Решение № 113 от 01.12.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Плевен, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Търговско дело № 20214400900146 по описа за 2021 година

Искове с правно основание чл. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД

Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от А. Т. Ж., действащ като непълнолетен със съгласието на майка си Т. Т. Ж. чрез адв.

Й. Д. срещу Застрахователно дружество БУЛ ИНС АД за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при претърпяно ПТП на 27.08.2020г в с. ***, обл. Плевенска при участието на л. а Ф.г. и с оглед наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за този автомобил . Твърди се настъпването на тежка телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на далака и последващо отстраняване на този орган, редица средни телесни повреди, изразяващи се във фрактури на лява ключица и долна челюст, черепно – мозъчна травма, двустранен пневмоторакс ,травматичен и хеморагичен шок, контузии на коремна стена, бял дроб и гръден кош, сепсис и други контузии.Твърди се, че са претърпени подробно описани болки и страдания, които продължават и към момента на подаване на исковата молба. Претендира се постановяване на решение за заплащане на обезщетение от ответната страна за претърпени неимуществени вреди от ищеца при ПТП на 27.08.2020г в размер на 1

250 000 лв , заедно с компенсаторна лихва,считано от 31.03.2021г изплащането на сумата до

В отговора на исковата молба от ответника се оспорват изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва се наличието на вина за процесното ПТП на застрахования водач на лек автомобил. Твърди се, че липсата на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил е пречка за ангажиране на отговорността на застрахователя. Възразява се, че вина за настъпването на ПТП има изцяло ищецът, който се е движел по път без предимство като ПТП е било непредотвратимо за водача на лекия автомобил. Възразява се, че единственото доказателство за процесното ПТП е констативният протокол за ПТП, в който е отразено, че виновен за същото е участник 1, а това е ищецът, който е излизал от път без предимство на път с предимство Алтернативно се възразява за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Оспорва се причинно – следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат. Оспорва се размера на претенцията за претърпени неимуществени вреди като крайно завишен.

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл.432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Исковете са допустими.

Липсва законова пречка за реализиране на гражданската отговорност в отделно производство.

Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните съдът намира за установено следното:

2

БЕЗСПОРНО е между страните и е видно от писменото доказателство на л. 96 от делото, че е налице застрахователна полица № BG/02/120000826906 с валидност за периода 20.03.2020 – 19.03.2021г за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно лек автомобил Фолксваген ЕН 0915КР.

БЕЗСПОРНО е също така по делото и с оглед справка в търговския регистър ,че ответникът представлява юридическо лице, вписано по съответния ред, с ЕИК 831830482.

СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на ПТП при участието на застрахования лек автомобил, пострадало лице А. Т. Ж. , причина за ПТП, причинна връзка между ПТП и травмите на пострадалия ,наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, вид и характер на претърпени неимуществени вреди от ищеца по делото и размера на репарирането на претърпените неимуществени вреди по справедливост Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП № 270000-2224 от 28.08.2020г на л. 9 от делото случилото се е било на дата 27.08.2020г , около 17,45 ч , в с. *** като участник 1 велосипедист А.

Т. Ж. излиза от път БЕЗ предимство и е блъснат от участник 2 л. а Ф.г. с водач О. О. Я. , който се е движел по пътя с предимство. Водачът на лекия автомобил е с отрицателна проба за употреба на алкохол. Описани са матеиралните щети по автомобила и велосипеда и е отразено, че пострадалото лице А. Т. Ж. е с опасност за живота.

По настоящето дело са назначени съдебно – медицинска и съдебно – автотехническа експертиза, които с оглед утвърденото в чл. 11 от ГПК основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да се обсъждат и възприемат от съда съобразно правилата на посочения кодекс.

Видно от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза пострадалият е бил диагностициран с черепномозъчна травма (кръвоизлив под меките черепни обвивки вдясно слепоочно, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки); лицева травма (двустранно счупване на долната челюст); гръдна травма (контузия на белия дроб с малък излив на въздух в плевралната кухина, многофрагментно счупване на лявата ключица; коремна травма (разкъсване на далака и кръвоизлив в коремната кухина от 1500 мл.); гръбначна травма (счупване на израстъци на прешлени в шийна и гръдна 3 област). по

Описани са също охлузвания по лицето, разкъсно-контузна рана ляво коляно; наранявания по лява мишница и предмишница (неописани по вид, размери).

Пострадалият е постъпил в клиниката с картината на травматичен и хеморагичен шок. По време на престоя се е развило възпаление на белия дроб (травматичен пулмонит) и сепсис.

Според ВЛ уврежданията са резултат на тъпи травми - удари със или върху такива и при обстановката на произшествието — сблъсък между велосипедист и лек автомобил, могат да бъдат получени при удара от автомобила и при падане върху него и пътната настилка.

По голямата част от болничния престой на А. Ж. е в реанимационна клиника - от 28.08.2020 до 02.10.2020 г., като от 28.08.2020 г. до

2020. г. е бил на изкуствена белодробна вентилация.Пострадалият е пролежал в болницата около месец и половина, през което време са били извършени три оперативни интервенции — отстраняване на далака, фиксиране на счупванията на долната челюст, трахеостомия.Отстраняването на слезката

(далака) е било животоспасяващо.

Според ВЛ няма счупвания на дълги кости които да водят до ограничение на движенията на пострадалия. Фрактурата на ключицата води до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник и снагата за срок от около два месеца. Няма информация за настъпили усложнения. При възстановяване на счупването движенията се възстановяват напълно.

