Решение № 181 от 28.05.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Перник , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20201700100395 по описа за 2020 година

Предявени са искове от Р.Б. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за заплащане: 1) на осн. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 179 000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки, страдания, уплаха и неудобства, от телесни увреждания, получени от ищцата като пешеходец от ПТП на *** г., около 08,00 часа в ***, предизвикано от С.Г. при управление на л.а. “Фолксваген Голф”, рег. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, за което деяние с влязла в сила на 07.06.2019 г. присъда по нохд № 01996/2018 г. на РС – Перник водачът на л.а. С.Г. е признат за виновен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане; 2) на осн. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ общата сума 1128,71 лв. - имуществени вреди за направени разходи за лечение, терапии, прегледи, лекарства, средства, прегледи и рехабилитации и др. във връзка с последиците от увреждането и лечението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане.

Ответникът с писмен отговор по чл. 131 ГПК оспорва исковете с доводи относно механизма на настъпилото ПТП; че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял цитираните в исковата молба телесни увреждания – по вид и степен, както и тяхната продължителност и да е налице причинно-следствена връзка на всички твърдени неим. вреди с механизма на ПТП. Вина за настъпването на ПТП има не само водачът на л.а.

„Пежо", но и водачът л.а. „БМВ", тъй като последният е управлявал с несъобразена скорост, поради което процесното ПТП е възникнало при условията на съвина. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от Р.Б., тъй като пешеходката не се е движила по 1 тротоара нито противоположно на посоката на движение или е излязла внезапно на платното за движение, без да се огледа и по този начин не се е съобразила с разстоянието до приближаващото се към нея превозно средство, въпреки че е имала добра видимост към процесното МПС. Пострадалата е възприемала от далеч автомобила и неговите светлини, докато водачът не е възприел приближаващата се пешеходката в тъмната част от денонощието на зазоряване преди 8 часа на *** г. и произшествието е било предотвратимо за пешеходката, но водачът на превозното средство е можел да предотврати произшествието едва когато е осветил пешеходката с фаровете си. Оспорва размера на обезщетението за неим. вреди като завишен с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и предвид съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Оспорва иска за лихви и по основание и размер и началния момент, от който същите се претендират, тъй като ответникът не е изпаднал в забава и не дължи лихва върху претенцията, а и поради неоснователност на главния иск.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие са установени с влязлd в сила присъда № 345/22.05.2019 г. по нохд № 01996/2018 г. на РС – Перник, с която С. Н. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. "а", пр. 2, вр. ал. 1, б. "б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на *** г. в *** на пешеходна пътека, обозначена с хоризонтална маркировка М 8. 1 тип "Зебра" нанесена върху изградена неравност, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Голф", рег. № ***, е нарушил правилата за движение /чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – нарушил е забраната предвидена в посочената разпоредба и е превишил стойността на скоростта за моторно превозно средство Категория В за населено място – 50 км. ч. като се е движил със скорост около 67. 5 км. ч. и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – "При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре", тъй като при приближаване на пешеходна пътека като водач на нерелсово пътно транспортно средство не е намалил скоростта или спрял и не е пропуснал преминаващия по нея пешеходец Р.Б./ и по непредпазливост е причинил на Р.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в

****************************************************** увреждания са довели до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за период от време по голям от един месец. По силата на чл. 300 от ГПК приложеното право и установените факти посредством акта на наказателния съд са задължителни за гр. съд относно преценката на гражданските последици от престъплението, извършено от прекия делинквент С. Н. Г. относно за механизма на деянието – че е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.

21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и относно резултата от неправомерното му поведение че на

Р.Б. е причинена средна телесна повреда

–

********************************************* за период от време по голям от един 2 месец. В този смисъл, вече установеното от наказателния съд за извършването на деликта и елементите на осъществения деликт, не подлежат на повторно установяване в настоящото производство.

Освен от горецитираната присъда по наказателното дело, механизмът на ПТП, както и медико-биологичния вид и характер на получените от ищеца увреждания, начина на лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява и от САТЕ и КСМЕ по настоящото дело. От КСМЕ се описват следните травматични увреждания на ищцата, стоящи в пряка - причинно следствена връзка с ПТП на *** г.:

*************************************************. Настъпилите в резултат на ПТП нарушение се характеризират с **********************************************.

Според САТЕ и поясненията на вещото лице в с.з. ПТП настъпва в *** около 08 :0° ч. по *** на пешеходната пътека срещу ***. Предвид деформациите по л.а. „Фолксваген", водят до извод за контакт на предната дясна странична част на МПС с тялото на пешеходката.

