Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 873 от 24.07.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 335/2024
Вид
Решение № 873
Подписан
24.07.2024
В сила
12.05.2025
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000500335 по описа за 2024 година

С Решение № 261296/22.11.2023 г. по гр. д. № 15103/2019 г. описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 22 ри състав, е отхвърлен предявения иск от ЕКМОН ЕООД ЕИК 130326580 срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА предявен на основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 77 650 лева обезщетение за извършени от ищеца подобрения, извършени за периода май 2015г. до есента на 2017г. , в сградата на ул. Цар Симеон № 79 по 18 конкретни пера посочени в исковата молба – -изградена укрепваща сградата конструкция с покрив в двора, -изградени две мивки в двора,- довеждане вода и отводняване в канализационна шахта, -подменена дървена покривна конструкция с метална, нов покрив и улуци, - положена дървена облицовка на таваните на третия етаж, -монтаж на 12 броя метални укрепващи греди, зазиждане с газобетон,-изградена огледална плъзгаща се преграда на третия етаж, -отсичане на дърво подкопаващо къщата, -подмяна котел на парно отопление с чугунен такъв с водна риза на еко гориво,- изработка и монтаж на метални решетки на първия етаж,-изработка и монтаж на два броя камини от ламарина, - изградена стопанска постройка от термопанели, -хладилен компресор с изпарител, -втора стопанска постройка, - монтаж на сигнално-охранителна техника, - изработка и монтаж на гранитен плот,-водоснабдяване, канализация, осветление ,-вътрешен работен плот покрит с мрамор,изработка и монтаж на стъклени рафтове, огледален гръб, дървени шкафове с осветление,изграден английски двор за съхранение на отоплителните суровини,-доставка и монтаж на ел.табло в приземен етаж.

Подадена е в срок въззивна жалба вх. № 293800 на 20.12.2023г. от ищеца ЕКМОН 1

ЕООД ЕИК 130326580. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при процесуални нарушения. Намира, че СГС с доклада по делото не е указал на страните , за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. От друга страна съдът неправилно е ценил събраните в съдебното производство доказателства и е достигнал до неправилния извод за неоснователност на предявените искове. В процесния период са направени редица подобрения в имота, като част от тях са неотложни и необходими – укрепваща сградата конструкция, подмяна на покривната конструкция, монтаж на укрепващи греди, отсичане на подкопаващо къщата дърво. Намира, че неправилно са обсъдени показанията на свидетелите, които са ясни и категорични, че за периода са извършвани множество подобрения. Неправилно не е кредитирана и изготвената и приета по делото СТЕ. Ищецът не е препятствал доказването на твърденията си по делото. Моли решението на СГС да бъде отменено и се постанови ново, с което исковите му претенции да бъдат уважени. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна оспорва изцяло предявената жалба. Твърди, че твърдените подобрения не са нови, а са направени в предходен период.Твърди, че са били проведени две предходни съдебни производства и присъдените с тях обезщетения вече са били изплатени на ищцовата фирма от СО. Въпреки отправените покани ищеца, който се намира без основание в имота, не го е предал на общината. Моли въззивната жалба да се отхвърли, като неоснователна. Претендира юр.възнаграждение в пълен размер.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като съобрази обжалваното съдебно решение САС приема, че същото е постановено от компетентен състав и по допустим иск, поради което е валидно и допустимо.

Като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София относно правилността на решението намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът с иска твърди, че извършил подобрения в имота на ответника през периода 2015г. – 2017г., посочени в 18 пункта в исковата молба, като претендира за същите сумата общо от 49 420 лв., а след увеличение на исковата претенцията сумата е увеличена на 77 650 лв..

С обжалваното решение СГС е отхвърлил иска по чл.59 ЗЗД изцяло, с мотиви, че не е установено повишаване цената на сградата, за да се прецени дали нещо от подобренията подлежи на обезщетяване. Не е установен момента на извършване на твърдените подобрения. Не е установен законното премахване на дървото, както и че сградата не е имало електроснабдяване да се налага смяна на ел.таблото.

Между страните няма спор, че имота е собственост на Столична община, като за това е представен и акт за частна общинска собственост № 737. Не се спори и, че имота се ползва от ищеца още от 1990 въз основа на договор за обезпечаване на съвместни мероприятия.

След изтичане на срока на договора на 31.12.2010 общината е изискала с писмо от 2

29.11.2010г. от Екмон ЕООД предаване на имота. Не се спори, че същият не е предаден.

Общината е отправила и второ писмо до ищеца за предаване на имота от 2019г., но няма данни за редовното му връчване.

По делото са представени Решение 343 от 2.07.2014г. на ВКС и Решение 4389 от 16.06.2017г. на СГС , от които се установява, че са водени две предходни съдебни производства за извършени от ищеца подобрения в имота за предходни периоди. Ответника представя банков документ - платежно нареждане във връзка с изплащане на суми по тези дела.

