Решение № 12 от 08.02.2024, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Дулово, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря ХРИСТИНА М. СТОЕВА като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно наказателно дело № 20233410200237 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Подадена е жалба от *** срещу Наказателно постановление № 19-2300166/31.08.2023г. на ****, с което на ЗП било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414 ал. 3 от КТ за нарушение на 62 ал. 1 от КТ.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Възразява срещу размера на наложената санкция. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, алтернативно да бъде намален размера на имуществената санкция до минималния по чл. 413 ал. 3 от КТ.

В съдебно заседание ЗП, редовно уведомен, не се явава, изпраща представител – адвокат И. А. АК Силистра.

Представител на въззиваемата страна – юк. **** изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че отговорността на дружеството е ангажирана законосъобразно. Моли за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното:

Санкционираният *** е с основна дейност: Птицеферма в *****. За изпълнението 1 на дейността си и задълженията ЗП ангажирало работници за извършване на определена специфична работа по разтоварване на каси и товарене на каси с пилета. На 28.07.2023г. сутринта около 07,15ч. е настъпила злополука с лицето ****, която е работила на територията на птицефермата. В резултат при работата с телескопичен челен товарач в халето **** удря с челния товарач пострадалата ****, при което получава фрактура на ляв глезен и лява раменна става.

Същият ден в 09,30ч е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на въпросния обект от *****

Във връзка с констатациите на 14.08.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество ЗП за това, че на 23.07.2023г. от 04ч.

**** ЕГН ********** е изпълнявал трудови задължения при отсъствие на сключен трудов договор в предписаната писмена форма.

Въз основа на съставения акт на 31.08.2023г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление, с което на санкционираното дружество ЗП било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, разпит на свидетеля ****, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

От показанията на свидетеля и приложените писмени доказателства липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите от ***** поради което всички приложени по делото доказателства следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

При това положение съдът приема, че на процесната дата лицето **** е изпълнявал трудови задължения при отсъствие на сключен трудов договор в предписаната писмена форма. Полагал е труд за въззивното дружество ЗП, без към този момент с него да е имало сключен трудов договор, при което удря с челния товарач пострадалата ****, вследдствие на което получава фрактура на ляв глезен и лява раменна става.

Фактическите изводи на съда се подкрепят от показанията на свидетеля и от приложените писмени доказателства, които са с голямо значение и позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган санкционна норма.

2

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът законосъобразно е съставен в присъствието на представителя на дружеството ЗП - санкционираното лице, което е успяло да организира съответно и своевременно защитата си и макар че не е подало възражение срещу акта, е депозирало жалба срещу издаденото наказателно постановление. Поради това липсват основания да се приеме, че правото му на защита е било реално накърнено.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – **** Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът не намира основания да се съгласи с изложените в жалбата доводи за несъответствие на наказателното постановление с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В напълно достатъчна степен са конкретизирани времето и мястото на извършване на нарушението, в какво се изразява деянието и спрямо кое лице е извършено. Отразени са трудовите функции, които се твърди, че са изпълнявани от това лице. Посочени са видът икономическа дейност и коефициентът на трудов травматизъм, които са счетени за приложими от наказващия орган. По този начин фактическите твърдения на АНО са станали ясни и изискванията на закона са удовлетворени, като процесуалните права на дружеството не са накърнени по никакъв начин. За изчерпателност следва да се отбележи, че според съдебната практика работодателят е длъжен да е запознат с кода по НКИД, икономическата дейност, към която попада дейността на дружеството ЗП и коефициента на трудовия травматизъм в нея, както и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки, при което дори и непосочването на тези обстоятелства в наказателното постановление не би могло да наруши правото на защита на санкционираното лице (Решение № 179/2010 г. на АдмД-София-обл. по КАНД № 43/2010 г. и др.). По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според разпоредбата на чл. 414 ал.3 от КТ, лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по чл. 62 ал. 1 от КТ, носят отговорност - имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

Не са налице основания за приложение на нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като няма данни нарушението да е било отстранено. Не следва да се обсъжда приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се явява обща и приложението е изключено поради наличието на специалната норма на чл. 415в от КТ.

Предвид задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на 3

"маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административно наказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Налагането на санкция в размер, надвишаващ минималния, предвиден в закона, не е мотивирано по никакъв начин. При това положение и с оглед липсата на данни за наличие на влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на трудовото законодателство съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500. 00 /хиляда и петстотин/ лева.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Дирекция "Инспекция по труда"-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д., ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80. 00 до 120. 00 лева. Според разпоредбата на чл.

78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда.

Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като са проведени две съдебни заседания, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона над минимума към средата. Съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/лв., като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на Дирекция "Инспекция по труда" Силистра.

Предвид изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление

№ 19-2300166/31.08.2023г. на ****, с което на *** било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ, като намалява наложеното на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, административно наказание "имуществена санкция" от 2 000. 00 /две хиляди/ лева на 1 500. 00 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА ***

4 да заплати на **** сумата от 100. 00 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Силистра.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

5