Участъкът на настъпване на ПТП е хоризонтален прав, без наличие на сгради в непосредствена близост до платното за движение, времето е било облачно, много студено, но без мъгла. Няма данни за съществуването на неподвижен обект ограничаващ видимостта на дамата участници да не се видят.

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и при събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно: причинени на ищцата неимуществени вреди от травматични увреждания от ПТП на *** г., причинено по вина на застрахования при ответното дружество водач на моторно превозно средство С. Н. Г.. С оглед на това, прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелствата, установени от КСМЕ, САТЕ, свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания, като при самите травми пострадалата е изпитвала силна болка. Продължителността и интензитета на търпените болки и страдания и ограниченията, неудобствата и страдания, които е следвало да изтърпи ищцата – по време на възстановителния период /налични негативни емоционални преживявания и психовегетативни прояви, нарушения в самообслужването, което води до нарушено качество на живот/. Отражението върху психосоматичното и емоционалното състояние на ищцата и претърпения силен стрес, преминал в шок. Наличната психастенична симптоматика повлиява бързината и възможността за значителни физически натоварвания в ежедневните работни и домашни дейности- изразява се и в нарушенията на съня, главоболие, пристъпно двойно виждане, актуални компоненти на умерени разстройства в когнитивните процеси и изразена дисфункция в личностовата сфера и социалното функциониране, характерни за хронично 3 протичащо посттравматично стресово разстройства и налична органична картина, което засилва симптоматиката. Ограниченият обем движение в дясна колянна става, затруднява дейности, изискващи пълен обем движение в коляното- клякане, движение по стълби. Освен посочените морални измерения на болката и страданията на ищцата, се отчитат и конкретните обществено-икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по зад. застраховка "Гр. отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. Също и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен вид увреждания в близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело.

При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от ищеца неимуществени вреди e в размер на 80 000 лв. Тази сума конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди на ищеца за времето досега, съставлява точно измерение на отговорността на ответника, а в общ план е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в страната. В този размер от 80 000 лв. искът за неим. вреди е основателен и доказан, а за разликата до предявения размер от 179000 лв. подлежи на отхвърляне.

Съдът намира, че не е обвързан при определянето размера на обезщетенията за увредените лица за имуществените и неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане, доколкото липсва наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ, поради което се прилага предвидения в § 95 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) досегашен ред. Друг е въпросът, ако имаше действаща такава наредба, че би била в противоречие с чл. 52 ЗЗД, но това е извън предмета на делото.

По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД

С горецитираната присъда по наказателното дело установените факти за извършеното престъпление, че водачът е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, вкл. и че е извършено на пешеходна пътека са задължителни за гр. съд, поради което не може да се повдига възражение за съпричиняване на това основание. Възражението за съпричиняване от ищцата е обосновано конкретно, че е нарушила чл. 108, ал.1 и ал. 2, чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, като тежестта на доказване за съпричиняване е върху застрахователя.

От механизма на произшествието, не е установено специфично и изненадващо за водача поведение на пострадалия пешеходец – да е изскочил внезапно на платното без да се огледа или да се е спрял при вече започнало пресичане и докато се е колебаел да е удължил ненужно престоя си, така че да се превърне сам в опасност за движението. Напротив 4 пострадалият пешеходец е предприел пресичане при нормална видимост, пресякъл е перпендикулярно на пътя на специално означена с пътен знак и очертана с маркировка върху пътното платно пешеходна пътека, не е навлязъл внезапно на платното за движение – не е бягал, с оглед на което като пешеходец не е нарушила забраната на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114, т. 1 от ЗДП. С оглед характера на пътя пресичането не е извършено на място от типа посочен в § 6, т. 56 от ДР на ЗДП - "Ограничена видимост" е налице при стръмнини, завои и други препятствия, които пречат на видимостта, а ищцата безспорно не е извършвала търговия и услуги на пътното платно, което означава, че като пешеходец не е нарушила забраната и на чл. 114, т. 2 и т. 3 от ЗДП.

Опасността за движението е възникнала от момента, в който водачът е възприел, че приближава към пешеходната пътека и по нея преминава пешеходец, което е видима и реална опасност за движението, с която водачът е длъжен да се съобрази и е следвало да изостри в максимална степен вниманието на водача на МПС и да съобрази реалната опасност. Наличието на пешеходна пътека по никакъв начин не предпоставя на пешеходна пътека да няма пешеходци, а още по-малко всички те да не се движат. За пешеходецът няма регламентирано законово задължение да притичва на пешеходната пътека, нито да дава предимство на задаващ се автомобил. Щом веднъж пешеходец е стъпил на пешеходна пътека и преминава по нея, водачът на автомобила е този, който има задължението по чл.