Пред първата инстанция са изслушани двама свидетели и приета СТЕ. САС споделя извода на СГС, че свидетелските показания са общи. Свидетелката В. твърди, че е виждала дъски и ламарини там, че често има майстори в тях , но не може да каже какви са били ремонтите. Виждала е изградени мивки навън, виждала е стъклената преграда и метални решетки и камина, без обаче да знае кога е поставена. Виждала е новоизградени стопански постройки и съоръжение за съхранение отоплителни суровини. Свидетеля Р. установява поправки по покрива преди 3-4 години т.е. 2015-2016г., предвид че е виждала вкарване на покривни дъски и са слагали ламарини по покрива.

СТЕ приета пред първата инстанция дава оценка на всяко едно от поисканите с исковата молба подобрения, но вещото лице изрично казва, че всяко едно от подобренията му е било показано при огледа от управителя на ищеца.

САС намира, че решението на СГС, че искът е неоснователен е правилен. С определението за насрочване на делото СГС е указал на ищеца доказателствената му тежест – своето обедняване и обогатяването на ищеца, произтичащи от общ факт.

По делото САС намира, че въпреки дадените указания и предоставени възможности ответника не е доказал по безспорен начин, своето обедняване, което да е довело до обогатяването на ответника. Ищеца е юридическо лице, цялата негова дейност, следва да е документирана, а в конкретния случай не е така. Наред с това не става ясно защо юридическото лице се ползва за лична дейност, доколкото къщата, която се твърди да е ремонтирана се ползва от семейството на управителя на фирмата. Не се установява ремонта да касае офис на фирмата ищец. За процесния период са представени само две фактури – закупен котел за отопление и закупен гранитен плот и облегалка. Не са ангажирани доказателства, че именно тези закупени продукти са монтирани в къщата. Дори и да са, котела е движима вещ, която е преносима. За нито едно от твърдените подобрения няма доказателства за закупени материали, период и влагане в къщата. За периода от 30 години, за който ищеца ползва имота, са водени две дела за извършени в имота подобрения. За да може да се индивидуализират последващите такива, то следва да има безспорни доказателства, както за материалите, момента на влагане и извършване на подобренията и тяхната стойност. Това още повече се изисква за дейността на една фирма. СТЕ е оценила това, което й е било показано при огледа при пазарни цени, но същата не сочи да са й представени доказателства за покупка и стойност на материала и вложения труд. Същата оценява изцяло подмяна на покрив, но нито един от двамата свидетели не сочи, къщата да е 3 оставала без покрив за този период. Дори и да е правен ремонт, то не е установено да е цялостен на покрива. За всички останали оценени от СТЕ твърдени подобрения също няма доказателства, в кой точно момент са извършени, нито за стойност на материали и на труд. В този смисъл СТЕ не може да се кредитира за стойността на подобренията, доколкото не установява момента им на извършване.

Ищеца ползва чужд имот повече от 30 години, прави промени по същия, приети за подобрения с две предходни влезли съдебни решения, получава стойността на тези подобрения, но не предава този имот на нейния собственик. Реално ползвателя получава ползите от тези подобрения. Част от твърдените за подобрения не са трайно прикрепени към имота, и не може да се приеме, че ответника дори и да си възстанови владението, би го получил с тези така твърдени подобрения като гранитни плотове, мивки, стъклени прегради, камини и камери за охрана и др. . Наред с това ищеца дори и да се приеме, че е подобрител на този имот, който е ремонтиран и преустроен без строителни книжа, доколкото разрешението за строеж предвижда преустройство на сградата за нуждите на МВР , същият е недобросъвестен такъв , тъй като СО се е противопоставяла на ползването на имота и съответно на подобренията в него, което се установява от двете покани за доброволно предаване на имота и водените предходни производства във връзка с тези подобрения. За да може да се прецени, каква сума се следва за извършените в имота подобрения, ако такива са налице, то се следва по-малката сума между повишената стойност на имота и стойността за извършените подобрения. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването (така и т.4 от ППВС № 1/1979 г.). В приложение на цитираната разпоредба, установяваща недопустимостта на неоснователното обогатяване като източник на задължения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по-малката сума измежду разходите, които подобрителят е направил, и увеличената стойност на имота. В конкретния случай ищеца не е доказал по безспорен начин своето обедняване за процесния период във връзка с това, че не е установил по безспорен начин извършването на твърдените подобрения в имота. Наред с това по делото не се установява и обогатяване на ответника , не е установена повишена ли е стойността на имота и възползването на ответника от това.

Следователно не би могла да се определи и стойността на обезщетението . Решението на СГС, с което искът с пр.осн.чл.59 от ЗЗД е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора жалбопадателя следва да заплати на ответника разноски в размер на 300 лв. за юристконсултско възнаграждение на осн.чл.81 вр.чл.78,ал.3 ГПК.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261296/22.11.2023 г. по гр. д. № 15103/2019 г. описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 22 ри състав, с което е 4 отхвърлен предявения иск от ЕКМОН ЕООД ЕИК 130326580 срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА предявен на основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 77 650 лева обезщетение за извършени от ищеца подобрения

ОСЪЖДА ЕКМОН ЕООД ЕИК 130326580 , гр.София, ул.Цар Симеон № 79 да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ул.Московска № 33, съд.адрес гр.София, бул.Ал.Стамболийски № 62 сумата от 300 лева / триста лева / разноски за въззивното производство .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС 1 месечен срок от уведомяването при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________