Решение № 17449 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17449 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110127506 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК за съдебна делба във фазата по допускането .

Образувано е по искова молба на Д. Ю. М. срещу А. Г. Я., с която е предявен иск за съдебна делба на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район „**** северно жилище, намиращ се на етаж 2 в сграда с идентификатор **** с предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ:

43 кв. м., прилежащи части: 25/100 ид. ч. от общите части на сградата /таван и стълбище/, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

****.3, под обекта: ****.1, ****.2, над обекта: няма, стар идентификатор: няма.

Ищцата твърди да е налице съсобственост между страните върху процесния имот при равни квоти, възникнала по договор за дарение и наследство. Поддържа, че имотът се ползва единствено от ответницата, поради което на 02.03.2025 г. й била връчена нотариална покана за заплащане на обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на съсобствения недвижим имот, но до настоящия момент такова не й е заплатено. Заявява 1 претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 200 лв.

/или 102,26 евро/ месечно, считано от датата на получаване на нотариалната покана – 02.03.2025 г. Формулира искане за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ответницата да заплаща на ищцата обезщетение в размер на 200 лв. /или 102,26 евро/ месечно за периода от датата на постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по извършване на делбата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.

С депозирано по делото становище с вх. № 123555/20.04.2026 г. ответницата не оспорва, че страните са съсобственици на делбения имот при равни квоти. Моли за уважаване на иска и за допускане на имота до делба при посочените дялове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.

Следователно, предмет на доказване в първата фаза на делбата е съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя М., предявила иска за съдебна делба.

В случая по делото е безспорно, че съделителите Д. Ю. М. и А. Г. Я. притежават процесния имот при равни квоти, като съсобствеността между страните е възникнала в резултат от прехвърлителна сделка (договор за дарение от 19.02.2024 г.) и настъпило наследствено правоприемство от Г. Т.Я., починал на 23.03.2004 г. Посочените обстоятелства се установяват еднозначно от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства на л. 6-12 и л. 60-62 от делото.

Поради изложеното, процесният недвижим имот следва да бъде допуснат до съдебна делба между съделителите при равни дялове.

По искането за постановяване на привременна мярка:

Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда възможността за разпределение ползването на имота между всички съсобственици до окончателното извършване на делбата. По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми едните ще трябва да плащат на другите срещу ползване, като по този начин извърши привременно разпределение на ползването на делбените имоти до 2 окончателното извършване на делбата. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение единствено за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. С определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК се уреждат отношенията между съсобствениците до влизане в сила на решението по окончателното извършване на делбата. Произнасянето на съда по чл. 344, ал. 2 ГПК по същество е привременна мярка по време на висящия делбен процес, която може да бъде променяна от съда, който я е постановил, с оглед настъпилите промени във фактическата обстановка.

Следователно, за да бъде уважено искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, е необходимо да бъдат установени следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта; лично ползване на общата вещ само от единия съсобственик или установено ползване, което не съответства на дяловете в съсобствеността; невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие относно ползването на общата вещ.

В конкретния случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява лично ползване на имота единствено от ответницата, нито че последната е лишила ищцата от ползването на делбения имот съобразно притежавания от нея дял в съсобствеността. Дори и да се приеме, че вещта се ползва само от ответницата, то освен лично ползване, е необходимо да се докаже и конкретно нейно поведение, с което да е препятствала достъпа на ищцата до съсобствения имот или да е осъществявала фактическа власт по начин, изключващ възможността за съвместно ползване. За посочените обстоятелства на ищцата е допуснат един свидетел при режим на довеждане с проекта за доклад по делото, приет за окончателен без възражения на страните с протоколно определение от 21.04.2026 г., като ищцата не се е възползвала от предоставената й възможност да доведе за разпит поискания свидетел.

Като съобрази изложеното, съдът намира, че на този етап искането на ищцата за постановяване на привременна мярка е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните плащат разноски в делбеното производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането на разноски, както и внасянето на дължимата държавна такса, се извършва с решението по втора фаза на делбата. Следователно, при определяне на разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се спазва стриктно, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г., т. 9 на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делото, направени по повод допускането и извършването на съдебната делба /вкл. по повод привременните мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК/ се определят съобразно 3 стойността на дяловете при приключване на производството по делбата с решението по извършване на делбата във втора фаза.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 ГПК извършването на съдебна делба между Д. Ю. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. *** и А. Г. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. ***, партер, на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район „**** северно жилище, намиращ се на етаж 2 в сграда с идентификатор **** с предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 43 кв. м., прилежащи части: 25/100 ид. ч. от общите части на сградата /таван и стълбище/, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****.3, под обекта: ****.1, ****.2, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, при РАВНИ ДЯЛОВЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Ю. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. *** срещу А. Г. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. ***, партер, за постановяване на привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ответницата да заплаща в полза на ищцата обезщетение за лишаване от ползване на притежаваните от нея идеални части от съсобствения между страните недвижим имот, предмет на делбата, в размер на сумата от 200 лв. /или 102,26 евро/ месечно за периода от датата на постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по извършване на делбата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с изключение на произнасянето на съда по привременната мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, в която част решението има характер на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5