Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29979 от 18.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54282/2025
Вид
Определение № 29979
Подписан
18.08.2026
В сила
18.08.2026
Състав
ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29979 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело № 20251110154282 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.09.2026 г. от 13.30 ч., за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и ДСП Люлин с препис от настоящото определение.

На ищцата ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от отговора на ответника.

УКАЗВА на страните по делото, че следва да се явят в съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 8 СК.

УКАЗВА на ДСП Люлин да изготви социален доклад в изпълнение на функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗкрД, в който да застъпят становище за връзката на детето с всеки един от родителите; какъв е родителският капацитет на всеки един от родителите, както и какви са социално-битовите условия за отглеждане на детето при всеки от родителите.

ДА СЕ ИЗВЪРШАТ справки в НБДН за адреси, съпруг и родствени връзки на страните.

ДА СЕ ИЗИСКАТ справки от ТД на НАП за доходите на родителите за последните 12 месеца.

ПРИЕМА представените от страните до този момент писмени доказателства.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото:

Предявен е от М. Р. В. срещу А. Б. иск с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК за развод по вина на другия съпруг.

1

Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 01.04.2024 г. в Консулството на Република България в гр. Доха, Катар, за което е съставен акт за граждански брак № 3020/12.04.2024 г. на Столична община, район „Люлин“. От брака си страните имат едно малолетно дете – А. А. Б.. Посочва, че по време на брака не са придобили имущество, представляващо съпружеска имуществена общност, а семейството е живяло в жилище под наем в гр. Доха, което е било наето и заплащано от нея. Твърди, че отношенията между страните са започнали през 2020 г., а през 2022 г. започнали фактическо съжителство. Излага, че още в началото на връзката ответникът е проявявал безотговорно отношение, като често прекъсвал контактите си с нея по различни причини и продължително време не работел. Посочва, че през този период многократно му е оказвала финансова помощ, включително за наем, ежедневни разходи, пътувания и подпомагане на неговото семейство, като общата стойност на предоставените средства възлизала на около 50 000 катарски риала. Заявява още, че през 2022 г. ответникът е бил задържан от органите на реда и осъден условно за извършен вандализъм под въздействието на алкохол. Посочва, че след като разбрали, че очакват дете, поведението на ответника за кратко се променило, но след това конфликтите между тях се възобновили. Твърди, че през юни 2024 г., при преместването им в ново жилище, установила, че ответникът е употребил наркотично вещество – марихуана, поради което се наложило сама да организира преместването.

Посочва, че въпреки обещанията му подобно поведение да не се повтаря, той продължил да употребява наркотични вещества и през останалата част от бременността. По отношение на раждането на детето ищцата заявява, че ответникът не й оказал необходимата морална и физическа подкрепа. След раждането, вместо да й помага при възстановяването и грижите за новороденото, започнал да отправя критики относно начина, по който се грижи за детето.

Ищцата твърди, че още през първите седмици след раждането отношенията между страните силно се влошили. Посочва, че ответникът не оказвал реална помощ при отглеждането на детето, отказвал да участва в ежедневните грижи и заявявал, че това не е задължение на мъжа. Според нея той многократно я обиждал, отправял критики относно домакинството и начина, по който се грижи за детето. Изложени са твърдения, че ответникът ежедневно употребява значително количество алкохол, пуши по повече от кутия цигари дневно и изразходва по-голямата част от доходите си за лични нужди, включително алкохол, цигари и таксиметров транспорт. Твърди, че основните разходи за домакинството, наема, детегледачката и издръжката на детето се поемат изцяло от нея, като ответникът непрекъснато й искал допълнително пари. Посочва множество случаи на агресивно поведение от страна на ответника. Твърди, че при възникване на конфликти той проявявал силна вербална агресия, отправял заплахи, чупел вещи и демонстрирал контрол върху нея.

Посочва случай, при който преобърнал маса в непосредствена близост до нея и детето, поради което изпитала реален страх за безопасността си и потърсила съдействие от техен общ приятел. Заявява още, че неколкократно е уведомявала Посолството на Република България в гр. Доха за поведението на ответника и е получила препоръка да напусне страната заедно с детето с оглед гарантиране на тяхната безопасност. Твърди, че при няколко конфликта ответникът умишлено е укривал паспортите на детето, като я е заплашвал, че няма да може да напусне Катар с него. Според нея подобни действия се повторили и през юни 2025 г., когато поради усложнената обстановка в Близкия изток той отново задържал документите на детето и използвал това като средство за упражняване на натиск върху нея.

2

След завръщането си на работа основните грижи за детето продължили да се осъществяват от детегледачка, тъй като ответникът, въпреки че разполагал с достатъчно свободно време, отказвал да полага самостоятелни грижи за сина им. През 2025 г. отношенията между страните окончателно се влошили. Твърди, че ответникът започнал да проявява все по-силно контролиращо поведение, като вземал еднолично решения относно семейния живот, отказвал да се съобразява с мнението й и при възникване на несъгласие отправял заплахи, прекъсвал комуникацията с нея за продължителни периоди или демонстрирал агресивно отношение. Посочва, че ответникът системно злоупотребявал с алкохол, като ежедневно употребявал значително количество бира, вследствие на което проявявал раздразнителност, агресивност и предизвиквал конфликти в семейството. Твърди, че той многократно обещавал да преустанови употребата на алкохол, но тези обещания оставали неизпълнени.

Ищцата заявява, че през декември 2025 г. случайно получила достъп до мобилния телефон на ответника, откъдето установила данни за негови извънбрачни контакти, което окончателно разрушило доверието между страните и я убедило, че бракът им е лишен от съдържание. Твърди, че непосредствено след това закупила самолетни билети за себе си и детето и отпътувала за България. Посочва, че след пристигането й ответникът започнал многократно да й се обажда и да изпраща съобщения чрез мобилни приложения, съдържащи тежки обиди, закани и заплахи за живота и здравето й, както и заплахи, че ще й отнеме детето. Ищцата заявява, че се страхува за своята безопасност и тази на малолетното дете.

Според ищцата описаното поведение на ответника е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като причината за това се дължи изцяло на неговото поведение, изразяващо се в системна злоупотреба с алкохол, агресивно и контролиращо отношение, липса на участие в грижите за детето, отправяне на заплахи, извънбрачни контакти и създаване на трайна несигурност в семейната среда. Тя счита, че ответникът представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на малолетния А., поради което не следва да упражнява родителски права. Поради изложеното, моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адв. С. С.. Намира иска за процесуално допустим, но по същество – неоснователен. Излага, че в настоящия случай не са налице обстоятелства, които да обосновават извод за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. Посочва, че изложенията твърдения в исковата молба са доказателствено необезпечени, поради което моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищцата е да установи:

- настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака поради посочените от нея брачни провинения на ответника: системна злоупотреба с алкохол, прояви на вербална агресия и липса на емоционална и физическа подкрепа в грижите за детето;

- своя родителски капацитет за упражняване на родителските права, както и конкретните нужди на детето от издръжка.

НАПЪТВА страните към спогодба.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4