Определение № 969 от 15.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7531/2024
- Вид
- Определение № 969
- Подписан
- 15.01.2026
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Мила Гочева Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 969 гр. София, 15.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
М. Г. Димова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100507531 по описа за 2024 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по молба на Г. Х. Й. и В. Х. С. за изменение на решение № 6435/27.10.2025 г. по гр.д. № 7531/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, в частта, касаеща разноските. Молителите считат, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника по жалбата М. Й. В. са прекомерни, поради което молят същите да бъдат намалени.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна М. Й. В. изразява становище по молбата, като оспорва същата и моли да бъде отхвърлена.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока за неговото обжалване. Ето защо, съдът счита молбата за ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за неоснователност са следните:
Както е посочено в мотивите на решението, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на М. Й. В. следва да се присъди сумата в общ размер на 2700 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със защитата, осъществена от въззиваемия с оглед подадените въззивни жалби. Във въззивното 1 производство са подадени две въззивни жалби, една от които е на Г. Х. Й. и В. Х. С., поради което последните отговарят за половината от разноските, направени от страна на въззиваемия М. Й. В., а именно – сумата в размер на 1350 лв. Разноските за адвокатски възнаграждение на въззиваемия В. не са прекомерни, предвид фактическата и правна сложност на делото, обусловена от предмета на исковете, броя на имотите, допуснати до делба, както и релевираните и разгледани възражения от страните, включително и във въззивното производство. Следва да се посочи също така, че разноските за адвокатско възнаграждение във въззивното производство на молителите Г. Х. Й. и В. Х. С. са в размер на 4500 лв., което е значително повече от общия размер на разноските на въззиваемия М. Й. В.. Това потвърждава извода, че последните не се явяват прекомерни, а съобразени с фактическата и правна сложност на делото.
Следователно, молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се отхвърли, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба, вх. № 141802/25.11.2025 г., подадена от Г. Х. Й. и В. Х. С. за изменение на решение № 6435/27.10.2025 г. по гр.д. № 7531/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, в частта, касаеща разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2