Решение № 109 от 31.05.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Монтана, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20241630200395 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.

С Наказателно постановление № М-2/ЗЗД/05.02.2024г. на Директора на ОД на МВР Монтана, на Д. И. П. от гр.Монтана е наложено административно наказание – глоба в размер на 300,00 (триста) лева на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останала административнонаказаната, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Поддържа доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването на акта за нарушение. Твърди, че същия не й е връчван и не е запозната с неговото съдържание.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения 141 дневен срок от връчването на НП, от страна имаща правен интерес да атакува издадения акт. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателката П. й е съставен акт № М-2/ЗЗД/24 от 20.01.2024г. за това, че на същата дата, около 04.30 часа в гр.Монтана, ул.Веренишка, като родител на Л. Л. П. ЕГН ********** не го придружава на обществени места след 22.00 часа, и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов придружител, което е в нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката й е наложена глоба в размер на 300,00 лева на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет.

Жалбоподателката по същество не оспорва констатациите по съставения акт за нарушение и издаденото наказателно постановление, а оспорва процедурата по връчването на АУАН. Поддържа, че не е запозната със съдържанието му, не й е връчен препис от акта, което нарушава правото й на защита и съставлява съществено процесуално нарушение. Заявява, че опорочената процедура по предявяването на акта и неговото връчване е довела до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление.

Съдът, след като извърши проверка на АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, намира, че същия е съставен при спазване разпоредбите на ЗАНН.

Актът за административно нарушение се съставя, когато по несъмнен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява по несъмнен и категоричен начин, че е извършено административно нарушение от страна на жалбоподателката и същото е виновно, поради и което следва да бъде наложено съответното административно наказание.

Съобразно чл.43, ал.1 ЗАНН „Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си“, а по силата на ал.2 „Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.“.

В настоящия случай се установява, че АУАН е съставен в присъствието 2 на нарушителя П., подписан е от актосъставителя и свид.П., последния такъв при съставянето на акта и е предявен на лицето за подпис и връчване на препис от същия. От направеното отбелязване е видно, че нарушителката е отказала да подпише предявения й акт за нарушение, който отказ е удостоверен с подписа на свид.П. В. И..

Горните обстоятелства освен от писмените доказателства се установяват и от гласните такива - на разпитаните на съдебното следствие свидетели.

Свид.Д. Л., актосъставител, поддържа, че акта е съставен в сградата на РУ Монтана в присъствие на жалбоподателката, последната е била запозната с неговото съдържание, разбрала е за какво е съставен и е отказала да подпише акта и да й бъде връчен препис от него. Свидетелят твърди, че отказът е бил удостоверен с подписа на свид.П. В. И.. Свид.И. разпитан в съдебно заседание твърди, че е бил извикан от колегите си Д. и Л. за съдействие, по повод отказа на жалбоподателката да подпише съставен й акт за нарушение. Заявява, че актосъставителя я попитал ще подпише ли акта, на който въпрос „тя нещо се усмихваше и каза, че не подписва нищо“.

В подкрепа на горните твърдения са и тези на свид.Л. П., който е свидетел както при установяване на нарушението, така и при съставянето на акта. Заявява, че актът е съставен на родителя Д. П. за това, че е оставила детето си без придружител след 22.00 часа. АУАН бил съставен в сградата на РУ Монтана от свид.Д. Л., като последния обяснил на нарушителката за какво се съставя акта и няколко пъти я поканил да подпише акта и да получи копие от него, на което тя категорично отказала. Поради тази причина се е подписал на отказа свидетел, служител на РУ Монтана. Свидетелят поддържа, че нарушителката се държала грубо, била афектирана от факта, че са спрели сина й.

Съдът кредитира като обективни и достоверни показанията на посочените по-горе свидетели, тъй като същите са непосредствени очевидци, извършили са проверката, установили са непълнолетното лице на обществено място след 22.00ч., показанията им се допълват взаимно, подкрепят се от писмените доказателства, а освен това няма данни същите да са заинтересовани от изхода на делото.

