Решение № 6224 от 08.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6224 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря В.ИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110150497 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. В. В. срещу „...“ ЕООД, с която се отправя искане за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 1173649/24.06.2022 г., поради противоречието му със закона, заобикалянето на закона и противоречие със добрите нрави; при условията на евентуалност е предявен за разглеждане иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора за потребителски кредит, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „....” в полза на ответника.

В исковата молба се твърди, че на 24.06.2022г. Е. В. В. е сключил договор за потребителски кредит № 1173649 с ответника, сключен от разстояние, за сумата от 5000 лв., която сума следвало да бъде погасен в срок от 18 месеца, заедно с лихва от 49 % и ГПР 49,66 %. Сочи, че в чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от “....” в полза на дружеството ответник, във връзка с което изискване бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и “....”. Твърди, че при сключването на договора никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество, като едва след като усвоил сумата на кредита, установил, че му е начислена такса за поръчителство в размер на 2500 лв. Сочи, че процесният договор за кредит не е подписан, нито с квалифициран, нито с обикновен подпис, поради което липсва съгласие за сключването му, както и че не е представян на ищеца, не отговаря на изискуемата в ЗПК форма. Счита процесния договор за кредит за недействителен, тъй като в него не са посочени дължимите вноски по договора за поръчителство, не е посочено, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита, каквото всъщност се явява. Сочи, че договорът е недействителен и доколкото противоречи на закона, тъй като в него не се съдържа начинът на изчисляване на ГПР, като посоченият размер на разходите не отговаря на действително приложимия между страните. Поддържа, че в размера на ГПР следва да се включи и дължимото възнаграждение по договора за поръчителство, имащо характер на разход във връзка с предоставянето на кредита, като в този случай 1 същият би надхвърлил предвидения в закона максимален праг в чл. 19, ал. 1 ЗПК, а в противен случай би се допуснало заобикаляне на закона. Ето защо и не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10. Счита, че посочването на по-нисък ГПР в договора представлява нелоялна търговска практика. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и че клаузата на чл.

5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна, поради това, че е неравноправна. При тези си твърдения предявява иск за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит, а при условията на евентуалност на клаузата на чл.

5 от договора за предоставяне на потребителски кредит. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „...“ ЕООД, с който оспорва предявените искове. Признава факта на сключен между страните договор с посоченото от ищеца съдържание, но счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност.

Излага подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за поръчител не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо лице – ..., поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай, както и че сключването на договор за гаранция не е задължително. Поддържа, че клаузата на чл. 5 от договора същата не е неравноправна, тъй като ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. Същевременно сочи, че в СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към гаранта, които ищецът е приел доброволно. Ищецът сам е избрал ... като поръчител в електронния формуляра, като след като е бил уведомен за дължимите такси е подал заявление за кредит. С оглед на горното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С окончателния доклад по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1173649/24.06.2022 г., обезпечен с договор за гаранция, сключен с „....”, както и че възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не е включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,66 %.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договор за потребителски кредит № 1173649/24.06.2022 г. ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 5000 лв., при ГПР 49.66 %, като същият е следвало да възстанови на заемателя сумата от 6750 лв., включваща главница и 1750 лв. възнаградителна лихва за срок от 18 месеца.

Установява се, че вписаният в договора лихвен процент е 23,33 %. Договорът е обезпечен с договор за гаранция, сключен с „....“, което е изрично договорено в клаузата на чл. 5 от договора за кредит. Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който първата вноска е дължима на 24.07.2022 г., а последната на 16.12.2023 г.

По делото е представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Съгласно преддоговорна информация („Стандартен европейски формуляр“) част 2, т. 8 по отношение на договора за кредит изрично е посочено, че се изисква обезпечение под формата на договор за предоставяне на поръчителство/гаранция. В част 3, т. 1 е посочено, че ГЛП по кредита е фиксиран и е в размер на 41 %, съответно ГПР е 49,66 %, а в част 3, т. 4.3 (всеки друг разход свързан договора за кредит) е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на от 4950 лв., която сума не влиза в общия 2 разход по кредита.

Не е спорно между страните, а и от представения от ответника договор за гаранция (поръчителство), сключен между ищеца и ...., подписан от ищеца на 24.06.2022 г. се установява, че дължимото възнаграждение по този договор е в размер на 4950 лв., дължима разсрочено на 18 вноски с първа падежна дата 24.07.2022 г. и последна 16.12.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 19, ал. 4 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже сключването на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1173649/24.06.2022 г. с посоченото в исковата съдържание, включително и клаузата на чл. 5, предвиждаща обезпечаване на задълженията по договора чрез поръчителство от „....“, както и че същият е нищожен на сочените основания.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е действителен, както и че клаузите на същия са индивидуално уговорени.

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Процесният договор е сключен по ред на ЗЕДЕУУ.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.

9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване 3 на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.

В случая, по делото е представен в писмен вид договора, сключен между страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му (арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК) още повече в хипотезата, в която е представен от послабата страна. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална доказателствена сила за авторството им.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България