдебен акт, още по-малко по отношение въпросът относно местната подсъдност на спора.
Отказът да бъде приет отвод във всеки конкретен случай се преценява съобразно процесуалното поведение на съда в производството спрямо съответната страна (така Решение № 120/13.04.2011 г. по гр. д. № 1333/2010 г. на ВКС, III г. о., Определение № 560/14.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2090/2021 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 505/16.11.2011 г. по гр. д. № 1590/2010 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 2226/05.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1989/2024 г., I г. о. и др.) .
По изложените съображения, като правилно, обжалваното определение следва да се потвърди.
Така мотивира, Софийският апелативен съд, ГО, 16-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1264/25.03.2025 г. постановено по гр.д. № 1469/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по чл.274, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3