Решение № 2102 от 28.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2102 гр. Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110112106 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 и чл. 144 от СК от К. К. П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р. А. Г., ЕГН **********, против К. Г. П., ЕГН ********** за заплащане на издръжка за минало време- от 12.11.2024 год. до 12.11.2025 год. /една година преди завеждане на делото/ и от завеждането му на 13.11.2025 год. за бъдещ период до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

Ищeцът твърди, че ответникът е баща на детето. След прекратяване на отношенията между родителите, детето останало да живее със своята майка, която единствено полага грижи за него. Разходите по образованието и издръжката на детето се поемали изцяло от майката, като ответникът не участва по никакъв начин в издръжката на детето. То посещава учебни занятия, има нужда от средства за храна, облекла, учебни материали, транспорт и други текущи разходи. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 350.00 лева /178.95 евро/ за период една година преди завеждане на делото и за бъдещ период след предявяване на 1 иска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът е подал писмен отговор чрез назначения от съда особен представител. Оспорва предявените искове.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните са родители на детето К. К. П., ЕГН **********, което се установява от Удостоверение за раждане, издадено на *** год. от Община В. въз основа на акт за раждане № ***.

Видно от представеното удостоверение № **** год., издадено от ПГ по ***., детето К. е ученик в ** клас през учебната 2025/2026 год. и редовно посещава учебни занятия.

Майката на детето е получила брутно трудово възнаграждение в периода ноември 2024 год.- октомври 2025 год. в размер на 15 521.45 лева /средно по 1 293.45 лева на месец.

Ответникът е съдружник в *** ООД, ЕИК ****. На 30.03.2026 год. е наложен запор върху сметката му *****. Няма данни за регистрирани трудови договори. Няма данни за притежавани ППС.

От своя страна ищецът представи писмени доказателства за закупувана храна, облекло и обувки за детето.

Ответникът не ангажира доказателства, съобразно указанията на съда, че е заплащал суми за издръжка в периода от една година преди завеждане на делото, така и в хода му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съдът намира, че предвид възрастта на детето К.- 17 години, за задоволяване на нуждите му от храна, облекло и други потребности е необходима обща издръжка в размер на около 800.00 лева месечно. В тази издръжка участие следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им следва да се преценява и съобразно факта 2 кой от тях отглежда детето. В случая детето се отглежда от майката и би следвало бащата да поеме по- голямата част от издръжката, но тъй като съдът е ограничен от размера на претенцията, определя дължимата от бащата сума, както е заявена в исковата молба. Липсват данни бащата да има задължение за издръжка на други деца. Бащата се намира в трудоспособна възраст- в момента е на 52 години и лисват установени по делото някакви други обективни или субективни причини, поради които той да не може да реализира средните за страната доходи.

Ищецът претендира издръжка за минало време- 350 лева месечно за периода от 12.11.2024 год. до 12.11.2025 год. /една година преди завеждане на делото/. Не се събраха доказателства бащата да е давал издръжка, предвид което и липсата на доказателства за нуждите на детето в пълен обем, съдът приема приложим минималния размер, който в този период е 270 лева, но тъй като детето е било на 16 години в същия период, счита, че следва да се определи издръжка в претендирания размер от 350 лева /178.95 евро/ месечно или общо 2 147.40 евро.

Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:

Тъй като делото представлява спорна съдебна администрация и се защитават интереси на детето, а не на някоя от страните, то разноски не следва да се присъждат, независимо от изхода от спора.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда разноски за назначения му особен представител в размер на 102.26 евро.

Относно дължимата държавна такса.

На основание чл. 78, ал. 6 и чл. 69, ал. 1, т. 6 и 7 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВРС сумата 85.90 евро, представляваща държавна такса по иска за минало време и 257.69 евро по иска за бъдеще време.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Г. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. В., ул. С. № ** да заплати на К. К. П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р. А. Г., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. В., ул. Н. Б. № **- **, ап. **, ет. * издръжка за минало време- от 12.11.2024 год. до 12.11.2025 год. в размер на 2 147.40 евро, ведно със законната лихва от 13.11.2025 год. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА К. Г. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. В., ул. С. № ** да заплаща на К. К. П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието 3 на своята майка и законен представител Р. А. Г., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. В., ул. Н. Б. № **- **, ап. **, ет. * издръжка за бъдеще време в размер на 178.95 евро, считано от предявяване на иска- 13.11.2025 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА К. Г. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. В., ул. С. № ** да заплати по сметка на Варненски районен съд сумата 343.59 евро, представляваща държавна такса по обективно съединените искове, както и сумата 102.56 евро- първоначално платено от съда възнаграждение на назначения му особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от обявяването му на 28.05.2026 год.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4