Определение № 969 от 07.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 615/2025
- Вид
- Определение № 969
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 07.04.2025
- Състав
- Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 969 гр. София, 07.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Капка Павлова
Георги Иванов като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500615 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.274 от ГПК и е образувано по повод подадена от „Алекс 200“ ЕООД частна жалба против определение № 5 от 06.01.2025г., постановено по гр.д.№ 719/2024г. на ОС-Благоевград, с което е оставено без уважение искането му завръщане на заплатената от дружеството по същото дело.
В жалбата се посочва, че заплатената за държавна такса сума е получена от съда без основание , тъй като заявлението,за разглеждането на което е била внесена същата не е разгледано от съдилищата- Благоевградски окръжен съд и Районен съд – Разлог. Наложило се частният жалбоподател да внесе нови две заявления и нови държавни такси, за да получи изпълнителен лист. Поради това същият счита, че внесената по заявлението, въз основа на което е образувано делото държавна такса подлижи на връщане.
Моли обжалваното определение за бъде отменено.
Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. При преценка на основателността на жалбата апелативният съд в изпълнение на задължението си да извърши цялостна проверка на обжалвания акт съобразно разясненията, дадени с ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС намира следното:
„Алекс 200“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против „Елит-Т“ ЕООД със седалище в гр.Якоруда за сумата от 44511,14лв. Заявлението е подадено до ОС - Благоевград като по сметка на същия внесена държавна такса в размер на 890,22лв. Въз основа на същото е образувано гр.д.№ 719 по описа на ОС-Благоевград за 2024г.
С определение №799 от 17.07.2024г. окръжният съд е прекратил производството по 1 делото и го е изпратил на РС-Разлог по компетентност. Пред Районен съд-Разлог е образувано ч.гр.д.№ 1003/2024г. По същото заявлението е разгледано и е постановено разпореждане, с което същото е отхвърлено като съдът е приел, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
С молба от 24.10.2024г. дружеството - частен жалбоподател е поискало от ОСБлагоевград връщане на заплатената държавна такса, тъй като заявлението не е било разгледано.
С обжалваното определение ОС - Благоевград е оставил без уважение искането.
Изложени са мотиви , че към момента на внасяне на таксата същата е била дължима и районният съд е извършил действията, за които същата е внесена.
Определението е правилно.
Основанията за връщане на заплатена държавна такса са уредени в чл.4б от Закона за държавните такси. Предвидено е, че се връщат само недължимо платените държавни такси.
Съгласно разясненията,дадени в т.10 от мотивите към Тълкувателно решение № № 5/2015 от 12 юли 2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, недължимо платени са таксите, по които производство не е образувано, таксите, които са събрани въпреки, че молителят е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т. е. таксите, платени без наличие на основание за това по смисъла на чл.3 и чл.4 ЗДТ.
Съгласно чл. 4, б. "а" от Закона за държавните такси, за искови молби, жалби, молби за отмяна и други предвидени услуги, давани от съдилищата, се заплащат държавни такси, които съгласно чл. 3 от Закона се дължат при предявяване на искането. В случая основанието за внасяне на таксата, заплатена от частния жалбоподател е разглеждане на подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК като нейната дължимост е предвидена в чл.12,т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /2 на сто от обжалваемия интерес/. Както вече беше посочено, РС-Разлог е разгледал същото и е постановил акт по същество на направеното искане , като същото е отхвърлено.
На следващо място частният жалбоподател не е освободен от заплащане на държавна такса , нито пък е същата надвишава размера, регламентиран в посочения по-горе текст на Тарифата. Всичко това означава, че не са налице посочените по-горе предпоставки за връщане на внесената държавната такса.
Ето защо настоящата инстанция споделя извода на окръжния съд,че искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение и поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5 от 06.01.2025г., постановено по гр.д.№ 719/2024г. на ОС-Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3