Определение № 151 от 22.06.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 193/2023
- Вид
- Определение № 151
- Подписан
- 22.06.2023
- В сила
- 22.06.2023
- Състав
- Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Росица Антонова Тончева
Цитирани разпоредби
- чл.26,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.252,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 151 гр. Варна, 22.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600193 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:
Второинстанционното производство е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК и протича по реда на глава 22-ва от НПК.
Образувано е по частна жалба на подс.П. П., чрез неговия процесуален представител адв.Г. Я. против определение на Окръжен съд гр.Варна по НОХД №562/2023г., с което на 08.06.2023г. в разпоредителното заседание по делото съдът е потвърдил взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение “задържане под стража“. Излагат се съображения за продължителност на мярката, влошено здравословно състояние и възможността целите на мерките за неотклонение да бъдат постигнати и чрез по-лека мярка.
Придвижването на жалбата и материалите по делото до Апелативен съд гр.Варна сочи, че съставът на ВОС поддържа изразеното в определението становище и едновременно с това ангажира произнасяне на настоящия състав.
Варненски апелативен съд, в настоящия състав се запозна с материалите по делото, прецени съображенията в разглежданото определение и счете жалбата за допустима, а по същество- неоснователна.
За да постанови определението си, с което е отказал да измени взетата спрямо подсъдимия П. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в полека, съдът е изложил съображения, че няма основания за промяна, т.к. са налице данни за опасност от укриване.
Съдът намира, че изложените доводи в частната жалба на защитника на подс.П. в подкрепа на заявеното оплакване за неправилност на определението на първоинстанционния съд в частта му, с която е потвърдил взетата по отношение на този подсъдим мярка за неотклонение "задържане под стража", 1 са лишени от основание.
Въпросът за наличието на обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние е решен с внасяне на обвинителния акт.
По отношение опасността от укриване.
На 31.05.2021г. подсъдимият е бил привлечен в качеството на обвиняем по време, в което реално е търпял наказание „лишаване от свобода“. След излизането си от Затвора, същия е напуснал пределите на страната. В хода на първото съдебното производство лицето е било обявено на общодържавно и международно издирване. Издадена била и ЕЗА. На 19.02.2023г. подсъдимия е задържан от хърватските власти при извършена гранична проверка на ГКПП Хърватия, въз основа на въведения за него сигнал в ШИС, като с Решение от 22.03.2023г. съдебните власти на Хърватия са допуснали предаването на П. в изпълнение на издадената ЕЗА.
На 07.04.2023г. подс.П. е привлечен присъствено като обвиняем за извършено престъпление по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,6 и 7 вр. чл.26,ал.1 от НК.
На 18.04.2023г. с определение на ВАпС е взета МН „задържане под стража“.
Според настоящия състав, изложеното води до категоричния извод за наличието на опасност от укриване. След като е бил уведомен за придобитото качество на обвиняемо лице, подсъдимия съзнателно се е отклонил от наказателно преследване, като е напуснал страната без да уведоми компетентните органи за своето местонахождение. Тези действия представляват израз на желанието му да се укрие, осуети развитието на наказателното производство и да не спази процесуалните си задължения.
Не се споделят съображенията на защитата на подсъдимия, че към настоящия момент опасността от укриване спрямо подсъдимия П. е с намалял интензитет. Рискът от укриване не е хипотетичен, а реален и вече реализирал се, предвид обявяването на този подсъдим за общодържавно и международно издирване и предаването му на националните съдебни власти в резултат изпълнение на издадена по отношение на него ЕЗА, обективни данни, формиращи обоснован извод досежно съществуване на обсъжданата опасност.
Не могат да бъдат споделени и аргументите за изменение на мярката с доводи за наличен постоянен адрес в България и Испания. Видно от данните по делото, подс.П. безрезултатно е бил издирван както на територията на страната, така и в чужбина в продължение на две години.
По делото няма данни за настъпили нови обстоятелства, които да са от значение за изменение на МН.
Твърденията на защитата на подсъдимия, че и по-лека мярка ще изпълни целите на чл.57 от НПК са неоснователни, имайки предвид неговото продължително издирване и мобилност. Подсъдимият трайно пребивава в 2
Испания, където реализира бизнес и доходи. Същото дава възможност подсъдимия успешно да се отклони от наказателното преследване и да се укрие, както вече е сторил. Що се отнася до въпроса за влошеното му здравословно състояние, той е намерил своето разрешение в своевременно осигурен преглед в болнично заведение.
Възражението на защитата за продължителност на търпяната мярка също е неоснователно. Настоящият състав следва да отбележи, че от момента на фактическото задържане на подсъдимия съотнесено към датата, за която е насрочено следващото съдебно заседание е изтекъл срок, който не се явява неразумен. Разпоредбата на чл.63, ал.4 НПК, уреждаща максималните срокове на задържане с мярка за неотклонение "задържане под стража", визира максималната продължителност на задържане единствено в досъдебната фаза на производството. Доколкото за задържането в съдебната фаза на наказателния процес не съществува аналогична норма, то законността на срока на задържане следва да бъде преценявано с оглед неговата разумност по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС. Последното се преценява с оглед конкретните обстоятелства по всяко едно дело- фактическа и правна сложност, поведение на подсъдимото лице, извършването на действия от компетентните държавни органи, насочени към приключване на производството с окончателен акт. В настоящия случай, за краткия период от задържането на подсъдимия е внесен обвинителен акт, проведено разпоредително заседание и делото е насрочено за разглеждане в срока по чл.252,ал.2 от НПК. Горното сочи на активните действия на правораздавателните органи, насочени към приключване на производството в разумен срок.
Изложеното обосновава извод, че разглежданото определение в частта, в която е потвърдена взетата мярка за неотклонение по отношение на подс.П.
„задържане под стража“ е законосъобразно. Посочената мярка в пълна степен ще изпълни целите по чл.57 от НПК.
Поради изложеното и на основание чл. 345 ал.1 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд гр.Варна по НОХД №562/2023г., с което на 08.06.2023г. в разпоредителното заседание по делото съдът е потвърдил взетата спрямо подсъдимия П. П. мярка за неотклонение “задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4