Решение № 441 от 22.01.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7921/2017
- Вид
- Решение № 441
- Подписан
- 22.01.2018
- В сила
- 12.02.2019
- Състав
- АЛБЕНА МАРЧЕВА БОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 265, ал. 2 и ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 265, ал. 2 и ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 267, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№
……….. гр. София, 22.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 7921/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от Д.Д.Д., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Д.З.“
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 12.02.2012 г., на главен път І-6, км. 413, в отсечката между гр. Сливен и пътен възел "Петолъчката", Н.С.К., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Нисан Съни“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Форд Галакси“, с рег. № *******, в което Д.Д.Д. бил пътник.
По случая било образувано НОХД № 532/2012 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, по което дело присъда № 52/12.12.2012 г., Н.С.К. бил признат за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл.
342, ал. 1 НК.
В резултат на описаното ПТП, ищецът получил следните увреждания: фрактура на външния кондил на десен голям пищял, което довело до трайно затруднение на движението на крайника за около 6 месец, както и фрактура на две ребра, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът твърди, че вследствие на получените увреждания е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, както и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Нисан Съни“, с рег. № *******, включително и на водача Н.С.К., по силата на застрахователна полица № 08112000127604, валидна до 31.12.2012 г.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът „Д.З.“ АД да бъде осъден да му заплати: сумата от 37
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и сумата от 516.10 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Д.З.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП е застраховал гражданската отговорност на Н.С.К. при управление на лек автомобил „Нисан Съни“, с рег. № *******. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени вреди и механизма на ПТП. Евентуално, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като е пътувал в МПС без поставен обезопасителен колан, с което е допринесъл в изключителна степен за негативните последици от ПТП. Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди и по размер, като счита, че претендираното обезщетение е силно завишено и несъответстващо на действително претърпените от ищеца болки и страдания, на съдебна практика и на социално-икономическата обстановка в страната. Посочва се, че направените разходи от ищеца не са били необходими за лечението му и не се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Евентуално, ответникът прави възражение за погасяване на вземанията на ищеца, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок. Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В допълнителната искова молба, ищецът поддържа исковете и оспорва възраженията на ответника.
В допълнителния отговор на искова молба ответникът заявява, че поддържа възраженията си.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че към 12.02.2012 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 24.12.2011 г. във формата на застрахователна полица № 08112000127604, валидна от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., „Д.З.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Нисан Съни“, с рег. № *******, включително и на водача Н.С.К.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 12.07.2017 г.), а и се установява от представената застрахователна полица (л. 31 от делото на ОС-Сливен).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
12.02.2012 г., на главен път І-6, км. 413, в отсечката между гр. Сливен и пътен възел "Петолъчката", Н.С.К., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Нисан Съни“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Форд Галакси“, с рег. № *******, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда (счупване на външния кондил на десен голям пищял) на Д.Д.Д., който бил пътник в лек автомобил „Форд Галакси“, с рег. № *******.
Тези факти се установяват от Присъда № 52/12.12.2012 г. по НОХД № 532/2012 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с която Н.С.К. е признат за виновен в това, че на 12.02.2012 г. на главен път I-6, км. 413, в отсечката между гр. Сливен и пътен възел "Петолъчката", при управление на лек автомобил „Нисан Съни“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 16, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, като с деянието си е причинил по непредпазливост смъртта на едно лице, както и средни телесни повреди на три лица, едно от които е ищецът Д.Д.Д., на когото е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник.
Видно от извършеното отбелязване, присъдата на ОС-Сливен е влязла в сила на 27.12.2012 г.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената от ОС-Сливен присъда, настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Н.С.К. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаното в присъдата увреждане
– счупване на външния кондил на десен голям пищял. Доколкото това увреждане е елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на постановената присъда обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 12.02.2012 г., на ищеца е причинено описаното в травматично увреждане.
В исковата молба са описани още увреждания, настъпили в резултат на процесното ПТП, а именно – фрактура на две ребра.
Наличието на тези увреждания (фрактура на VІ и VІІ ребра вляво) се установява от представената Епикриза № 3641, издадена от „МБАЛ-Бургас“ АД, Отделение по ортопедия и травматология, където ищецът е бил приет на лечение за периода от 12.02.2012 г. до 20.02.2012 г.
На
22.02.2012 г., ищецът е бил прегледен от лекар от Отделението по съдебна медицина при „МБАЛ-Бургас“ АД. Въз основа на снетата анамнеза, представените документи и личен преглед, е дадено заключение, че установените увреждания, включително и фрактурите на две ребра в ляво, отговарят да са получени по време и при обстоятелства, които се съобщават – ПТП на 12.02.2012 г., при което Д.Д.Д. е бил пътник на предна дясна седалка – видно от съдебномедицинско удостоверение № 72/2012 г. Видно от същото, при прегледа е установено: „по лява странична повърхност на гръдния кош – дифузно, петнисто жълтеникаво кръвонасядане на площ с размери около 7х5 см.
В приетото по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещото лице д-р В.С. са посочени факти, който са установени по делото с присъдата на ОС-Сливен и представената медицинска документация, а именно, че в резултат на процесното ПТП, Д.Д.Д. е получил следните увреждания: счупване на външния кондил на десен голям пищял.
Фрактура на 6-то и 7-мо ребра вляво. Контузия на гръдния кош. Хемартроза. ВЛ е посочило, че установените увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В заключението по СМЕ е посочено, че е било проведено оперативно лечение: кръвна репозиция (наместване) на фрагментите с последваща метална фиксация. Видно от представените болнични листове и заключението на СМЕ, на ищеца е било предписано домашно-амбулаторно лечение около 6 месеца - до 09.08.2012 г. Ищецът е ходил с патерици около 3 месеца, без да натоварва десния крак. Провеждал рехабилитация на дясното коляно. Претърпял е болки и страдания около 6 месеца, като през първите 30 дни болките са били с по-интензивен характер. Видно от СМЕ, ищецът за в бъдеще ще има болки в коляното и лявата половина на гръдния кош при промяна на времето и при по-голямо натоварване, които болки са от ревматоиден характер и ще продължат за цял живот.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.В.П..
Свидетелят сочи, че е приятел на ищеца, с когото се познават 40 години. След процесното ПТП, свидетелят посетил ищеца в болницата. И.П. сочи, че състоянието на ищеца било много лошо, кракът и ребрата му били счупени, по корема целия бил син, претърпял операция, която продължила няколко часа. В болница ищецът бил 10 дни. След това на ищеца било предписано пълно обездвижване за 3 месеца. През първите 10 дни, свидетелят помагал на съпругата на ищеца, тъй като Д.Д. бил тежък и трябвало някой да го повдига. След това, съпругата на ищеца се върнала на работа и свидетелят ходел да помага на ищеца, почти всеки ден, за по няколко часа, в продължение на 3 месеца. След тези месеци, на ищеца помагал и терапевт, тъй като коляното на ищеца се „вдървило“ и следвало да бъде раздвижвано. Свидетелят сочи, че ищецът изпитвал болки в крака и лявата страна, притеснявал се и да не му е увредено сърцето.
Разпечатката съдържа 49 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ee2ae8c-66d6-4649-9f82-b912c86c98a7