Решение № 391 от 24.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Пловдив, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225300501224 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Х. Д. П. с ЕГН ********** от с.***** чрез адв.Е. П. против решение №43 от 25.02.2022 г. по гр.д.N1121/2021 г. на КРС, 2 гр.с.,в частта, с което са предоставени упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д.-Ч. Х.ва П.а с ЕГН:********** на нейната майка М. Ч. Г. ЕГН *****, определено е местоживеене на детето при майката; ОПРЕДЕЛЕН е режим за осъществяване на лични отношения между бащата Х. Д. П. и детето Д.-Ч. Х.ва П.а 30 дни през лятото, като бащата взема детето в 10 ч на първия ден и го връща по местоживеенето му до 16 ч. на последния ден; за Коледните празници – през четните години детето да бъде при бащата за времето на Коледната ваканция като бащата го взема в 10 ч на първия ден и го връща до 16 ч. на последния ден, а за нечетните години да бъде при майката; по всяко друго време със съгласие на майката;ОСЪДЕН е Х. Д. П. да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Д.-Ч. Х.ва П.а в размер на 250лв чрез нейната майка и законен представител М. Ч. Г., считано от 07.10.2021г. занапред, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от падежа до окончателното и изплащане; РАЗРЕШАВА се на детето Д.-Ч. Х.ва П.а да пътува извън пределите на РБългария, придружено от майка си или упълномощено от нея лице за следващите 5 години, считано от влизане в сила на съдебното решение без ограничения в броя на пътуванията и 1 тяхната продължителност по посока държавите от ЕС,Великобритания,Северна Ирландия, РТурция и Дубай, както и да бъде издаден международен паспорт на детето Д.-Ч. Х.ва П.а, без да е необходимо съгласието на бащата Х. Д. П.; Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за издръжката и заместващото съгласие; ОСЪДЕН е Х. Д.

П. да заплати сумата от 360лв. по сметка на КРС - ДТ върху присъдената издръжка на малолетното дете. Жалбоподателят счита решението на ПРС за неправилно и незаконосъобразно в обжалваните части, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което родителските права по отношение на детето Д. да се възложат на него, да се определи местоживеене на детето при него, както и да се осъди ищцата да заплаща месечна издръжка за детето, да се определи подходящ режим на лични отношения на майката с детето; Излага оплаквания, че съдът не е осигурил на страните равна възможност да упражняват предоставените им права, не е изслушал родителите, не е изяснил какви са реалните възможности и перспективи за развитие на детето във Великобритания, на какви близки може да разчита всеки от родителите при отглеждане на детето, социално-битовата среда, в която живее детето и в която детето е живяло до отвеждането му в чужбина; съдът не е изпълнил задължението си да събере доказателства за условията, при които живее детето в UK, както и по въпросите за възпитанието, обучението и социалната интеграция, роднинския и приятелския му кръг, социално-битовата среда на майката във връзка с отглеждането и възпитанието на детето, трудовата й заетост, работно време и доходи; какво е емоционалното отношение на детето към всеки от родителите и разширения кръг от семействата им; успява ли майката да задоволи месечните потребности на детето във връзка с неговото отглеждане и възпитание.Съдът не е коментирал противоречията между писмените доказателства и показанията на свидетелите на ищцата по отношение размера на наема и *****, които получава ищцата – в кореспонденцията със соц.служби се установявало, че ищцата е направила искане да й бъде заплатен пълния размер на наема на жилището в размер на 1425 GBP, а не както първоначално е твърдяла ищцата - 350 GBP; а според св.Б. – сестра на ищцата месечния наем е „200 и няколко паунда“ като първите 6 месеца е живяла при своя приятелка.Съдът не е коментирал и противоречията по отношение на доходите на ищцата: В отговора на насрещната ИМ ищцата е твърдяла, че получава ***** GBP помощи месечно, 80 GBP-детски добавки и ***** GBP – обезщетение за *****, а в писмото от соц.служби е записано, че до 31.07.2021 г на ищцата ще бъде изплатена сумата от ***** GBP; според св.Б.- ищцата получава над 2000 GBP, а според св.Г. - 3000 GBPпомощи. По отношение на родителския капацитет: Счита, че като е заминала с детето и се е установила в А. без знанието и съгласието на другия родител, без да има осигурена работа, жилище и доходи и без да владее английски език, ищцата е постъпила безотговорно, а препятстването и ограничаването на контактите на детето с бащата водят до отчуждаване на детето от бащата, което уврежда детската психика и неговото развитие. Претендира за разноски.

