Акт от 08.03.2011, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

48

Година

31.03.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

02.10

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Пламен Александров

Васил Панайотов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело номер

20065100500020 по описа за

2006 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 90 от 17.11.2005 г., постановено по гр.д.№ 57/2005 г., Крумовградският районен съд е осъдил Ф. Ш. С. от с.Звънарка, общ. Крумовград, обл.Кърджали да заплати на И. Ю. А. от с.Звънарка, общ. Крумовград, обл.Кърджали, сумата в размер на 2 900 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на непозволеното увреждане – 02.12.2004 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева, като неоснователен. С решението си съдът е осъдил Ф. Ш. С. да заплати на И. Ю. А. направените по делото разноски в размер на 464 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Ф. Ш. А., който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок, в частта, с която предявения иск за неимуществени вреди е уважен за сумата над 1 500 лева. Счита, че решението в обжалваната част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. При определяне на дължимото обезщетение съдът не се бил съобразил с вида, характера и степента на различните увреждания, както и с тенденцията на развитие на здравословното състояние на пострадалия – напълно възстановяване и отзвучаване на болките, поради което присъдил обезщетение в завишен размер, несъобразено с критериите за справедливост и постоянната практика на съдилищата в РБ. Моли съда да отмени решението в атакуваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 1 500 лева до уважения размер от 2 900 лева, като му се присъдят и разноски по делото.

В. И. Ю. А., редовно призован, не се явява, не се представлява и не взима становище по жалбата.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на въззивникът, наведени в подадената от него жалба, констатира следното:

Пред първата инстанция е бил предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени от ответника, в резултат на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. С атакуваното решение първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 900 лева и е отхвърлил иска в останалата му част, като в отхвърлителната част решението е влязло в законна сила.

По делото не се спори, че в резултат на извършено от Ф. Ш. С. престъпление по чл.129, ал.1 от НК, на въззиваемият И. Ю. А. /ищец по иска/ му е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и контузия на мозъка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Горното се установява и от приложеното НОХД № 32/2005 г. по описа на Крумовградския районен съд, видно от което със споразумение за прекратяване на наказателно производство на основание чл.414ж от НПК, постигнато между Районния прокурор и защитника на ответника по настоящото дело и утвърдено от съда, Ф. Ш. С. е признат за виновен в това, че на 02.12.2004 г. в с.Звънарка, общ.Крумовград, причинил средна телесна повреда на И. Ю. А. от с.Звънарка, общ.Крумовград, изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и контузия на мозъка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129, ал.1 от НК във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” във връзка с чл.42а, ал.2, т.6 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1 от НК е осъден на наказание “пробация”, изразяваща се в полагане на 320 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на две поредни години, както и задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител по чл.42а, ал.4 от НК.

Що се касае до претендираното от ищеца И. А. /въззиваем/ телесно увреждане – счупване на четвъртата дланна кост на лявата ръка, настоящият състав съобрази следното:

Пред първоинстанционния съд е била назначена съдебно – медицинска експертиза, като вещото лице в своето заключение сочи следното: „установеното на 02.12.2004 г. счупване на главичката на четвъртата дланна кост на лявата ръка на И. Ю. А. е възникнало при действието на твърд тъп предмет и добре отговаря да е получено по начина, съобщен от пострадалия и свидетелят Я. А. – при удар с кол в областта на ръката”. В тази връзка настоящият състав не кредитира заключението на вещото лице в частта, установяващо, че счупването на главичката на четвъртата дланна кост на лявата ръка на И. Ю. А. е установено именно на 02.12.2004 г. Това е така, тъй като видно от обстоятелствената част на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза, за да приеме това, вещото лице се е позовало на съдебномедицинска консултация № 2/21.04.2005 г. /изготвена от същото вещо лице/, представена по делото. Видно от последната, същата е била възложена на вещото лице от представителя на ищеца по пълномощие – адв.Георги Белев, като от нея се установява че е изготвена въз основа на цитирани в същата рентгенография № 1406/02.12.2004 г. и медицинско удостоверение № 24/21.04.2005 г. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не са представени като доказателства цитираните в съдебномедицинска консултация № 2/21.04.2005 г., въз основа на която е изготвена и назначената по делото съдебно – медицинска експертиза, рентгенография № 1406/02.12.2004 г. и медицинско удостоверение № 24/21.04.2005 г. С други думи, в посочената по – горе част, заключението на вещото лице не се основава на надлежно приети по делото доказателства, а на цитирани документи, които липсват по делото.

