Решение № 1232 от 01.11.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1232 гр. Велико Търново, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20204110102321 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът излага твърдения, че сключил с ответника договор за мобилни услуги от 21.02.2018г., със срок на действие 24 месеца до 21.02.2020г., при абонаментен план Тотал30,99лв. с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с допълнителни 2000МВ, мобилен интернет, като с подписване на споразумението потребителят получава устройство ************, за което бил сключен договор за лизинг . Сочи се, че ответникът не е изпълнила задълженията си по договора, начислени в два броя фактури и кредитно известие, издадени за периода 05.07.2018г.-05.10.2018г., а именно фактура №*********., издадена за отчетен период 05.07.2018г.-04.08.2018г., включваща сумата 57,80лв.- от която се претендира 55,37лв.; фактура №*********** за отчетен период 05.08.2018г.-04.09.2018г. на стойност 58,47лв. и кредитно известие от 05.10.2018г. Ищецът отправя искане съдът да приеме за установено по отношение на ответницата, че последната дължи на ищеца сумата 130,10лв., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси, за които са издадени фактури №******., №*************г. за периода 05.07.2018г.-04.10.2018г., както и сумата 425,44лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за мобилни услуги от 21.02.2018г. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

1

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който исковата претенция за лизингови вноски е оспорена като недопустима, тъй като заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гр.дело №1085/2020г. се основава на сключен договор за мобилни услуги, а в исковата молба е заявено, че претенцията е по договор за лизинг на посочения мобилен апарат. Ответникът счита, че не е налице пълна идентичност между заявените претенции по заповедното и исковото производство, вкл. по основание. По същество ответникът оспорва исковите претенции като неоснователни. Заявява, че договорът с ищеца не задължава ответницата да заплаща месечните абонаментни такси на твърдяните падежи в посочения период, а по отношение на претендираните лизингови вноски ответникът твърди ,че не се е задължавал за лизингови вноски по договор за лизинг от 01.03.2018г. и не дължи заплащане на лизингови вноски по посочения договор. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен в заверен препис договор за мобилни услуги, сключен на 21.02.2018г. между ищцовото дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружествооператор мобилни услуги, при месечен абонамент в размер на 30,99лв., като договора е с първоначален срок-24 месеца, считано от 21.02.2018г. до 21.02.2020г. В договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/и, посочени в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти.

Във всички случаи, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно този договор, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на договора.

На 21.02.2018г. страните по делото са сключили и договор за лизинг, съгласно който лизингодателят-ищцовото дружество се задължава при условията на договора и Общите условия, да предостави на лизингополучателя-ответника М. СТ. ИЛ. за временно и възмездно ползване на мобилно устройство, описано в договора, като лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 611,57 лв., която лизингополучателят се задължава да заплати на 23 месечни лизингови вноски в размер на 26,59лв. всяка от тях. Договорът за лизинг влиза в сила от датата на подписването му. В чл.10 от договора за лизинг е посочено, че всяка от страните може да го развали в случай на неизпълнение на задължения на страна по договора. В чл.12 от договора е предвидена възможност за предсрочна изискуемост, като в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на договора, ОУ, с писмено предизвестие до лизингополучателя да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане на устройството.

2

По делото е представена декларация-съгласие от ответника относно получаване на екземпляр от ОУ на Т Б ЕАД, както и ценова листа от 21.02.2018г. за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти.

По делото са представени фактура *********. на стойност 57,80лв., за отчетен период 05.07.2018г..-04.08.2018г., включваща сумата 27,48лв.-месечна абонамента такса, 0,19лв.разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и 26,59лв.-лизингова вноска; фактура ***** от 05.09.2018г. за отчетен период 05.08.2018г.-04.09.2018г., от която се претендира стойност 58,47лв.; кредитно известие №*****от 5.10.2018г. за отчетен период 05.09.2018г.-05.10.2018г. , по което се претендира сумата 130,10лв. със срок на плащане 20.10.2018г. , фактура ****** от 05.11.2018г., в която е включена сумата 425,44лв.лизингови вноски.

Н а 29.05.2020г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника М. СТ. ИЛ.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.06.2020г. по ч.г.гр.д.№****. на Великотърновски районен съд против длъжника М. СТ. ИЛ. за заплащане на сумата в размер на 555.54 (петстотин петдесет и пет лв. и 54 ст.)лв., от които 130.10 (сто и тридесет лв. и 10 ст.)лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги 425.44 (четиристотин двадесет и пет лв. и 44 ст.)лв., представляваща незаплатени лизингови вноски ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.05.2020 година до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение по чл.414 от ГПК и след дадени от съда указания на заявителят, последният е предявил настоящите положителни установителни искове.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на задълженията на ответника включват сумата 132,54лв., в т.ч 52,54лв.-месечни абонаментни такси, 0,23лв.други услуги, извън абонаментния план, месечни лизингови вноски в размер на 79,77лв., като след приспадане на предплатена сума в предходен отчетен период, се претендира като неплатена сумата 130,10лв. Вещото лице е посочило, че размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на закупеното устройство ********* след месец 11.2018г./месецът, в който е издадена крайната фактура от 05.11.2018г./ са на стойност 425,44лв. и включват 16 бр.месечни такси в размер на 26,59лв. всяка от тях.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, в заключението на която вещото лице е посочило, че за процесния период нищцовото дружество е предоставило на абоната посочени в заключението услуги и техния обем, за които са издадени процесните фактури.

3

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Възражението на ответната страна за недопустимост на иска съдът намира за неоснователно. Макар в текста на исковата молба да е посочен и договор за лизинг от 01.03.2018г., то от изложеното в останалата част на исковата молба /в нейната обстоятелствена част и петитум/ е видно, че претедираната сума за неплатени лизингови вноски е по договор за лизинг от 21.02.2018г., като тази сума в размер на 425,44лв. е била предмет и на заповедното производство.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В настоящото производство ищецът предявава искови претенции за установяване дължимост на вземания за стойността на месечните абонаментни планове, за стойност на предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния период и за стойността на лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство.

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът и ответника са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения. По силата на договора за мобилни услуги от 21.02.2018г. ищецът се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове за предоставения телефонен номер. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договорите съответната месечна абонамента такса. Уговорената в договора абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора, за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, поради което съдът приема, че същата се дължи независимо от това дали абонатът реално ги е потребил. В настоящото производство ответникът не оспори сключването на договора за мобилни услуги, запознаването с общите 4 условия, поради което съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорът за мобилни услуги валидно е обвързвал страните по него и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по т ози договор за отчетните периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати.. Видно от заключението на съдебносчетоводната експертиза, неоспорена от страните, ответникът има задължение за процесния период, което включва неплатени суми по абонаментни такси, като от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства, установяващи заплащане на претендираните суми. По отношение на използваните услуги, извън месечния абонамент, в отговора на исковата молба не е направено оспорване в тази насока. От допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза и изложеното от вещото лице в съдебно заседание се установява, че посочения във фактурите обем на услуги е предоставен на абоната. Вещото лице заяви, че при изготвянето на заключението е изискал подробни данни към фактурите, въз основа на които е направил своите изводи, поради което съдът кредитира заключението.

В случая ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, извън месечния абонамент, както и стойността на съответните лизингови вноски, като към всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти.