Решение № 3259 от 07.05.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, ……05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА

ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ БОГДАНОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 15271 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 20.04.2017г. на СРС, ГО, 79 състав по гр.д. № 47669/2013г. е обявен за относително недействителен на основание чл.76 ЗН по отношение на И.И.И. и К.И.И. договор за продажба от 04.10.2012г., обективиран в нотариален акт № 57/04.10.2012г., том първи, рег.№ 6173, дело № 50/2012г. на нотариус Б., с който С.И.Б. е продала на П. С.П. 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в район Овча купел, м. ,,в.з.Горна баня” на ул. ,,747” по плана на София, целият с площ по доказателствен акт от 669 кв.м., а по скица с площ от 661 кв.м. С решението е обявен за относително недействителен на основание чл.76 ЗН по отношение на И.И.И. и К.И.И., договор за продажба от 16.10.2013г., обективиран в нотариален акт № 85/16.10.2013г., том първи, рег.№ 2446, дело № 75/2013г. на нотариус Н., с който А.П.Г. е продала на П. С.П. 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в район Овча купел, вилна зона ,,Горна баня”, ул. ,,747” по плана на София, целият с площ по представена скица от 661 кв.м. С решението е допуснато извършването на съдебна делба между С.И.Б., А.П.Г., И.И.И. и К.И.И. на следния недвижим имот, останал в наследство от Ц.Н.М., възстановен с решение № Р45ГБ/04.03.1998г. на Поземлена комисия-Овча купел по заявление вх.№ 0564/19.02.1992г. в землището на Горна баня: нива от 0.668 дка в землището на ,,Горна баня”, местността ,,Люти брод”, к.л. № 442, имот № 1527 от кадастралния план, изработен през 1958г., съответстващ на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, находящ се на адрес: гр.София, район Овча купел, в.з.

,,Горна баня”, ул. ,,747”, с площ от 661кв.м., при квоти:

4/8 идеални части за А.П.Г., 2/8 идеални части за С.И.Б., 1/8 идеална част за И.И.И. и 1/8 идеална част за К.И.И., като искът за делба е отхвърлен по отношение на П. С.П..

В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от П. С.П.. Въззивницата твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е преценил допустимостта на възражението за относителна недействителност с оглед липсата на правен интерес за предявяването му от страна на съделителите И.И. и К.И.. Поддържа, че предмет на делото е допускането и извършването на съдебна делба единствено на описания в исковата молба недвижим имот, а не на недвижими имоти, формиращи наследствена маса. Ето защо първоинстанционният съд следвало да прецени, че в рамките на производството за делба на един единствен недвижим имот не може да бъде поставен въпросът за получаване на дял в натура. Излага, че не е налице правен интерес на К.И. и И.И. от предявяване на възражението за относителна недействителност на договорите за продажба от 04.10.2012г. и 16.10.2013г., тъй като по силата на тези продажби двама наследници по закон са се разпоредили с идеалните си части от наследствения имот в полза само на едно лице, в резултат на което броят на съсобствениците не се е увеличил, а е намалял. Възразява, че представените от страните нотариални актове и решение по гр.д.№ 7253/2013г. по описа на СРС, ГО, 56 състав удостоверяват обстоятелството, че наследниците по закон на Ц.М.са извършили редица разпоредителни сделки със сънаследствените си имоти и са страни по дело за делба на отделни имоти, т.е че същите са извършили правни действия, манифестиращи намерението им да не бъде извършвана делба на всички недвижими имоти, получени по наследство от общия наследодател Ц.М.. Поддържа, че първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за относителната недействителност на основание чл.76 ЗН с диспозитива на решението, въпреки че тази относителна недействителност не е била предмет на предявен иск, а на възражение. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид надлежно събрани по делото писмени доказателства – нотариални покани от 03.07.2012г. и протокол от 03.08.2012г. на нотариус Валентина Б., от които се установява, че преди продажбата на ищцата на идеални части от недвижимия имот, на останалите съсобственици, в т.ч. К.И. и И.И., е била отправена покана за изкупуване на тези идеални части, от която възможност същите не са се възползвали. В този смисъл основателен се явявал изложеният от ищцата довод, че позоваването на разпоредбата на чл.76 ЗН от съделителите К.И. и И.И. по същество е злоупотреба с право. Излага, че в резултат на допуснатите от първоинстанционния съд нарушения при произнасянето му по възражението за относителна недействителност на договорите за продажба на идеални части от имота, съдът неправилно е допуснал делба на процесния имот с участието на С.Б. и А.Г., и неправилно е отхвърлил иска за делба по отношение на ищцата П.П.. Поддържа, че първоинстанционният съд не е посочил, че поради приложението на чл.76 ЗН допуска извършването на съдебна делба с участието на С.Б. и А.Г., но в качеството им на процесуални субституенти, което би било предпоставка за реализиране на правата на ищцата при извършване на делбата. С оглед така заявените доводи, моли съда да обезсили като недопустимо или да отмени обжалваното решение в частта относно произнасянето по чл. 76 ЗН, като допусне извършването на делбата при претендираните в исковата молба квоти между нея и ответниците Иванови, при квоти 6/8 ид. ч. за нея и по 1/8 ид. части за всеки от тях, а по отношение на ответниците С.И.Б. и А.П.Г. искът за делба бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Насрещната страна по жалбата С.Б. е депозирала отговор, с който заявява, че не оспорва въззивната жалба на ищцата, тъй като споделя доводите за неправилност на решението и искането за неговата отмяна. Твърди, че конкретният правен спор третира делба на конкретен недвижим имот, който е неподеляем между наследниците на Ц.М., както с оглед неговата площ, така и с оглед броя на наследниците, поради което не е налице хипотезата на чл.76, предл.2 от ЗН. Поддържа, че направеното от К.И. и И.И. възражение за относителна недействителност на разпоредителните сделки е лишено от правен интерес. Излага, че разпоредителната сделка, реализирана между С.Б. и П.П., е съобразена с изискванията на чл.33, ал.1 ЗС, тъй като на И.И. и К.И. е предявена нотариална покана с предложение за изкупуване на 1/4 идеална част от имота, което предложение е отказано. Твърди, че направеното възражение за относителна недействителност сочи на процесуална недобросъвестност, тъй като не защитава правото на собственост на К.И. и И.И., а цели единствено да накърни правото на собственост на останалите ответници, с оглед правната и фактическа невъзможност за валидизиране на разпоредителните сделки на ответниците С.Б. и А.Г. с ищцата по делото. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че конкретният имот попада под разпоредбата на чл.76 ЗН, тъй като делбата не е инициирана от наследник на Ц.М.и не се касае за делба на наследство. Посочва, че ответниците К.И. и И.И. са представили доказателства, че са неподелени горски ливади, но не са поискали включването им в делбената маса, с оглед изискването на чл.76, предл.2 ЗН, което в конкретния случай е неосъществимо. Моли съда да уважи жалбата и допусне делбата при претендираните от жалбоподателката – ищца – квоти, с присъждане на разноски.

Въззиваемите - ответници К.И. и И.И., в депозиран от тях отговор, оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят съда да я остави без уважение. Поддържат, че са в кръга на лицата, на които законът изрично е предоставил право на възражение по чл.76 ЗН, поради което притежават правната възможност да го упражнят. Сочат, че упражняването на правото, предвидено в чл. 76 ЗН, не е ограничено нито от броя на съделителите, нито от броя на имотите, предмет на конкретната делба. Твърдят, че не съществува спор по делото, че и към датите на разпоредителните сделки с ищцата и към настоящия момент сънаследствените имоти не се изчерпват с процесния и съществува наследствена съсобственост върху имоти, които са принадлежали на общия наследодател Ц.М.и нито са отчуждени, нито разделени реално между сънаследниците. Посочват, че първоинстанционният съд правилно е уважил направеното възражение по чл.76 ЗН и служебно се е произнесъл в диспозитива на решението, в съответствие с практика на ВКС, ГО. Молят съда да потвърди обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно правомощията си на въззивна инстанция, приема за установено следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

Предявен е иск за делба на недвижим имот с идентификатор № идентификатор ***, находящ се в район Овча купел, м. ,,в.з.Горна баня” на ул. ,,747” по плана на София, целият с площ по доказателствен акт от 669 кв.м., а по скица с площ от 661 кв.м.