Освен това, от представеното по дознание № 12/18.02.2005 г. по описа на РПУ- Крумовград /прието по делото като доказателство/ съдебномедицинско удостоверение № 359/20.12.2004 г., въз основа на което са били изготвени по дознанието съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 27/2005 г. и съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 30/2005 г., се установява, че на вещото лице /същото което е изготвило и съдебномедицинска консултация № 2/2005 г./ е била представена от И. Ю. А. цитираната рентгенография № 1406/ 02.12.2004 г., на която се установява счупване на черепния покрив, но не и счупване на четвъртата дланна кост на лявата ръка, в какъвто смисъл е цитираното в съдебномедицинска консултация № 2/2005 г., но не представено по делото, удостоверение № 24/21.04.2005 г., издадено на въззиваемия И. А. от ортопеди – травматолози при ДКЦ – 1 ЕООД гр.Кърджали. Впрочем, от приложеното като доказателство НОХД № 32/2005 г. и в частност от материалите по дознанието е видно, че на И. Ю. А. е била направена Ro – графия на глава, шийни прешлени и гръден кош, но не и на ръка. В тази насока е и приложеното по дознанието разчитане на направената рентгенография № 1406/02.12.2004 г. – л.77, видно от която била е направена именно рентгенография на череп, а не на ръка. Все в тази връзка е и освидетелствуването на пострадалия по дознанието /ищец по делото/ от вещото лице, което към момента на изготвяне на експертизата – 20.12.2004 г., не е установило такова увреждане – „счупване на четвъртата дланна кост на лявата ръка, установено при извършването на рентгенографията на 02.12.2004 г.”. Впрочем, самият пострадал И. А. /ищец по делото/ в жалбата си до Районна прокуратура – Крумовград не съобщава за увреждания, различни от установените от съдебния лекар в съдебномедицинско удостоверение № 359/2004 г.

С други думи, представените и надлежно приети по делото доказателства опровергават заключението на съдебномедицинска консултация № 2/2005 г., въз основа на която е и изготвената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 56/2005 г., а именно – че се касае за счупване на четвъртата дланна кост на лявата ръка, установено при извършването на рентгенографията на 02.12.2004 г.

От друга страна, дори и да се приеме, че на И. Ю. А. е било причинено приетото от експертизата увреждане и то на 02.12.2004 г., въпреки, че с оглед гореизложеното не се установява такова на тази дата, то по никакъв начин не се установява, същото да е било причинено именно от въззивника Ф. Ш. С. В тази насока не кореспондира с доказателствата по делото направения в заключението от вещото лице извод, а именно – че „установеното счупване добре отговаря да е получено по начина, съобщен от пострадалия и свидетелят Я. А. – при удар с кол в областта на ръката”. В тази връзка разпитаният по дознанието като свидетел Я. А. никъде в своите показания не установява „удар с кол в областта на ръката”, както е приел вещото лице. Следва да се отбележи също, че по настоящото дело липсват каквито и да са доказателства, установяващи по един безспорен начин, че въззивникът Ф. Ш. С. е нанесъл удари по ръката на въззиваемия И. А., като такива не се съдържат и в материалите по дознанието.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен по основание за причинената на И. Ю. А. средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и контузия на мозъка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, но не и за претендираното счупване на четвъртата дланна кост на лявата ръка. В тази връзка, неправилен е извода на първоинстанционния съд, че безспорно по делото се установява причиняването от ответника на ищеца на посоченото увреждане - счупване на четвъртата дланна кост на лявата ръка.

От назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 56/2005 г. се установява, че вследствие на претърпяната от И. А. черепно – мозъчна травма е възможно към датата на изготвяне на експертизата – 09.06.2005 г. да има оплаквания от рода на световъртеж, светобоязън, интермитиращо главоболие, намалена работоспособност, които постепенно в течение на няколко месеца след травмата, при адекватно лечение да отзвучат.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд съобрази вида, характера и степента на увреждането – касае се за средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и контузия на мозъка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и тенденцията на развитие на здравословното състояние на пострадалия – напълно възстановяване и отзвучаване на болките, а така също и срокът за това – няколко месеца след травмата. С оглед на изложеното дотук и предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, съдът намира, че иска за неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 2 000 лева, която сума е достатъчна да възмезди пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди.

Предвид изложеното жалбата е частично основателна, а решението на районния съд в частта, с която е присъдена сума над 2 000 лева е неправилно. Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е осъден Ф. Ш. С. да заплати на И. Ю. А. обезщетение за неимуществени вреди, за разликата от 2 000 лева до 2 900 лева, като в тази си част искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на делото въззиваемият има право на разноски в размер на 320 лева, а въззивникът – общо в размер на 64.80 лева, поради което и по компенсация на въззиваемия се следват разноски в размер на 255.20 лева. Ето защо следва също така да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта, с която Ф. Ш. С. е осъден да заплати на И. Ю. А. направените по делото разноски, за разликата от 255.20 лева до присъдените 464 лева.

В останалата част решението на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно и като такова правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.