Решение № 56 от 21.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Велико Търново, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000124 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК във връзка с чл.432 от КЗ във връзка с чл.116 и чл.119 от ЗДвП.

С решение №48 от 04.11.2021г., постановено по т.д. №150/2021г., Окръжен съд-Плевен е осъдил на основание чл.432 от КЗ Застрахователна компания Евро инс АД-гр.София да заплати на Л. П. Д. от гр.Плевен сумата от 899,60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплащане на медицински материали и консумативи, както и сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие пътно транспортно произшествие от 28.05.2020г., причинено от застрахован при ответника по застраховка гражданска отговорност лек автомобил, заедно със законната лихва върху тези 2-главници, считано от 14.01.2020г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил предявените искове за имуществени вреди и неимуществени вреди в останалата им част, съответно до претендираните 1 799,19 лева и 70 000 лева /частичен от 90 000 лева/, както и за законната лихва за периода от 04.06.2020г. до 14.01.2021г., като неоснователни и недоказани.

Със същото решение Плевенският окръжен съд е осъдил ЗК Евро инс АД-гр.София да заплати на Държавата държавна такса в размер на сумата от 800 лева, както и сумата от 450 лева за вещи лица, по сметката на Окръжен съд-Плевен.

1

Със същото решение Плевенският окръжен съд е осъдил на основание чл.38 ал.2 от ЗА ЗК Евро инс АД, с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб №43, представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. и Е. И., да заплати на адвокат П. Д. К. от Адвокатска колегия-София, с ЕГН **********, от гр.София, ******, сумата от 901,72 лева / с включен ДДС, адвокатско възнаграждение.

Със същото решение Плевенският окръжен съд е осъдил Л. П. Д., от гр.Плевен, ********, да заплати на ЗК Евро инс АД-гр.София сумата 595 лева, адвокатско възнаграждение върху отхвърлената част от исковете.

Против решението, в отхвърлителната му част, е постъпила въззивна жалба от ищцата Л. П. Д., от гр.Плевен, чрез адвокат П. К., от САК.

Предмет на жалбата е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди над присъдените 20 000 лева до претендираните 70 000 лева, предявени частично от 90 000 лева неимуществени вреди; в частта с която е отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди над уважените 899,60 лева до претендираните 1 799,19 лева, както и в частта, с която не е уважено искането за присъждане на законната лихва за времето от 04.06.2020г. до 14.01.2021г.

Въззивницата моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Плевен, в обжалваната му част, и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи предявените искови претенции изцяло, така както са предявени.

Въззивникът ответник ЗАД ЗК Евро инс АД-гр.София оспорва въззивната жалба и моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение в обжалваната му част.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията на въззиваемата страна, прецени събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, притежаваща правен интерес да обжалва конкретния съдебен акт, който подлежи на обжалване, както и тъй като въззивната жалба е подадена в срок.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, предвид че е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на правомощията на Окръжния съд като първа инстанция, по допустими искове, подписано е от съдията, изготвено е в писмена форма и и е разбираемо.

Тъй като първоинстанционното решение е валидно и допустимо Въззивният съд следва да се произнесе дали същото е правилно.

При проверка правилността на обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав съобрази, че Окръжният съд е отразил подробно и обективно 2 съдържанието на исковата молба и отговора към нея. В тази насока няма какво да се добави или измени.

Окръжният съд е изяснил всестранно, подробно и обективно фактическата обстановка, въз основа на всички събрани по делото доказателства- писмени, гласни, съдебно автотехническа експертиза и съдебно медицинска експертиза, и въз основа на анализ поотделно и в тяхната взаимна връзка на всички доказателства е стигнал до логични и прецизни изводи относно установените по делото факти.

В този смисъл следва да се отбележи накратко само това, че на 28.05.2020г. в с.Згалево, Плевенска област, е настъпило пътно транспортно произшествие, при което при управление на лек автомобил Опел Астра, с рег.

№ ЕН 59**** А. С. С. нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1, ал.2; чл.20 ал.1, ал.2 и чл.47 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Л. П. Д., изразяваща се в счупване на дясна подколенница, довело до трайно затрудняване движението на десен долен крайник за повече от 30 дни, като водачът направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Пострадалата Д. е съпричинила вредоносния резултат 50%, тъй като е започнала да пресича пътното платно на необозначено за това място, където не е имало пешеходна пътека, нито светофар, нито каквато и да било друга маркировка, даваща предимство на пешеходеца да прекоси платното за движение на моторни превозни средства.

Пострадалата е родена през 1971 година и е на възраст 51 навършени години.

Постановена е присъда по НАХД № 417/2021г. на Районен съд-Плевен, с която А. С. е признат за виновен по чл.343а б.А пр.2 във връзка с чл.342 от НК за процесното ПТП и по реда на чл.78а от НК му е определено административно наказание глоба и лишаване от право да управлява моторно привозно средство за съответен период от време. Присъдата е влязла в сила. С назначената от Окръжен съд-Плевен съдебно автотехническа експертиза се установява механизмът на ПТП-то, включително че пострадалата е съпричинила 50% вредоносния резултат, тъй като е нарушила чл.116 и чл.119 от ЗДвП и е пресичала на непозволено за това място. Причинена й е средна телесна повреда, която се установява със заключението на съдебно медицинска експертиза, назначена от Окръжния съд и писмени доказателства, съобразени от вещото лице, а именно фрактура на дясна подбедрица, довела до трайно затрудняване движението на десния долен крайник за повече от 30 дни. Оздравителният процес е протекъл без усложнения и е настъпило пълно анатомично и функционално възстановяване на крайника. Между противоправното поведение на водача на лекия автомобил и настъпилото телесно увреждане на ищцата е налице пряка причинно следствена връзка като следва да се отчете съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 50%. Лекият автомобил, с който водачът е причинил процесното ПТП, е валидно застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответника. Допустимо е пострадалата да предяви пряк иск срещу застрахователя.

3

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно противоправността на деянието, виновността на дееца, причинените вреди и пряката причинна връзка между деянието и вредите, които обстоятелства съставляват всички елементи на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Предвид изложеното в случая е доказано, че С. е причинил непозволено увреждане на ищцата, поради което й дължи обезщетение в размер на 50% от дължимото, тъй като по изложените по-горе съображения ищцата е допринесла за настъпване на увреждането в посочената степен.

При определяне на обезщетението настоящият съдебен състав съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която същото следва да е справедливо, както и постановките на ППл №4/1968г. на Върховния съд.

С оглед на конкретните факти- влязла в сила осъдителна присъда, възрастта на пострадалата- на 51 години, съпричиняването от нейна страна 50%; вида и характера на средната телесна повреда- фрактура на дясна подколенница; болките и страданията като характер, продължителност и интензитет; както и с оглед на икономическите условия в страната, стандарта на живот и лимитите на застрахователните обезщетения; както и преди всичко с оглед практиката на Върховния касационен съд и житейски оправданото, Апелативният съд, в настоящият състав намира, че подходящото, достатъчно и дължимо обезщетение в конкретния случай е в размер на сумата от 20 000 лева, заедно със законната лихва, определена по реда на чл.497 от КЗ с начална дата 14.01.2021г. Със събраните по делото доказателства искът за имуществени вреди – заплатени медицински консумативи, лекарства и процедури е доказан до размера, уважен от Плевенския окръжен съд, в обжалваното решение.

Обжалваното решение, в обжалваната му част, е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Изложените правни съображения от Първоинстанционния съд са законосъобразни, и обосновани.

Въззивната жалба е неоснователна. Наведените в същата оплаквания не кореспондират с фактите по делото, както и с материалния закон, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Обжалваното решение не страда от твърдяните от жалбоподателката пороци.

Водим от изложеното Апелативният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №48 от 04.11.2021г., постановено по т.д.

№150/2021г., на Окръжен съд- Плевен В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5