По делото няма спор и е установено от събраните доказателства, че процесният имот е възстановен по ЗСПЗЗ с решение № Р45ГБ/04.03.98г. на ПК „Овча купел“ на наследниците на Ц.Н.М., а ответниците С.И.Б., А.П.Г., И.И.И. и К.И.И. са неговите наследници по закон, при квоти съответно – 1/4 ; 1/2; 1/8 и 1/8.

Ищцата е приобретател на общо ¾ ид. части от имота с договори за покупко- продажби, сключени с нот. акт № 85/2013г., нот.д.№ 75/2013г. на нотариус Н. и нот. акт № 57/2012г., нот. д. № 50/2012г. на нотариус Б., с които Снежана И.Б. и А.П.Г. са й прехвърлили собствените си идеални части – съответно ¼ и ½ ид. части от имота.

В срока по чл. 131 ГПК първоначално посочените ответници И.И. и К.И., легитимиращи се като собственици на по 1/8 ид.ч от имота, са направили възражение по чл. 76 ЗН за относителна недействителност на разпоредителните сделки спрямо тях, поради което по делото са конституирани и наследниците – прехвърлители С.И.Б., А.П.Г..

СРС е приел, че ответниците са легитимирани да предявяват възражение по чл. 76 ЗН, тъй като не са се разпоредили със своите идеални части, както и че същото е основателно. Изводите на първоинстанционния съд са правилни.

Оплакването в жалбата, че съдът недопустимо се е произнесъл с отделен диспозитив по възражението по чл. 76 ЗН, въззивният съд намира за неоснователно. Съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив независимо дали правото по чл. 76 ЗН е упражнено чрез инцидентен установителен иск или чрез възражение, тъй като спорът по чл. 76 ЗН е преюдициален и обуславящ спора за собственост в делбения процес – така и мотивите в решение № 160/30.03.2011г. по гр.д. № 333/2010г. на ВКС, І ГО; решение № 35/24.02.2015г. по гр.д. № 5675/2014г. на ВКС, І ГО. В цитираната практика, която настоящият съдебен състав споделя, се приема, че за да бъде обвързан приобретателят по атакуваната сделка от силата на присъдено нещо на решението за допускане на делбата, с оглед реализиране на правата му в бъдеще, ако имота се падне в дял на наследника-прехвърлител, следва да бъде постановен отделен диспозитив.

Горните съображения са налагат и от указанията в т. 2 от ТР №1/2004г. по гр.д.

№ 1/2004г. на ВКС, ОСГК на ВКС. Предвид изложеното, възражението за недопустимост на решението в частта за произнасяне по чл. 76 ЗЗД с отделен диспозитив е неоснователно.

Неоснователно е оплакването за недопустимост на възражението по чл. 76 ЗН, с оглед липса на правен интерес поради това, че с атакуваните като относително недействителни два договора двама наследници по закон са се разпоредили само в полза на едно и също лице – ищцата, т.е. вследствие вещноправното действие на тези договори се намалява, а не се увеличава броя на съсобствениците на имота. Съгласно задължителните указания в ТР № 1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС, актът на разпореждане със сънаследствена вещ е относително недействителен по право, освен ако с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза на разпореждане по чл. 212 ЗЗД или е налице разпореждане от всички наследници. Фактът, че в случая се атакуват две сделки с един и същ приобретател, не рефлектира нито върху допустимостта, нито върху основателността на възражението по чл. 76 ЗН – в същия смисъл и решение № 187/20.04.2012г. по гр.д. № 696/2011г. на ВКС, І ГО.

Разпечатката съдържа 30 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ee50285-82fd-4314-8840-ec0a48c16d30