Решение № 2 от 05.01.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Враца, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20251420102361 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Ц. Х., чрез адвокатпълномощника Е. Х. против ТБАБ“ ЕАД. В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.

Ищецът М. Ц. Х. е предявил против ТБАБ“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит, поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП.

В условията на евентуалност:

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит, поради накърняване на добрите нрави;

В исковата молба ищецът твърди, че на 20.04.2023 г., между М. Ц. Х. и ответника „ТБАБ“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ** с общ размер на кредита 5 881.12 лв., като главницата е в размер на 4 000.00 лв., общият размер на застрахователната премия е 1881.12 лв., размерът на Застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА е 1 401.59 лв., а размерът на Застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА е 479.53 лв. с уговорката сумите да бъдат погасени на 48 вноски. В чл. 10 от Договора посоченият размер на общата сума, дължима от потребителя, е 12 069.11 лв., при размер на кредита от 4 000 лв,, т.е. над 2 пъти повече от реално посочената сума. Сума, която счита, че е в разрез с добрите нрави, което само по себе си представлява основание за недействителност по смисъла на чл. 26, ал.

1 от ЗЗД.

Счита, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит, неясно формираният годишен процент на разходите по кредита (ГПР), съответно посоченият годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 41.13 %, с който кредитът се олихвява, както и клаузата (чл.7.2.3 от Договора), по смисъла на която 1

Кредиторът превежда по банковата сметка на съответния Застраховател или Застрахователен посредник, частта от средствата по кредита, представляващи дължима от Потребителя застрахователна премия, като същите обаче впоследствие са включени от Кредитора в главницата по кредита, противоречат на добрите нрави, правят въпросните договорни клаузи неравноправни и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП същите са нищожни.

Твърди се по нататък, че в чл. 10 от Договора е посочен размер на ГПР 49.18 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11,ал. 1,т.10от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно дължимите от Потребителя застрахователни премии по сключените застраховки, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В процесния случай, включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 4 000 лв. Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства по Договора. Сумата от 1 881.12 лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Чрез нейното добавяне, действителният процент на разходите по кредита значително надвишава максимално допустимият такъв според чл. 19, ал. 4 ЗПК и се различава съществено от посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР от 49,18 %. Следва да се има предвид и че посоченият такъв в договора ГПР не е коректен, тъй като при прибавяне на застрахователната премия към главницата би бил над посочения, което показва, че е налице недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на кредитодателя относно точно, информирано и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора.

Посочва, че при формиране на годишния процент на разходите се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В ал. 3 на същия член е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Развива подробни съображения за наличие на всяко едно от посочените основания за недействителност на процесния договор.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове, като намира същите за неоснователни, въз основа на подробно изложени твърдения.

Посочва, че не приема за основателни твърденията, изложени в исковата молба, че в процесния договор липсва яснота по прилагането на годишния лихвен процент. Счита, че се явява неоснователно възражението, че липсва яснота относно годишния лихвен процент, съобразно чл.11 ал.1 т. 9 от ЗПК, доколкото в тази насока законът е ясен - видно от §1 т.4 от ДР на ЗПК лихвения процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.

Тоест липсва каквато и да е неяснота как точно се прилага този лихвен процент. Твърди се, 2 че посочената правна норма не изисква размера на възнаградителната лихва да се посочва като сума в лева, а същата следва да се посочва в проценти /по аргумент от §1 т.4, т.5 , т.5а и т.6 от ДР на ЗПК/, както е сторено. Аналогично е решението дадено в чл.3 б.“и“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити - „лихвен процент" означава лихвеният процент, изразен или като фиксиран, или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Тоест в закона има ясно изразен начин на прилагане на лихвения процент на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Касае се до императивна правна норма и същата се прилага към договора за кредит независимо дали същата е отразена в договора или не /чл.9 от ЗЗД/.

За неоснователните и необосновани се намират твърденията на ищеца, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Обосновава защо сумата за застрахователна премия не следва да бъде включена в ГПР.

Въз основа на тези и други подробно изложени съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, като с постановеното по реда на чл.140 ГПК определение, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че 20.04.2023 г. е сключен договор за кредит между М. Ц. Х.

/кредитополучател/ и “ТБАБ“ АД /кредитодател/.

Параметрите на договора са следните: Размер на кредита за потребителски цели 4 000.00 лева – главница,Размер на застрахователната премия - 1 881.12 лева, Общ размер на кредита - 5 881,12 лева, Брой погасителни вноски - 48 броя, Месечна погасителна вноска 251,44 лева, Обща стойност на плащанията - 12 069,11 лева, Годишен процент на разходите 49,18 %, Лихвен процент - 41.13%.

Представен като доказателство е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит във връзка с процесния договор.

За установяване на обстоятелствата по делото е изслушано заключение на назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза. След направените изчисления, вещото лице е посочило, че при параметри на договора: главница - сума в размер на 4 000,00 лева, срок на кредита - 48 месеца и годишен лихвен процент - 41,13 %, съгласно Условията по кредита, ГПР е в размер на 49,84%. Вещото лице е изчислило също, че размерът на Годишният процент на разходите( ГПР), като се вземат предвид всички разходи, (включително и дължимата застахователна премия по договора в размер на 1 881,12 лв), представлява 50,43%.

Съдът кредитира експертното заключение като компетентно изготвено и за което не възникват съмнения за неговата правилност и обективност.

Други относими по делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № **/20.04.2023 г. противоречи на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното 3 прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11) .

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения.