Решение № 153 от 09.07.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Габрово, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, 1-СЪСТАВ - ВЧНД МЯРКА, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20244200500184 по описа за 2024 година

С решение № 42 от 05.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1920/22 г., Габровският районен съд е отхвърлил изцяло предявения иск, с пр.осн. чл.422, ал.1 от ГПК, от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК202423225, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център "Люлин-6", ет. 2, против Р. Г. И., ЕГН**********, с адрес: гр.

Габрово, ул.*****, за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 992,51лв. -главница, ведно със законната лихва от 21.06.2022г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 560 от 23.06.2022г. по ч. гр. д. № 1127/2022г. по описа на PC - Габрово, като неоснователен и недоказан.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, в която се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът е приел, че в договора липса изрична клауза, допускаща прехвърляне на вземането, като в противоречие с този извод е приел, че залегналите клаузи за цедиране на вземането са нищожни и неравноправни. Изрично в чл. 16, ал. 6 от Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят е дал съгласие „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД да прехвърля правата си по сключения договор за кредит към трети лица. Вземанията по процесния договор са цедирани на ищеца и същото е съобщено на длъжника, като 1 съобщението е върнато като непотърсено в цялост. Цесията е породила желаните последици, което се потвърждава от факта, че длъжникът е погасил част от вземанията си по сметката на новия кредитор. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да прехвърля вземането си по договора за потребителски кредит, ако в договора е предвидена такава възможност, като в случая, в чл. 16, ал. 6 от ОУ е предвидена такава. Неправилно съдът приема, че чл. 16, ал. 6 от ОУ е неравноправна клауза по см. на чл. 143, т. 16 от ЗЗП, тъй като същите са индивидуално уговорени. От доказателствата по делото се установява, че ОУ по отпуснатия кредит са залегнали в самото съдържание на договора, включени са като неразделна част от него и същите заедно с договора представляват единен документ, който е подписан от длъжника.

Възможността на потребителя да се запознае предварително с договора и възможността да влияе върху тях, изключва неравноправността на клаузите.

Прехвърлянето на правата на кредитора по процесния договор, не би могло да доведе до намаляване на гаранциите на потребителя, тъй като за него са гарантирани същите условия и гаранции по договора. Моли, да се отмени обжалваното решение и предявеният иск да бъде уважен в цялост.

Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил отговор от особения представител на ответната страна по жалбата, в който се заема становище за неоснователност на същата, по подробно изложени доводи.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Районният съд е бил сезиран с иск от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД против Р. Г. И., в който е изложено, че ищецът е цесионер по договор от 22.08.2016 г. сключен с цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за потребителски кредит, подробно описани в Приложение № 1 , представляващо неразделна част от договора. В предмета на сключения договор за цесия от 22.08.2016г. е било включено и вземането по договор за потребителски кредит № 600587 от 17.03.2011 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Р. Г.

И., като придобитото вземане от ищеца, съгласно Приложение № 1, възлиза на сумата от 3 942, 51 лв., от която 3 537, 55 лв. остатък непогасена главница и 404, 96 лв. остатък възнаградителна лихва. Твърди се, че ответницата била надлежно уведомена за цесията, алтернативно връчването на исковата молба следвало да се счита за такова.

Изложено е в предявения иск, че чистата стойност на кредита по договор № 600587 от 17.03.2011 г. е била 10 801, 36 лв., която кредитополучателя се задължил да погаси на 72 анюитетни вноски, като първата била на 14.04.20211 г., а последната на 14.03.2017 г., като общата дължима сума, която следвало да се върне била в размер на 21 430, 80 лв. По договора ответницата заплатила 58 пълни вноски с настъпил падеж в периода 14.04.2011 г. - 14.01.2016 г., както и една частична вноска с дата 14.02.2016 г. В периода от 31.01.2017 г. до 16.09.2019 г. по банкова сметка на „Кредит Инкасо Инвестмънтс" ЕАД 2 ответницата е заплатила за погасяване на задължението се общ размер на 950 лв., които са приспаднати от дълга й. За остатъка от дълга на ответницата, ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч. гр. д. № 1127/2022 г. по описа на РС- Габрово, по което е издадена заповед за изпълнение за посочената в исковата молба сума от 2 992, 51 лв., представляваща остатък от непогасена главница, ведно със законната лихва считано от 21.06.2022г. до окончателното изплащане на главницата. Заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на иска.

Моли се, да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 992, 51 лв., представляваща остатък от непогасена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва считано от 21.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена посочената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1127/2022 г. по описа на РС- Габрово.

В постъпилия отговор, особеният представител на ответницата, навежда възражения относно размера на преведената сума на ответницата по договора, прави възражение за платените към ищеца погасителни вноски, както и прави възражение за изтекла 5 годишна давност за претендираните вноски, към датата на заявлението. Прави възражение за размера на шрифта, както и възражение за неравноправни клаузи в договора, в частта за застраховката, комисионната и направените разходи.

