Решение № 20 от 27.01.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Велико Търново, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000301 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № Р-89/ 06.07.2021 г., постановено по т.д. № 84/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище в гр. София, да заплати на ищцата С. С. Д., ЕГН **********, от гр.

Горна Оряховица, сума в размер на 13 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, психически дискомфорт, отрицателни емоции и продължителни морални болки, страдания и мъка, в резултат загубата на починалата си леля Ц. Д. К., ЕГН **********, вследствие реализирано ПТП на 21.08.2019 г., на път VTR-161, при км. І+200 в землището на с. Росно, община Златарица, от виновния водач Д. П. К., за което било образувано ДП № 112/ 2019 г. по описа на РУ – Елена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2020 г. до окончателното изплащане, като е 1

ОТХВЪРЛИЛ акцесорната претенция за законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на деликта – 21.08.2019 г. до 14.01.2020 г. включително, като неоснователна и недоказана; ОТХВЪРЛИЛ е исковата претенция за разликата от 17 000 лева над уважения размер от 13 000 лева до претендирания размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищцата сума в размер на 1 668,33 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска; ОСЪДИЛ е ищцата да заплати на ответника сума в размер на 823,33 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.

Недоволен от постановеното Решение в осъдителните части, с които предявеният иск е уважен за сумата 13 000 лева и жалбоподателят е бил осъден да заплати съдебни разноски в размер на 1 668,33 лева, ответникът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, чрез пълномощника адвокат А. от АК – гр. Плевен, е подал въззивна жалба. Оплакването е за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, в обжалваните части.

Навежда се довод за необоснованост. Твърди се, че не е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил Д. П. К., с който е реализирано процесното ПТП, както и че не е налице активна легитимация на ищцата. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части и да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло иска.

Претендират се разноски по делото.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна не е подала отговор.

Ищцата С. С. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат И. от АК – гр. Велико Търново, също е подала въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част по отношение на главния иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за разликата над присъдената сума от 13 000 лева до претендиланата сума от 30 000 лева, или за сумата 17 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на леля й в ПТП на 21.08.2019 г. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навежда се довод за 2 нарушение принципът на справедливост при определяне размера на обезщетението. Твърди се, че между ищцата и нейната починала леля е съществувала трайна, дълбока и емоционална връзка, като смъртта на лелята е причина за емоционалното осакатяване на ищцата, която последица никога нямало да отшуми. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната му част и да уважи изцяло иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноските по делото.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез пълномощника си адвокат А., е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се доводите за активна легитимация на ищцата и нарушаване принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като са изложени съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата.

Претендират се разноски.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Великотърновския Окръжен съд е била подадена искова молба, с вх. № 3349/ 28.04.2020 г., от ищцата С. С. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат И. от АК – гр. Велико Търново, срещу ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище в гр.

София, с цена – 30 000 лева. В исковата молба ищцата твърди, че на 21.08.2019 г., на път в землището на с. Росно, община Златарица, е станало ПТП по вина на водача на лек автомобил „ВАЗ 2101“, с рег. № ЕВ 61**** Д.

П. К., с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, в резултат на което са починали водача на лекия автомобил и неговата съпруга Ц. Д. К.. Срещу водача на ПТП е било образувано досъдебно производство, което е било прекратено с оглед 3 смъртта на виновния водач. Ищцата е племенница и единствен наследник на починалата си леля. Починалата не е имала свои собствени деца и връзката с племенницата й била изключително силна. Още от детската възраст на ищцата лелята полагала грижи за своята племенница, като връзката им била дълбока, специална и незаменима. До настъпване на ПТП лелята и племенницата поддържали постоянни отношения, гостували си често. В резултат смъртта на лелята, ищцата е претърпяла и продължавала да търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, отрицателни емоции и продължителни морални болки, страдания и мъка, представляващи неимуществени вреди, като справедливият размер за обезщетяването им според ищцата е сумата 30 000 лева. Ищцата сочи, че е подала пред ответното застрахователно дружество писмена застрахователна претенция, като й е отказано заплащане на застрахователно обезщетение. Иска се от съда да осъди ответника, да заплати на ищцата главница в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на главницата. Претендират се направените разноски.

Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано т.д. № 84/ 2020 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 30.10.2020 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат И. е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото е поискал от съда да уважи иска, като в представената писмена защита е изложил доводи за основателността му.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на иска, като е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение и че в резултат на ПТП с дата 21.08.2019 г. е починала лелята на ищцата, както и че последната е подала писмена застрахователна претенция, като от застрахователя е отказано изплащане на застрахователно обезщетение. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника адвокат А. е поискал от съда да отхвърли иска, като е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на ищцата.

Представил е писмени бележки, в които е изложил доводи за неоснователност на иска.

4

От фактическа страна се установява следното:

С доклада си по делото първостепенният съд е приел за безспорни между страните следните обстоятелства: обстоятелството, че в резултат на ПТП от 21.08.2019 г. е настъпила смъртта на Ц. Д. К.; обстоятелството, че лекият автомобил марка „ВАЗ“, модел „2101“, с рег. № ЕВ 61****, управляван от водача Д. П. К., е с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; обстоятелството че ищцата е единствен законен наследник на починалата Ц. Д. К., както и обстоятелството, че ищцата е подала писмена застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество, което е отказало изплащане на застрахователно обезщетение, като докладът не е бил оспорен от страните, поради което и въззивният съд приема, че по тези обстоятелства не се спори.

Видно от изисканото от първостепенния съд и представено по делото Постановление за прекратяване на наказателно производство е, че производството по образуваното ДП № 112/ 2019 г. по описа на РПУ – гр.

Елена за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, е било прекратено с оглед смъртта на водача на лекия автомобил Д. П.

К..

Съдът е приел представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

С оглед изясняване механизма на ПТП и вината на водача на лекия автомобил, с който е осъществено ПТП, съдът е допуснал извършването на съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж. Божидар Митев е отговорило на въпросите, поставени в исковата молба.

В о.с.з. на 09.04.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа изготвеното Заключение, като страните не са поставили въпроси и не са го оспорили, поради което съдът е приел заключението.

По искане на ищцата съдът е допуснал извършването са съдебнопсихологическа експертиза /СПЕ/. В заключението си вещото лице Донка Петрова – психолог, е отговорило на поставените задачи. В о.с.з. на 30.10.2020 г. вещото лице е заявили, че подържа заключението, като е дало обяснение по него. Страните не са задали въпроси, не са оспорили заключението и то е било прието от съда.

До разпит по делото са допуснати четирима свидетели.

5

С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи.

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

За да се уважи иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да са налице предпоставките от сложния фактически състав на деликтната отговорност, както и специалната предпоставка по чл. 380 от КЗ – писмена застрахователна претенция, а също така да е налице валидно застрахователно правоотношение.

По отношение наличието на валидно застрахователно правоотношение и писмена застрахователна претенция липсва спор между страните, като с доклада си по делото първостепенния съд е приел за безспорни тези обстоятелства, поради което въззивният съд приема, че те са налице.

От заключението на вещото лице се установява, че причините за настъпилото ПТП на 21.08.2019 г. са субективните действия на водача на лекия автомобил Д. П. К., който според вещото лице е управлявал автомобила в ляв завой със скорост по малка от критичната за вземане на завоя, но се отклонява надясно, излизайки от платното за движение и се удря в дърво. По делото липсват данни за здравословното състояние на възрастния водач, който към момента на ПТП е бил на 85 години. Въззивният съд приема, че Д.

П. К. не е контролирал в достатъчна степен управлявания от него автомобил, като по този начин е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.

20, ал. 2 от ЗДвП и в резултат на виновното и противоправно деяние е причинена по непредпазливост смъртта на пътуващата на предната дясна седалка в автомобила негова съпруга - Ц. Д. К., леля на ищцата. В този смисъл са налице предпоставките на деликтната отговорност, като несъстоятелен е довода във въззивната жалба на застрахователното дружество за липсата на противоправно поведение на водача.