Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 24.06.2025, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 95/2025
Вид
Решение № 90
Подписан
24.06.2025
В сила
24.06.2025
Състав
Людмил Петров Хърватев, Анелия Димитрова Великова, Десислава Георгиева Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Силистра, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253400600095 по описа за 2025 година прие за установено следното:

С присъда № 4 от 21.01.2025 г., постановена по НЧХД № 540/24 г. Силистренски районен съд е признал подсъдимия Г. Б. Ю. за виновен в това, че през периода 04.11.2023г – края на месец декември 2023 г. ,в условията на продължавано престъпление , чрез два видеоклипа в интернет пространството – социална мрежа „Фейсбук“ е казал нещо унизително за честта и достойнството на А. Я. А., като обидата е нанесена публично, разпространена по друг начин и чрез средствата за масова информация, поради което и на основание чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и във вр. с чл. 26 от НК го осъдил и му наложил наказание „глоба „ в размер на 2000лв. и наказание „обществено порицание“ , което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местен радиовъзел по местоживеене на подсъдимия.

Подс. Ю. е бил признат за виновен и затова, че през същия период, в условията на продължавано престъпление , чрез две публикации в интернет пространството – социална мрежа „Фейсбук“, е разгласил позорни обстоятелства за А., като клеветата е нанесена публично, разпространена по друг начин и чрез средствата за масова информация, поради което и на основание чл. 148, ал.2, във вр. с ал. 1, т.1 и т.2 във вр. с чл. 147 , ал.1 и чл. 26 от НК СРС го осъдил и му наложил наказание „глоба „ в размер на 1500лв. и наказание „обществено порицание“ , което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местен 1 радиовъзел по местоживеене на подсъдимия.

На осн. чл. 23 , ал.1 от НК СсРС е определил едно общо наказание до размера на най-тежкото, а именно „глоба“ в размер на 2000лв. Наказанието „обществено порицание“ е присъединено на осн. чл. 23, ал.2 от НК.

По повдигнатото и предявено обвинение по чл. 144, ал.1 във вр. с чл. 26 от НК подс. Ю. е бил признат за невинен и оправдан.

Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на гр. ищец А.: сумата от 5000лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и във вр. с чл.

26 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието, като СсРС е отхвърлил гр. иск за сумата до 7000лв, като неоснователен; сумата 5000лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал.2, във вр. с ал. 1, т.1 и т.2 във вр. с чл. 147 , ал.1 и чл. 26 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието.

Предявеният гр. иск в размер на 7000лв. за деяние по чл. 144, ал.1 от НК е бил отхвърлен изцяло като неоснователен.

Подс. Ю. е бил осъден да заплати дължимата ДТ върху уважените размери на гражданските искове, както и да заплати направените от ч.тъжител разноски.

В тежест на подсъдимия са били присъдени и направените съдебни разноски.

Недоволен от присъдата е останал подс. Г. Ю. , който счита, че съдебният акт е незаконосъобразен , постановен в противоречие с процесуалния и материалния закон. Счита да са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78А от НК. В своята цялост депозираната жалба е бланкетна и липсват каквито и да било съображения за допуснати нарушения.

Прави се искане присъдата да бъде изцяло отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по всички обвинения.

Депозирана е въззивна жалба и от частния тъжител и гр. ищец А.. Излагат се доводи за необоснованост на присъдата в оправдателните части – по отношение да деянието по чл. 144, ал.1 от НК и оправдаването за част от използваните изрази за престъпленията по чл. 148, ал.2, във вр. с ал. 1, т.1 и т.2 във вр. с чл. 147 , ал.1 и чл. 26 от НК и по 148, ал.2, във вр. с ал. 1, т.1 и т.2 във вр. с чл. 147 , ал.1 и чл. 26 от НК.

Присъдата е обжалвана и в гражданско осъдителните уважените размери на гр. искове да са занижени. части, като се твърди

Иска се отмяна на присъдата в оправдателните части , с постановяване на осъдителен съдебен акт по първоначално предявените обвинения , както и изменение в гражданско осъдителните части с увеличаване на размера на гр. искове.

В съдебно заседание, редовно призовани - страните се явяват лично и с редовно упълномощени процесуални представители.

2

Защитникът на подс. Ю. поддържа жалбата като едва в хода по същество развива доводи за необоснованост на присъда в нейната цялост. Счита деянията за несъставомерни , както от обективна, така и от субективна страна. Излага съображения, че използваните от подсъдимия изрази са част от речника му, предвид неговото образование, интелект и начин на изразяване, а предвид дългогодишната дружба между подсъдимия и частния тъжител, тези изрази не биха довели до унижаване честта и достойнството на тъжителя. В този ред на мисли са и възраженията досежно изложените позорни обстоятелства , тъй като те не били отречени.

Според защитника двете престъпления, за които подс. Ю. е признат за виновен не са извършени в условията на продължавано престъпление и са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 78А от НК, в случай на алтернативното искане за изменение на присъдата.

Оспорва жалбата на ч. тъжител.

Ответната страна оспорва жалба на подсъдимия. Повереникът на ч.т и гр. ищец счита да не са налице предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание , поради наличието на множество престъпления.

Счита аргументите на защитата за неоснователни.

Досежно застъпените в жалбата на ч. тъжител възражения, изразява становище, че деянието по чл. 144, ал.1 от НК, за което подс. Ю. е оправдан, е напълно доказано и следва деецът да понесе наказателна отговорност за това.

Излага кратки доводи във връзка с искането за увеличаване на размера на уважените гр. искове.

Следва да се посочи, че доводите изтъкнати от защитника и поверените пред въззивната инстанция, в хода по същество, са аналогични с тези, които са били изнесени в пледоариите на страните пред ПИС.

В последната си дума подс. Ю. изразява съжаление за отправените обидни думи към тъжителя.

Силистренски Окръжен съд след като взе предвид изнесеното в жалбата и извършвайки въззивна проверка с оглед правомощията по чл. 314 и сл. от НПК , приема следното:

Жалбите са подадени в срок, от процесуално легитимни страни, разгледани по същество :

Жалбата на подс. Ю. – частично основателна;

Жалбата на ч.т. и гр. ищец А. – неоснователна.

Първоинстанционния съд при спазване на процесуалните правила е установил фактическа обстановка, която пред настоящата инстанция остава непроменена. По възприетите факти не се спори, оспорват се единствено правните изводи, до които е 3 достигнал решаващият съд.

На кратко приетата фактическа обстановка е следната:

Подсъдимият Ю. и частният тъжител А. били в приятелски отношения повече от двадесет години, докъм средата на 2023 г. Подсъдимият познавал много добре и семейния партньор на тъжителя, тъй като многократно ги е посещавал във Великобритания, в гр.

Лондон. Подс. Ю. знаел за еднополовите отношения на тъжителя, но това не го притеснявало, нямало неразбирателства или конфликтни отношения между страните по делото. Добрите им отношения продължили и след смъртта на съпруга/съпругата на частния тъжител, както и след възникване на връзката А. и съвместното му заживяване със свидетелката Мирон, в гр. Лондон.

Подсъдимият ги посещавал редовно в дома им там, нощувал, осигурявана му била храна, получавал доста пъти пари назаем от тъжителя, същият му дал сума да закупи и бус, с който Ю. да осъществява превози от България до Англия.

През 2023 г. , преди да се прибера в Р. България А. поискал от подсъдимия да му върне, дадените в заем парични средства, но подсъдимият отказал. Двамата се скарали.

Последвали още няколко опита , от страна на А., да си върне парите, но без успех.

Последвали чести раздори, на които присъствала и св. Мирон.

За да защити правата си А. подал жалба в полицията и по този повод под. Ю. бил призован да даде обяснения.

Не след дълго, на 04.11.2023г., подсъдимият Ю., който бил в дома си в гр.Силистра и след употреба алкохол, заснел видеоклип на свое изявление. Съдържанието на този видеоклип публикувал в социалната мрежа „Фейсбук“ в профила си. Изрично посочил, че говори на А. А. като през цялото времетраене на клипа употребявал вулгарни, цинични, груби думи и изрази - „педерасче“, „путко“, „путко гадна“, „ако искаш ще те изплющя“, „мършоляк“, „боклук“, „гойкойджия ... педалчи“, „педал“, „ще те еба у кик боксьора“, „ше та еба в буланджибарянин, който не знае буланджибарянин какво означава, означава гейски педерас; „бе да ти го туря на въф устичката тей да ти го туря А.А.“, „бе да тъ ибъ у гъза аз да тъ ибъ“, „ей щи иба курвенските номера ве, ако си ти“, „педал такъв“,, „да та иба в гъза“, „шматка такваз, дължиш пари на Киро френския, на... Статев“, „да обяснявам, че си женската страна, може и мъж да си бил, ама кат ти дадат петстин евро ставаш и жена, налл знайш бей Анинджа ли ти беше мъж, ве, шматке“.

В края на месец декември 2023г. подсъдимият отново заснел видеоклип и отново го публикувал в личната си страница във „Фейсбук“. Отново с изявления по адрес на частния тъжител - „Да го еба във устичката аз“ “Приятел ми беши тяаши да го изчукам отзад“, „да бях го изплющял да иба неговото маменци да иба“, „Бе да ти го туря на въф устичката тей да ти го туря А.А.“, „Ее тогава, ее щи ти го туряя на анално със… Аз сам със голяа главаа вадя, го вазелина от... бейз базелин . На сухо ши го набутам, приятелю мой“, „Тъй щи го извадя, както бяхми приятели щи го набутам и жци кат го извадя ...“, „Бе да тъ ибъ у гъза аз да тъ ибъ“, „Ти може да си въф Ейстинг . Искаш л да дода да пия кафе при тебе 4

? Щото имам оферти там два три адреса имам . Ге ии мога и да дода аз ни мъ ибе . Аз със албанците играя там бе човек . Ай ни мой да тръгна от тука и да съ пусн... . Ей щи иба курвенските номера ве, ако си ти“, „Да та иба в гъза, “Педал такъв,,, „Да та иба в гъза,,, „Шматка такваз“, „Аз ако знаех да та изплющя хъ хъй“.“

Двата записа били възприети пряко от св. Д.и св. М.. Тъй като тъжителят нямал профил в социалната мрежа „Фейсбук“, за тези видеоклипове научил от двамата свидетели.

Със съдържанието на тези публикации се запознали и свидетелите Д. и Ц., като всеки един от тях е свидетелствал, впоследствие, че у тъжителя е настъпила несвойствена промяна, поведението му се променило, станал сърдит, ядосан, притеснен.

В хода на съдебното производство е била назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението по същата и след изслушване на записите в съдебна зала е установено, че съдържанието им е еднакво с това, отразено на хартиен носител по СТЕ. Същото съдържание е посочено и обстоятелствената част на тъжбата, с конкретизация на думите и изразите, посочени за относими към всяко от трите обвинения.

За да възприеме именно тази фактическа обстановка, първостепенният се е базирал на събраната по делото доказателствена маса - гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показания на свидетели; заключение по СТЕ. Съвкупната им преценка обосновано е позволила да се отхвърлят твърденията на защитата на подсъдимия като неоснователни, доколкото в тази насока са налице свидетелски показания, че използваните думи и изрази съвсем не са били ежедневен и присъщ начин на изказване, а от там и на общуване между страните. Цялостният анализ на събраните доказателствени източници, установяващ точна и правилна фактическа обстановка, се споделя от въззивната инстанция и не следва да се преповтаря, тъй като не са налице основания за преразглеждане и преоценка на същите.

Доколкото изнесеното в двете жалби и изложеното в хода по същество е идентично с възраженията, които вече са правени пред първоинстанционния съд, който е дал подробен и задълбочен отговор в мотивите към присъдата, и поради това, че настоящия състав се солидаризира изцяло с тях и предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, I НО по КД №1963/13г;