Решение № 14 от 04.02.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Кърджали, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200817 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0001354/27.06.2023 г., издадено от Директор на РД АА-Стара Загора, в частта, с която на И. П. И. от ****, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

Жалбоподателят И. П. И. намира наказателното постановление в атакуваната част за незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и постановено в противоречие с материалноправните норми. Не било ясно в колко часа е извършено нарушението, не било посочено и населеното място на извършването му.

Наказващият орган описал нарушението бланкетно и непълно, при неясна фактическа обстановка. Твърди, че не е получавал писмото, което е отразено в процесното наказателно постановление като получено от него. Не било отчетено и приложението на чл.28 от ЗАНН.

Жалбоподателят представил Удостоверение за дейности съгласно Регламент 561 (ЕО) от 2006 г., издадено от ****, от което било видно, че за периода от 14.01 часа на 02.02.2023 г. до 07.38 часа на 07.02.2023 г. е бил в отпуск или почивка и не е извършвал превоз на товари.

Затова нямало как да представи тахографски листа, ръчни записи и разпечатки. Сочи, че не е извършил вмененото му нарушение, поради което моли за отмяна на атакуваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се 1 представлява. Депозирал е чрез упълномощен адвокат писмена молба по делото, в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2023 г. свидетелите М. М. и М. И. били на работа като инспектори в РД АА-Стара Загора. Около 10.37 часа на същата дата те се намирали на път III-507 на разклона за с.Широко поле, 7,6 км., където извършили проверка на моторно превозно средство „****“ с рег.№ **** от категория N3. Свидетелите констатирали, че превозното средство се управлявало от жалбоподателя И. П. И., който извършвал обществен превоз на товар /хранителни продукти/ по маршрут от гр.Хасково за гр.Кърджали, видно от Пътен лист № **** и Товарителница от 17.02.2023 г. Управляваното от него превозно средство било оборудвано с дигитален тахограф SIEMENS AG ****. При проверката водачът И. И. не представил на контролните органи всички ръчни записи и разпечатки за периода от 14.01 часа /UTC време/ на 02.02.2023 г. до 07.38 часа /UTC време/ на 07.02.2023 г., нито пък удостоверение по образец на Регламент (ЕО) № 561/ 2006. Освен това, водачът не носел и контролен талон към свидетелството за управление на МПС. По повод констатираните нарушения на 17.02.2023 г. срещу жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт, на 27.06.2023 г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на И. П. И. административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 1 500 лв. на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., по т.2.- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП.

Горната фактология се установява след анализ на показанията на свидетелите С.

И. и М. И., както и от приетите по делото писмени доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 17.02.2023 г.; Товарителница от 17.02.2023 г.; Пътен лист № ****; разпечатки от дигитален тахограф; Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на МТИТС;

Удостоверение за дейности по Регламент (ЕО) № 561/2006 г. или AETR от 07.02.2023 г., като последното е представено с жалбата.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде 2 разгледана по същество.

Отговорността на И. П. И. е ангажирана за нарушение на чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Видно от разпоредбата на чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят действително е извършил процесното административно нарушение, тъй като не е спазил изискванията на чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. На 17.02.2023 г. на път III-507 на разклона за с.Широко поле, 7,6 км., той е управлявал превозно средство, на което е имало монтиран дигитален тахограф, като към момента на проверката не е представил на контролните органи поисканите от тях всички ръчни записи и разпечатки за периода от 14.01 часа /UTC време/ на 02.02.2023 г. до 07.38 часа /UTC време/ на 07.02.2023 г. Затова той подлежи на санкциониране на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП, предвиждащ да се наказва с глоба от 1 500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни, в частност ръчни записи и разпечатки. Независимо от горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като съдът констатира, че е допуснато грубо нарушение на чл.57, ал.2 от ЗАНН. Не е спазено законовото изискване наказателното постановление да е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Представеното с преписката наказателно постановление е оформено като документ, подписан с електронен подпис, но липсва каквото и да било отразяване за валидиране на подписа, или пък, че този документ представлява заверен препис на електронно подписан документ. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент (EС) № 910/2014. Цитираният текст от Регламента гласи, че „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Това означава, че подписът служи за установяване на авторството на електронното изявление. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис /чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/. В случая обаче липсват доказателства, че наказателното постановление е подписано при спазване на чл.13 от ЗЕДЕУУ, а това е равносилно на липса на подпис. В 3 тежест на административнонаказващия орган е да докаже, както извършването на административното нарушение, така и законосъобразното провеждане на процедурата по налагане на административно наказание, което в случая не бе сторено. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че наказателното постановление в атакуваната част следва да бъде отменено.

Наказателното постановление в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, не е оспорено. Затова и настоящата инстанция не коментира неговата законосъобразност.

Разноски по делото не са претендирани от страна на жалбоподателя, поради което и съдът не следва да се произнася и да присъжда такива.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0001354/27.06.2023 г., издадено от Директор на РД АА-Стара Загора, в частта, с която на И. П. И. от ****, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4