Решение № 122 от 07.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пазарджик, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Диана Мл. Младенова в присъствието на прокурора Стефан Г. Янев като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20245200100520 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на ЗОДОВ. Образувано е по повод предявен иск от Д. Ц. К., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.В., ул. *** против Прокуратура на Република България, с адрес гр.София, бул.”Витоша” №2.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

С постановление от 23.11.2018 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 367 ЗМ 773/2018 г. по описа на РУ Велинград и пр.пр. № 1669/2018 г. на РП-Велинград, за престъпление по чл.143, ал.1 НК вр. чл.26 от НК и по чл.150, ал.1 вр. чл. 26 от НК. Сочи се, че с по време на привличането и отново във връзка със същото ДП той бил и задържан за срок от 24 часа със Заповед № 367зз-324 от 22.11.2022 г. Едновременно с привличането му като обвиняем по делото, с постановление от 23.11.2018 г. бил задържан и за 72 часа, като по този начин общата продължителност на задържането му продължила в рамките на 96 часа. След задържането било насрочено заседание по ЧНД № 514/2018 г. на PC-Велинград, в хода на което му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева, която той внесъл в срок. През следващите 2 години били извършени относими 1 процесуално следствени действия, при които се установила обективната истина, че ищецът не е извършил двете деяния, за които е обвинен, поради което с Постановление от 24.11.2020 г. на РП-Велинград, наказателното производство по ДП № 367 ЗМ 773/2018 г. на РУ Велинград и № 1669/2018 г., по описа на прокуратурата било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК, а постановлението влязло в сила на 11.12.2020 г.

Изложени са твърдения, че през времето докато неоснователно се водело цялото ДП ищецът бил изключително притеснен. В самото начало при задържането му изпаднал в много тежко психическо състояние, бил напрегнат и изпитвал страхови изживявания да не бъда вкаран в затвора за нещо, което не е извършил. Изпитвал срам дори да погледне адвоката си в очите. Тези му изживявания продължили дълго време и след освобождаването. Посетил и лекар-специалист, който му предписал лечение с цел преодоляване на тежките психически страхове и емоции във връзка с незаконното обвинение.

Твърди, че през целия си живот ищецът се стремял да бъде порядъчен, честен и добронамерен човек, но необяснимо как попаднал в тази ситуация.

Понеже гр. В. е населено място с малък брой жители изпитвал срам да се покаже навън. В града научили за обвинението в деня, когато се гледала мярката му за неотклонение, тъй като тогава имало насрочени много други дела и бил видян от много хора, като бързо се разчуло за неговия арест.

Изтъква се в тази връзка, че ищецът е известна и популярна фигура в гр. В. предвид неговото участие в телевизионния формат „Биг Брадьр“, което допринесло за още по-голям интерес към обвинението от страна на съгражданите му. През тези 2 години, през които продължило наказателното производство ходел с наведена глава, за да не среща погледите на роднини, приятели и познати, понеже не желаел да им обяснява как без вина се оказал виновен и как бил третиран като престъпник, разкарван по полицейското управление за нещо, което не е направил. Твърди, че все още понякога имал кошмари и съзнанието му било обременено от тези неприятни инциденти.

Отчуждил се от хората, а с много от тях загубил реален контакт, не поддържал контакт с роднини от град В..

Освен това във връзка с делото му била направена и криминалистическа регистрация, което му създало и допълнителен стрес, тъй като му били взети, отпечатъци, ДНК и бил сниман.

2

Изтъква още, че двете повдигнати му обвинения - по чл.143, ал.1 вр. чл.

26 НК и по чл.150, ал.1 вр. чл.26 НК, били за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 НК, предвид на които той бил изправен пред угрозата и възможността на основание чл.24 НК да бъде увеличено и определеното му общо най-тежко наказание с ½, като всички тези обстоятелства го карали да се страхува, че е налице голяма вероятност и от ефективна осъдителна присъда, за нещо което не е извършил.

Развиват се съображения, че по време на задържането му за 24 часа в арестните помещения на РУ МВР Велинград бил лишен и от храна. Такава не му била давана, което довело до още по-голям стрес и страх, че ще бъде оставен да умре от глад в арестното помещение. Твърди, че за периода на задържането храна не му била предоставяна, нито от външни лица, нито от органите на МВР. Позовава се в тази връзка на нарушения на разпоредбата на чл.42, ал.1 от Инструкция № 81213-78 от 24 януари 2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството на вътрешните работи, съгласно която на всяко задържано лице се осигурява храна съгласно норматив, определен с акт на министъра на вътрешните работи, и според която храната се раздава в общоприетото време за закуска, обяд и вечеря съгласно определеното в Правилника за вътрешния ред в помещенията за настаняване на задържани лица, като за всяко предоставяне на храна, донесена от външни лица или предоставена по установения за МВР ред, задържаното лице се подписва в книгата за проведени свиждания и получени вещи и хранителни продукти. Сочи се, според чл.87, ал.1, т.5 от цитираната инструкция за отчетността на получените от задържаните лица храни имало специална книга за иззетите, постъпилите и разходваните суми от/за задържаните лица и получени вещи и хранителни продукти (по Приложение № 3), каквато в случая се твърди, че нито е била водена, нито е попълнена за предоставена му храна през целия период на задържане в арестните помещения на РУ МВР Велинград.

Отделно от изложеното се твърди, че след повдигане на незаконните обвинения, майката на ищеца Д. К. започнала да го третира като престъпник.

Никакви уверения от негова страна не можели да променят категоричното й мнение. Тя също се почувствала засрамена и унижена от обвиненията срещу ищеца, затворила се в себе си, като се разболяла тежко и починала на 3

13.08.2020 г., без да може да види края на делото срещу сина си и да се увери, че той е невинен. Това нейно отношение към ищеца заради незаконосъобразното обвинение, му донесло допълнителен и неописуем стрес, като към днешна дата все още чувствал вина, че заради обвиненията срещу него, тя се е поболяла и си е отишла.

Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнати две обвинения за извършване на престъпления по чл.143, ал.1 във вр. чл.26 от НК и по чл.150, ал.1 във вр. чл.

26 от НК, за които обвинения досъдебно производство № 367 ЗМ 773/2018 г. по описа на РУ Велинград и № 1669/2018г., по описа на РП-Велинград е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК с Постановление от 24.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2020 г. (дата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство) до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото, които суми да бъдат заплатени по следната банкова сметка на упълномощения му защитник с IBAN: ***. Представени са писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.

Изразено е становище, че предявените искове по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са допустими.

Сочи се, че формална страна са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, но се излагат съображения, че претенцията е неоснователна, тъй като не кореспондира като пряка последица с действията на Прокуратурата.

Освен основанието се оспорва и сочения от ищеца размер на иска.

Оспорват се всички твърдения за причинени вреди. Възразява се, че твърденията на ищеца са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства.

Не се сочели доказателства, че в резултат на воденото наказателно производство той е изпаднал в различни негативни изживявания като страх, срам, притеснения, психомоторно напрежение като преки последици от действията на ответника. Липсвали доказателства за поведението на ищеца на работно място и в близко обкръжение.

4

Недоказани били твърденията на ищеца, че от незаконното обвинение спрямо него настъпили отрицателни последици, които да са пряка последица от действията на ответника. Ищецът не ангажирал доказателства за твърдените негативни изживявания и емоционални проблеми в личния и обществения живот, както и те да са в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство. Освен това негативните психо-емоционални състояния, които твърди да е изпитвал ищеца, не характеризирали с никакви болки и страдания, като от заявеното в ИМ не можело да се извлекат никакви трайни конкретни увреждания на ищеца, причинени от конкретни действия на прокуратурата, нито можело да се направи безспорен извод, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията на Прокуратурата на РБ и твърдените вреди. Не били доказани твърденията за преживян стрес и здравословни проблеми от повдигнатото обвинение, както и да са създадени неудобства и компрометиране на личността. По този повод се изтъква, че в тежест на ищеца е да докаже и установи твърдяните вреди, както и непострествената им причинно-следствена връзка с обвинението и техния характер.

Акцентира се, че Прокуратурата не разпространявала данни за воденето на наказателното производство и не следвало да отговаря за такива обвинения за действия и актове на трети лица. Изтъква се, че заседанието от 26.11.2018 г. по ЧНД № 514/2018 г. на PC Велинград за определяне на МНО на ищеца било проведено при закрити врати на основание чл. 263, ал.2 във вр. с ал. 1 от НПК.

По отношение на твърденията за разгласяване на случая се възразява, че ищецът не представил никакви доказателства за медийно отразяване или изявления от органи на Прокуратурата на РБ, поради което не следва да се ангажира нейната отговорност.

Твърди се, че наказателното производство е било проведено в разумни срокове - около 2 години от повдигане на обвинението на 23.11.2018 г. до постановлението за прекратяване на наказателното производство - 24.11.2020 г., влязло в сила на 11.12.2020 г., като същото било с нисък интензитет на извършените спрямо ищеца процесуални действия. Наложената мярка за неотклонение „Парична гаранция от 500 лв.“ била най-леката такава, която с нищо не ограничила правата на ищеца включително и на свободно предвижване, за разлика от „Подписка“ или „Задържане под стража“.

5

Възразява се, че описаните вреди от психо-емоционалното състояние на трети лица като майката на ищеца са неотносими за случая.

Възразява се освен това, че размерът на претенцията е прекомерен и не е несъобразен с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика по аналогични случаи (включително и на ЕСПЧ), както и с обществено-икономическите условия в страната, като размерът на обезщетението не следва да е източник на обогатяване на пострадалия.

Посоченото обезщетение от 50000 лв. не съответствало на описанието на сочените в ИМ вреди. Сочат се съображения, изведени от практиката на Пленума на ВС, възприети с т. ІІ на Постановление № 4/23.12.1968 г. Цитира се практика на ВКС (Решение №832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010г.;

Решение № 488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., т.11 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК), като се сочат подробни съображения относно начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Възразява се срещу началния момент, от който се претендира законовата лихва, поради настъпила 3-годишна погасителна давност. Сочи се, че при доказана основателност на исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, лихвата би била дължима не от тази дата, а от дата, 3 години преди завеждане на исковата молба. В случая същата се претендирала от датата, на която постановлението за прекратяване е влязло в сила - 11.12.2020 г., но към тази дата 3-годишната погасителна давност от завеждане на ИМ е била настъпила.