Постъпил е отговор от въззиваемата М. Ч. Г. чрез адв.С. П.-К. – счита жалбата за неоснователна, иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно; счита, че съдът е спазил принципа на равенство на страните в процеса, че неправилно е 2 твърдението, че съдът повърхностно и избирателно е обсъдил събраните доказателства че не е направил анализ на събраните по делото доказателства, че не е обсъдил всички критерии, обосноваващи най-добрия интерес на детето и се е позовал само на част от доказателствата; голословни са твърденията в жалбата, че майката има безотговорно поведение на родител, който не се съобразява с интересите на детето. Договора за наем от 15.03.2021 г. е сключен при установяване в Л., а понастоящем ищцата с детето живеела в самостоятелно жилище /апартамент/, състоящо се от хол с кухня и спалня, на 10 минути пеш от училището, в което учи детето, на 5 минути от метрото, в близост до 2 големи хранителни магазини; като държавата е поела наема за това жилище в размер на 1425 GBP; не съобщавала точен адрес, тъй като се страхувала от въззивника; счита за обосновани изводите на съда, че детето се е интегрирало добре в новата среда, което било установено от разпитаните свидетели, с които ищцата поддържала постоянна връзка по телефона, в т.ч. видео връзка по вайбър; неоснователно било твърдението в жалбата, че майката ограничавала контактите на бащата с детето, което сочело на липса на родителски капацитет тъй като бащата посещавал Л. и се виждал с детето, а през другото време се чувал с него по телефона. Не споделя довода в жалбата, че определения режим на лични контакти на бащата с детето е крайно ограничен и допълнително ще доведе до отчуждаването им, тъй като бил съобразен с факта, че майката с детето живеят в чужбина. Претендира за разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Решение №366/22.8.2019 г., постановено по гр.д.N395/2019 г. АРС – 4 гр.с. в частта, с което е дадено разрешение на детето Д.-Ч. Х.ва П.а да пътува извън пределите на РБългария, придружено от баща си или упълномощено от него лице за следващите 5 години, считано от влизане в сила на съдебното решение без ограничения в броя на пътуванията и тяхната продължителност по посока държавите от ЕС,Великобритания,Северна Ирландия, РТурция и Дубай, както и да бъде издаден международен паспорт на детето Д.-Ч. Х.ва П.а, без да е необходимо съгласието на майката - не е обжалвано е влязло в сила в тази част.

Предявените искове са с пр.осн.чл. 127,ал.2 СК,чл.127а СК и чл.143 СК.

От събраните по делото доказателства и по направените оплаквания и възражения във въззивната жалба и отговора се установява следното:

Не се спори по делото, че ищцата и ответника не са имали сключен граждански брак, живели са на фактически начала, както и че от съвместно им съжителство имат родено едно дете – Д.-Ч.,родена на ***** г., сега на 6,5 год.

В ИМ се твърди, че страните са разделени от м.01.2021 г. като детето е останало да живее при майката след фактическата раздяла ищцата взела решение да се установи да живее трайно в UK, тъй като в РБ не можела да си намери подходяща работа и добро заплащане; имала приятели в Л., на които можела да разчита; ответникът първоначално се съгласили подписал декларация за пътуване и пребиваване на детето в чужбина за времето от 19.01.2021 г. до 30.09.2021 г.; от 10.03.2021 г. ищцата и детето живеели в Л.; тя имала 3 статут на предуседналост до 17.09.2025 г. и осигурителен номер; очаквала одобрение за работа; живеели с детето в жилище под наем с месечна наемна цена 350бр.лири; детето било записано в начално училище П. –предучилищна подготовка за 2021-2022 г.; Кандидатствала за ****, за **** и ****; била осигурила максимална възможност на детето и бащата да контактуват по вайбър.