За да отхвърли така предявения иск РС – Габрово е приел, че същият е неоснователен, на първо място защото не може да се направи категоричен извод, че процесния договор попада в обхвата на прехвърленото вземане по договора за цесия, тъй като не е представен Рамковия договор. Освен това в Приложение № 1 към договора за цесия фигурира ответника с посочени на реда срещу името му суми 3537, 55 – 404,96 – 3942, 51, както и цифрата 600587, без да е отбелязано какво конкретно представляват те, поради което не може да се направи категоричен извод, че с този договор и приложението към него, в полза на ищеца е прехвърлено порцесното вземане, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска. Освен това е приел, че депозирания иск е неоснователен, тъй като ищецът не е материалноправно легитимиран да предяви иска. Причината за това е, че предвидената възможност за прехвърляне на процесното вземане от първоначалния кредитор е уредена в общите условия, които са неразделна част от договор за кредит. Прието, че клаузите на процесния договор и конкретно правото на кредитора да прехвърли вземането си включено в ОУ не са индивидуално уговорени с кредитополучателя, тъй като не се установява, ответникът да е получил подробна преддоговрна информация за неговите параметри, в т.ч. относно правото на кредитора да прехвърли вземането си по реда на чл. 99 от ЗЗД.

Така залегналото право на кредитора в клаузите на ОУ съдът е приел за 3 неравноправни на осн. чл. 143, т. 9 ЗЗП (ред. ДВ № 57 от 28.07.2015 г.) вр. чл.

24 от ЗПК, тъй като налагат приемането на условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Приел е, че клаузата за прехвърляне на вземането на кредитора е неравноправна съгласно чл. 143, т. 15 от ЗЗП, тъй като в ОУ е посочено, че кредиторът може по всяко време да прехвърли правата си по договора, като уведоми потребителя за това, както и че същият дава предварително съгласие за това. Това можело да доведе до намаляване на гаранциите на ответника, защото за него не е все едно, кой е кредитора и същевременно липсва реципрочна възможност/клауза, в която кредиторът да е дал, още с подписването на договора, съгласието си всяко трето лице, по избор на ответника да го замести в задълженията му по същия договор, по см. на чл. 102 от ЗЗД. Така уговореното създавало значително неравновесие между правата и задълженията на страните, което обуславя извод за неравноправност на цитираните клаузи. Тези клаузи не са уговорени индивидуално, същите са били изготвени предварително от кредитора и поради това потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието им, за да се приложи спрямо тях изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Според РС Габрово клаузите от процесния договор, относно правото на кредитора да прехвърли вземането си по реда на чл. 99 от ЗЗД на трето лице са нищожни, като неравноправни и неиндивидуално уговорени – чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 9 и т. 15 ЗЗП (ред. ДВ № 57 от 28.07.2015 г.) вр. чл. 26, ал. 1 и чл.

99 от ЗЗД вр. Чл. 24 и чл. 26 ЗПК.

Въззивният съд, като прецени събраните доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложено ч. гр. д. № 1127/2022 г. по описа на Районен съд-Габрово е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е издадена заповед за изпълнение № 560/23.06.2022 г. срещу ответника Р. Г. И. за сумата 2992, 51лв.- непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 600587, сключен на 18.03.2011 г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, вземането по който е прехвърлено съгласно договор за цесия от 22.08.2016г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 21.06.2022г. до изплащане на вземането. Заповедта е връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

От представения договор за потребителски паричен кредит № 600587 от 18.03.2011 г. е видно, че кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД е предоставил сумата от 10 000 лв. на кредитополучателката Р. Г. И., платима на 72 месечни вноски, първа считано на 14.04.2011 г., при ГПР 31, 32 % и ГЛП 26, 004 %, като видно от приложения погасителен план последната вноски е с 4 падеж 14.03.2017 г. Договорът е сключен при Общи условия, като потребителят е подписал декларация, че е прочел, разбрал и приема ОУ, текстът на които е отпечатан на гърба на договора и е неразделна част от него.

От приложените към договора ОУ, подписани на всяка страница от потребителя, е видно, че в чл. 16, ал. 5 и ал. 6 е уредено правото на УКФ по всяко време да прехвърля правата си по договора за паричен кредит на трети лица или части от него, заедно с такси, комисионни и др., като потребителя дава изрично съгласие УКФ да прехвърля правата си по договора на трети лица.

От приложен по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.08.2016г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е видно, че УФК е прехвърлило на дружеството ищец свои вземания, като към договора е представено и Приложение № 1. В Приложение № 1 срещу името на прехвърленото вземане на длъжника Р. Г. И. са посочени суми 3537, 55 – 404.96 – 3942, 51, както и цифрата 600587.

С пълномощно „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е упълномощило „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия. С Уведомление за извършено прехвърляне на вземания ищецът, в качеството си на пълномощник на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, е уведомил ответника за извършената цесия, като е посочил, че от датата на получаване на уведомлението всички плащания на дължими суми по договора трябва да бъдат насочвани по сметка на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Според представената обратна разписка към известието за доставяне писмото, изпратено на адреса на получателя, същото е непотърсено, като отбелязването е с дата 14.09.2016 г.