Счупването на спинозните (шиповидни) израстъци води до затруднение на движението на тялото за срок от няколко месеца, до тяхното зарастване. последиците от гръдната травма (контузия на белия дроб и превмоторокса), коремната травма (масивния кръвоизлив), черепномозъчната травма (кръвоизлив под меките мозъчни обвивки) са овладяни при проведеното лечение.

Видът на уврежданията е такъв, че не предполага усложнения и остатъчни явления в бъдеще.

Остатъчно увреждане е липсата на слезката (далака) поради оперативното му отстраняване.

Далакът не е жизнено важен орган, т.е., може да се преживее и без него, но има важни функции за нормалното функциониране на организма.

4

Произвежда бели кръвни клетки и разгражда остарелите червени кръвни клетки (еритроцити).Физиологично, далакът осъществява връзката между кръвоносната и лимфната система

Далакът е орган на имунната защита, тъй като произвежда антитела, а също е депо за кръвта и най-вече за тромбоцити, които осигуряват съсирването на кръвта при кръвотечение.

Според ВЛ отстраняването на далака значително снижава имунитета и прави организма по-чувствителен и податлив на бактериални инфекции, което означава провеждане на ваксинации (срещу грип, менингит, пневмококи и др.). Липсата на далака не води до непълноценен живот, но ограничава неговата свобода с оглед предпазване от инфекции (предпазване от простуди, преохлаждане, възпалителни заболявания), приемане на средства за укрепване на имунитета, по-сериозно лечение при възникване на възпалително заболяване. Преглед на пострадалия не е извършван поради липса на съдействие от пострадалия и близките му.

Съгласно приетата по делото автотехническа експертиза произшествието е станало в светла част на деня, при суха пътна настилка, от дясно по посока движението на велосипедиста на ул. Ц. в с. *** преди кръстовището с ул. В.Л. има знак СТОП, а другият път – ул. В.Л. е маркиран като път с предимство.

Скоростта на лекия автомобил до и към момента на произшествието е била 53,1 км/ч. Първоначалният контакт между двете превозни средства е в предната дясна част на автомобила в дясната лента за движение в посока с. ***. Велосипедистът и лекият автомобил са се движели съответно по ул. Ц. и ул. В.Л. и между тях се е открила видимост, когато са били съответно на 8,6 м и 30,6 м от мястото на удара. Към този момент всеки от тях е имал възможност да възприеме другия. Велосипедът се е движел със скорост около 15 км/ч.

От посоченото начало на удара върху велосипеда е възникнал ударен импулс, приложен в контактното петно и действащ под масовия център на велосипедиста. От действието на ударните си е последвало пропадане на горната част от тялото на велосипедиста към предния капак и предно обзорно стъкло на МПС с едновременно въртене през масовия център и отхвърляне на велосипеда по посока на движение на автомобила. В същото време от продължаващото движение на автомобила напред, неговата предна част е навлязла под тялото на велосипедиста. От контакта на тялото на велосипедиста с предно обзорно стъкло на автомобила велосипедиста е придобило скорост, а следствие на реализираното спиране на МПС се е отделило от автомобила. При закъснително движение на МПС е последвал летеж на пострадалия към асфалтовата настилка, с последващо преобръщане и триене. След падането на тялото на велосипедиста върху настилката е 5 започнала фаза на ПТП, която е свързана с триене на тялото по настилката до установяване на автомобила и пострадалия в състояние на покой на мястото, на което са намерени, с което произшествието е приключило.

Според ВЛ от техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП е свързана с навлизане на велосипедиста отдясно спрямо посоката на движение на процесния автомобил, без да реализира спиране пред кръстовището и осигуряване на пропускане на автомобила, движещ се по "ул.

В.Л." с наличието на знак за предимство.

Пред съда в открито съдебно заседание ВЛ утвърждава, че от момента на възможното визуално възприемане от водача на лекия автомобил на движещия се велосипедист водачът на автомобила е имал възможност да реагира, направил го е, но не с максимална ефективност. Според ВЛ натиснал е спирачката, но не докрай, няма спирачни следи. При реакция с максимална ефективност удар е щял да настъпи, но в областта на задна капла и гума, а последствията не могат да бъдат предвидени. Според ВЛ опасната зона за спиране при максимално разрешената скорост от 50 км/ч е 31,7 м. Според ВЛ, което той заявява в открито съдебно заседание, водачът на л.а е закъснял с реакцията си за спиране с 0,68 с, което е щяло да даде възможност на велосипедиста да измине 2 метра. Но ударът е нямало да бъде избегнат. ВЛ също така утвърждава пред съда , че при скорост от 53,1 км/ч стрелката на километража ще клони по – скоро към 50 км. Според ВЛ има минимална разлика в скоростта в зависимост от размера на гумите.

Съдът възприема изцяло заключенията на съдебните експертизи по делото като обективни, непротиворечиви и неоспорени от страните по делото.

Съдът не е уважил искане за последваща автотехническа експертиза като е преценил, че ВЛ е отговорило изчерпателно на всички поставени въпроси и не са налице условията по чл. 201 от ГПК.

Видно от разпита на св. Т. Т. Ж., майка на пострадалия ищец, в деня на произшествието синът й е бил с колелото си из с. ***, а тя е била на работа и негови приятели са отишли да й съобщят за станалото. Свидетелката твърди, че е отишла на място, но линейката вече е била дошла и са били помогнали на сина й. Около месец пострадалият е бил в будна кома, през м. септември на същата година се е събудил и на 9 октомври са го изписали.