Решение № 400 от 16.07.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Казанлък, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510100205 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес: ****, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез пълномощника юрк. Е.Л., тел. ****, против Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: ****. Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че на 20.01.2019 година длъжникът Г. В. М., ЕГН **********, сключил Договор за потребителски кредит № **** със „С.К.“ ООД, по силата на който получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 15 броя вноски в по 201,00 лв. в срок до 20.04.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,36 %. Сочи, че съгласно чл. 9 от ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да 1 предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № **** на 20.01.2019 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С.К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът Г. В. М., ЕГН **********, не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г.

„С.К.“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: ****. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано на ред/стр.

№ 8 от Приложение № към договора за цесия. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със CMC на посочения от него телефонен номер.

Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за 2 потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не било титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника-ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о, ВКС). Твърди, че ответникът Г. В. М., ЕГН **********, не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено. С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът Г. В.

М., ЕГН **********, дължи на „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133, парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № ****/**** г., а именно сумата в общ размер от 1524,72 лв., формирана както следва: главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 334,73 лв. за периода от 20.01.2019 г. до 20.04.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 179,88 лв. за период от 20.04.2020 г. до 21.09.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.

„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

3

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Предвид гореизложеното се обуславял правния интерес на „АПС Б.Б.“ ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 1524,72 лв. срещу ответника Г. В. М., ЕГН **********.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо, по отношение на ответника Г. В. М., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от юрк. Е.Л., сумата в общ размер от 1524,72 лв., формирана както следва: - главница в размер на 1000 лв.;- договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 344,73 лв. за периода от 20.01.2019 г до 20.04.2020 г.; - законна лихва за забава върху главницата в размер на 179,88 лв. за период от 20.04.2020 г. до 21.09.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. По образуваното ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на РС-Казанлък, гражданското отделение, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, „АПС Б.Б.“ ЕООД заплатило държавна такса в размер на 30,49 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.На основание чл.

78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50,00 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Моли съда да осъди ответника Г. В. М., ЕГН ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч. гр. д. № ****/****г. по описа на РС-Казанлък, гражданското отделение и по настоящото производство на обща стойност от 230,49 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Н.

М. от АК-С.З., в качеството й на особен представител на ответника.

Заявява, че счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна и недоказана, като я оспорва изцяло по основание и размер.

Сочи, че вземането се претендира на основание Договор за паричен заем № ****, сключен между ответникът и „С.К.“ ООД на 20.01.2019 г. Счита, че между страните не съществувало валидно облигационно отношение. Към исковата молба не се прилагали никакви доказателства ответникът да е искал или приемал сключване на такъв договор, да е уведомен, запознат и да е приел 4

Общи условия, конкретни параметри на заем и да е подписал такъв. В чл. 8 10 на Закона на предоставяне на финансови услуги от разстояние изчерпателно била изброена информацията, която потребителят следвало да получи преди да сключи договор. Такава информация ответникът Г. М. не бил получавал. Не се представяли никакви доказателства - било то електронни или физически да е отправяно искане за кредит от Г. М. до „С.К.“ ООД. Не се представяли такива и да са приемани каквито и да било условия за заем между тези две страни, а съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона на предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът бил длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Действително, договорът за заем бил реален договор, но липсвали данни ответникът да е получавал каквато и да е сума от „С.К.“ ООД. Не се представяли никакви доказателства в тази посока, поради което счита, че между страните не било налично твърдяното облигационно отношение. Сочи, че се представяли писмени доказателства от ищеца за извършване на цесия, въз основа на която „АПС Б.Б.“ ЕООД се легитимирало като кредитор по първоначалния договор.

Разпечатката съдържа 29 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8eeb2c0e-dbc6-43c0-b61f-8eca560b9c91