Относно показанията на свидетелите допуснати по молба на 3 жалбоподателката, а именно Л. П., син на жалбоподателката, М. К. и Н. К., съдът намира, че същите ценени поотделно и във връзка с останалите гласни и писмени доказателства, в едната си част потвърждават в известна степен тезата поддържана в жалбата, а именно че нарушителката не е подписвала съставения й акт за нарушение, но в друга част се опровергават от тях – че не е запозната със съдържанието на АУАН.

Свид.П. е пряко заинтересован от изхода на делото, освен поради близката родствена връзка с нарушителката, която е негова майка, също така и поради факта, че причината за съставения й акт е именно неговото поведение и това, че се е намирал на обществено място след 22.00 часа без пълнолетен придружител. Същият поддържа, че никой от полицейските служители не им е обяснил за какво се съставя акта. Това твърдение кореспондира единствено с поддържаното в жалбата и в съдебно заседание от жалбоподателката, но е в пълно противоречие с останалите гласни и писмени доказателства, поради което съдът не дава вяра на показанията на този свидетел.

Свидетелите М. и Н. К.и, съответно син и баща, разпитани заявяват, че жалбоподателката се спречкала с единия полицай и не е подписвала акта, твърдение което се поддържа и от останалите полицейски служители, но и двамата твърдят, че явно е разбрала за какво й съставят акта.

Относно направеното възражение от жалбоподателката, че не е запозната със съдържането на акта, не й е връчван препис от същия, поради което е опорочено административнонаказателното производство, като е нарушено правото й на защита, съдът намира за неоснователно.

Актът за административно нарушение е съставен при спазване изискванията на ЗАНН.Не са допуснати нарушения, като по безспорен и категоричен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по никакъв начин не са нарушени правата на последния. АУАН съдържа изискващите се съгласно чл.42 от ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано нарушението. Жалбоподателката е отказала да подпише съставения й акт и да получи препис от същия, като този нейн отказ е редовно оформен с подписа на един свидетел, съобразно разписаното в чл.43, ал.2 ЗАНН, не е нарушена процедурата по връчването на АУАН. Жалбоподателката, както в жалбата, 4 така и на съдебното следствие поддържа, че е разбрала какво нарушение е извършила и не оспорва неговото извършване.

От гласните показания на разпитаните свидетели се установява, че нарушителката се е държала „неприлично и е имала грубо поведение“, спречкала се е с полицейските служители, категорично е отказала да подпише съставения й акт, като в същото време заявява, че е нарушено правото й на защита. Последното обстоятелство категорично не бе установено, спазени са изискванията на ЗАНН, като е съставен АУАН, който е редовно връчен на основание чл.43, ал.2 ЗАНН. Нарушителката не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, като се поставя сама в състояние да не желае да се запознае със съдържанието на акта, а впоследствие да твърди, че са нарушени правата й по този начин.

Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от същия закон, не страда от пороци, които да го правят незаконосъобразно.

Наложеното административно наказание е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е извършено нарушението, имотното състояние на нарушителя.Определената санкция е в установения минимален размер, предвиден в текста, а именно глоба за физическите лица от 300 лв. до 500 лв., и съдът намира, че в този си размер, същата ще изпълни целите на наказанието, както по отношение на нарушителя, така и по отношение на останалите членове на обществото.

Съдът намира, че конкретния случай не е и “маловажен случай” по см. на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е с по-висока степен на обществена опасност, тъй като засяга здравето и живота на непълнолетно лице, при което вредните последици биха могли да бъдат значителни.

Случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи от същия вид, напротив установява се, че непълнолетното момче е било без родител или пълнолетен придружител след 22.00 часа, а именно рано сутринта около 04.30 часа, при управление на МПС без да притежава СУМПС.

С оглед на горните мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно 5 постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № М2/ЗЗД/05.02.2024г. на Директора на ОД на МВР Монтана, с което на Д. И. П.

ЕГН **********, от гр.Монтана е наложено административно наказание – глоба в размер на 300,00 (триста) лева на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето, изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6