Решение № 144 от 20.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Велико Търново, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20264001000159 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 58/ 05.05.2026 г. по т.д. № 124/ 2025 г. по описа на ОС – Русе „Саламандър 911“ ООД гр. Русе е осъдено да заплати на К. Ц. Н. сумата 33 252.25 евро, представляваща остатък от стойността на неговия дружествен дял, ведно със законната лихва от завеждане на делото 01.07.2025 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени исковете на Н. за заплащане на сумата над 65 035.75 лв. до предявения размер 77 853 лв. и за заплащане на сумата 29 885.73 лв. – законна лихва за забава, считано от 01.07.2022 г. до 01.07.2025 г.

Производството пред ВТАС е образувано по въззивна жалба на К. Ц. Н. против решението в отхвърлителната му част. Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно поради неправилно прилагане на института на силата на пресъдено нещо, неправилно определяне на размера на дружествения му дял и неправилна преценка за изпадане на длъжника в забава. Изразява несъгласие с приетото от съда, че Решение № 131/ 23.11.2023 г. по т.д. № 300/2021 г. на ОС – Русе, с което е разгледан частичен осъдителен иск за стойността на дружествения му дял, има сила на пресъдено нещо относно целия размер на дължимия му дружествен дял.

Излага подробни съображения за обективните предели на силата на пресъдено нещо по частичен иск, черпени от разясненията в ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ВКС, ТР № 3/ 22.04.2019 г. на ВКС и съдебната практика на ВКС. Сочи, че силата на пресъдено нещо на предходното решение между страните се простира само до признатия размер на спорното субективно материално право – предмет на иска. Дори и хипотетично да се приемело, че посочената в диспозитива стойност на дружествения дял има установителен елемент, то в тази част решението било недопустимо поради 1 противоречие с диспозитивното начало съгласно чл.6, ал.2 ГПК, доколкото съдът не бил сезиран с иск за пълния размер, а само за част от вземането. Относно размера на вземането съдът неправилно възприел тезата на ответника, че от стойността на дела му следва да се приспадне номиналната стойност на дяловото му участие 1 500 лв. и дължимия данък по чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.46, ал.3 ЗДДФЛ в размер на 5 %. Сочи, че капиталът на дружеството се включва в чистото имущество и съответно се взема предвид при изчисляване на припадащата му се част от него, при което приспадането на дяловата му вноска води до неправомерно намаляване на дружествения му дял в полза на дружеството. Относно приспадането на данъка поддържа, че претендираното вземане следва да му бъде присъдено в брутен размер, а внасянето на данъка представлявало техническа операция на платеца при извършване на плащането.

Позовава се на съдебна практика в този смисъл. По иска за обезщетение в размер на законната лихва за забава счита, че изводът на съда за необходимост от покана до длъжника противоречи на разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ, тъй като срокът за плащане е определен в закона. Дори да се приемело, че длъжникът изпада в забава след покана, то такава била отправена с предявяването на исковата молба по т.д. № 300/ 2021 г. – на 13.07.2021 г. Съдът игнорирал свидетелските показания на св. Чолакова за възприети от нея разговори между страните за начина на изплащане на дела му. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете му – уважени. Претендира разноски.

В съдебно заседание доразвива доводите си за допуснато от ОС – Русе нарушение на материалния закон с присъждане на равностойността на дружествения дял след приспадане на дължимия от дружеството ДДФЛ.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна „Саламандър 911“ ООД е подала отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност.

Счита, че съдът не е нарушил диспозитивното начало и постановеният акт не противоречи на цитираното от жалбоподателя тълкувателно решение, защото съдът съобразил обективните предели на силата на пресъдено нещо, установени с влязлото в сила решение по т.д. № 300/ 2021 г. по описа на ОС – Русе. С това решение било прието между страните, че дължимата от дружеството на Н. сума за дружествения му дял е в размер на 215 035.75 лв., за този размер била формирана сила на пресъдено нещо и никоя от страните не можела да релевира възражения досежно размера на вземането. Счита за правилно приспадането на ДДФЛ от дължимата на ищеца сума, тъй като задължението за внасянето й било на дружеството и ищецът имал вземане само за нетния размер. По отношение на оплакванията срещу произнасянето на съда по претенцията на Н. за лихва за забава върху вземането му излага, че в разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ не е определен срок за изплащане на дружествения дял, при което правилно е прието от съда, че вземането става изискуемо от покана до длъжника, каквато не е била отправена преди исковата молба. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за производството.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални 2 нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл.125, ал.3 вр. чл.127 ТЗ за заплащане на остатъка от дължимата на ищеца в качеството му на бивш съдружник равностойност на дружествения му дял – сумата 77 853 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в плащането на главницата, считано от 01.07.2022 г. до 01.07.2025 г., в размер на сумата 29 885.73 лв.

По иска по чл.125, ал.3 вр. чл.127 ТЗ спорът между страните е в няколко аспекта: дали постановеното решение по т.д. № 300/ 2021 г. по описа на ОС – Русе с предмет частичен иск на Н. срещу „Саламандър 911“ ООД за заплащане на част от равностойността на дружествения му дял в размер на 150 000 лв. обвързва страните относно възприетия от съда пълен размер на дружествения дял – 215 035.75 лв., следва ли от установената от вещото лице стойност на дела – 227 853.42 лв. да бъде приспадната дяловата вноска на Н. в размер на 1 500 лв. и следва ли равностойността на дружествения дял да бъде присъдена в нетен размер след приспаднат данък по чл.38, ал.1, т.2 ЗДДФЛ в размер на 5 %, дължим от дружеството като платец на дохода.