Иска да й бъдат предоставени родителските права върху двете деца, да бъде определен режим на лични контакти с бащата, да бъде осъден ответника да й заплаща издръжка в размер на 250 лв. месечно.Направено е искане да се разреши на детето да пътува извън РБ до навършване на пълнолетие в ЕС, Великобритания,Сев.Ирландия, РТурция и Дубай до навършване на пълнолетие на детето или за 5 години.

Ответникът е депозирал отговор по чл.131 ГПК, с който не оспорва фактическата раздяла от м.01.2021 г., откогато детето е при майката, че от м.03.2021 г. детето е в Л., че е работил в U.K., както и по настоящем, че притежава статут на уседналост. В периода 2019/20 г. ищцата го придружавала в пътуванията до U.K. с цел също да получи осигурителен номер и статут на уседналост преди Брекзит като за целта се водила фиктивно на работа; средствата по банковата й сметка също били предоставени от него; ищцата имала средно образование, не притежавала професионална квалификация, не говорила английски; когато живеели заедно, тя работила в неговата фирма като продавач-консултант, а той задоволявал всичките нужди на семейството – живеели охолно и без ограничения; счита, че представения наемен договор е фиктивен, тъй като реалния месечен наем за 1 стая в Л. е около 700 бр.л., че разстоянието между жилището и училището на детето е около 1,5-2 часа път в едната посока и че в U.K. ищцата не би могла да осигури добро образование, поблагоприятна среда и по-добри социално-битови условия за детето след като разчита на социални помощи за безработни; счита, че ако ищцата започне работа няма кой да се грижи за Д.; оспорва като неистинно твърдението на ищцата, че е споделила с него решението си да живее с детето в Л., да го запише да учи там, че е дал съгласието си детето да пътува с нея в чужбина – декларацията –съгласие за пътуването на детето е издадена по молба на ищцата за почивка с Д. в Г. заедно със сестра си и нейните деца; П. заявява, че около средата на м.03.2021 г. връзката с детето били прекъсната – ищцата не отговаряла на телефона, вайбърът й бил изключен; след няколко дена тя му се обадила, за да му каже, че с детето са в Л.; оттогава до сега П. звънял всеки ден, но ищцата или си е изключила вайбъра и телефона, или не отговаряла – обаждала се веднъж на всеки 10 дни му позволявала да говори много кратко с дъщеря си, прекъсвала разговорите им и постоянно контролирала поведението на детето.Предявил е насрещни искове за предоставяне упражняването на родителските права на него, да се определи местоживеене на детето при него, на ищцата да бъде определен режим на лични отношения с детето; да бъде осъдена М. Г. да заплаща месечна издръжка за детето в минимален размер; да се разреши на Д.-Ч. да пътува с баща си или с преупълномощено от него лице в страните от ЕС, U.K., РТурция до навършване на пълнолетие или за срок от 5 години, за който срок да бъде издаден на детето международен паспорт.

4

От събраните доказателства се установява следното:

По отношение на исковете за родителски права, режима на лични отношения издръжката: и

От показанията на разпитания по делото свидетел на ищеца –Г. Б. – сестра на ищцата и Б. Г. – братовчед се установява следното: Св.Г. Б. установява, че сестра й е наела жилище в Л., състоящо се от всекидневна-кухня,спалня,баня-тоалетна срещу месечен наем от „200 и няколко паунда“; детето било записано в начално училище „П.“,предучилищен клас, намиращо се на 10 минути от дома; свидетелката говорила с детето през дени и по показвало свои приятелки и деца, с които си играе, чувствало се добре; първоначално около половин година М. и детето живеели при нейна приятелка; не знае колко често контактува бащата с детето, но знае, че сестра й не налага ограничения на детето да контактува с баща си; сестра й казала, че Х. я заплашвал, че ще я залее с кисилина, че ще й вземе детето и и нея ще я пратят в затвора, поради което се страхувала от него; в момента сестра й не работила, карала курсове за изучаване на английски език; доходите й били от **** – получавала около **** паунда на месец, в т.ч. детски и помощ „Ковид“.