Съдът изцяло споделя като законосъобразна поддържаната от жалбоподателя теза, че решението по т.д. № 300/ 2021 г. по описа на ОС – Русе се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение на негово вземане за сумата 150 000 лв., претендирано да е част от равностойността на дружествения му дял от имуществото на „Саламандър 911“ ООД. Аргументите му правилно са базирани на разясненията, дадени от ВКС с ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. Предмет на търсената с частичния иск съдебна защита е само и единствено предявената част от вземането – в случая за сумата 150 000 лв. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат само този размер на спорното субективно материално право, като установеният в мотивите към решението общ размер на вземането има значение само за преценката за основателност на частичния иск, но същият не обвързва съда, който ще разгледа искова претенция за останалата част от вземането. Мотивите на съда обвързват страните относно правопораждащите факти на спорното правоотношение – в казуса това са обстоятелствата, че ищецът има вземане за равностойността на дружествения си дял с оглед прекратеното на 01.03.2021 г. членствено правоотношение, че дяловото му участие в капитала на дружеството е с обща номинална стойност 1 500 лв., представляващa 30 % от регистрирания капитал, и че равностойността на дружествения му дял се определя въз основа на счетоводен баланс към 31.03.2021 г. В новото производство ищецът следва да докаже, че има неудовлетворено вземане на това основание за сума над вече присъдената му по частичния иск.

По делото няма спор, че ответното дружество не е изплатило равностойността на целия дължим на Н. дружествен дял. В настоящия казус страните не правят оплакване срещу възприетото от първоинстанционния съд в обжалваното решение, че към 31.03.2021 г. чистата стойност на капитала на „Саламандър 911“ ООД е 759 511.40 лв., формирана от активи в размер на 800 720.67 лв. и пасиви в размер на 41 209.27 лв.

Поради липсата на спор относно тези размери по делото не е било необходимо възлагането /вкл. по почин на съда/ на съдебно-счетоводна експертиза. Доколкото възприетият от съда размер на активите е базиран на заключението на вещото лице по частичния иск по т.д. № 300/ 2021 г. по описа на ОС – Русе, липсата на спор по така установения от него размер, налага извод, че страните са приели изчисленията на експерта за правилни, извършени при спазване на счетоводните стандарти и 3 изисквания дяловата вноска да не се включва в чистия актив при определяне стойността на дружествения дял на прекратилия участието си в дружеството съдружник. По настоящото дело дружеството-длъжник не е доказало, че при изчисляване стойността на дружествения дял на ищеца неправилно в чистия актив /в сумата 800 720.67 лв./ е била включена дяловата вноска на Н. в размер на 1 500 лв., което да обуслови последващо изваждане на тази сума. Видно от експертизата по приетото като доказателство т.д. № 300/ 2021 г. по описа на ОС – Русе, вещото лице не е включило в активите стойността на дяловата вноска. След като страните не спорят активите и пасивите на дружеството към 31.03.2021 г., които заедно с дяловото участие на съдружника са компонентите за изчисляване на дружествения му дял, правилно в обжалваното решение съдът е приел, че стойността на дружествения дял на Н. е 227 853.42 лв. /изчислена от чистата стойност на капитала на дружеството 759 511.40 лв. при дялово участие на съдружника 30 %/. Неправилно обаче е приел, че от тази сума следва да се приспадне сумата 1 500 лв. – размерът на дяловата вноска.

От обясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание на 13.09.2021 г. /л.394, том 2/ става ясно, че то изключва стойността на дяловата вноска от установената стойност на дружествения дял не поради допусната от него грешка, а само за нуждите на данъчното облагане на дохода по реда на ЗДДФЛ с оглед разпоредбата на чл.38, ал.4 ЗДДФЛ, която предвижда, че окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството.

Неправилен е и изводът на съда, че на ищеца следва да бъде присъдена дължимата сума в нетен размер, като от равностойността на дружествения му дял бъде приспаднат данъкът по чл.46, ал.3 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗДДФЛ в размер на 5 %, изчислен по делото в размер на 11 317.67 лв. върху цялата стойност на дела с приспадане на стойността на дяловата вноска на съдружника. Дружеството може да възразява с основание, че стойността на дължимата на ищеца равностойност на дружествения дял следва да бъде намалена с дължимия данък върху ликвидационния дял по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДДФЛ, само ако докаже, че на основание чл.65, ал.4 ЗДДФЛ като „предприятие – платец на дохода“ е внесло данъка в НАП. /В този смисъл е Решение № 180/ 26.03.2021 г. по т. д. № 2602/2019 г., II т. о. на ВКС./ Това е така, защото данъчно задължено лице е получателят на дохода и данъци, удържани и внесени от платеца на данъка, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани /чл.15, ал.2 ДОПК/. Съгласно чл.65, ал.1 ЗДДФЛ данъкът върху дохода от ликвидационен дял се удържа и внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е начислен. В изпълнение на задълженията си по чл. 65, ал.1 ЗДДФЛ ответникът вече би следвало да е удържал и внесъл данък върху присъдената с влязлото в сила решение по т.д. № 300/ 2021 г. по описа на ОС – Русе част от дължимата равностойност на дружествения дял на Н. – върху 150 000 лв. и към момента би следвало да удържи и внесе данък само върху остатъчната сума, дължима на правоимащото лице. Ответникът не твърди и не ангажира доказателства да е извършил погасяване на данъка върху част или целия размер на дължимия на ищеца дружествен дял, напротив, поддържа, че за ищеца е ирелевантно дали дружеството е изпълнило задължението си към фиска, защото неговото вземане при всяко положение е в нетен размер след приспадане на данъка.