Решение № 893 от 02.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6552/2023
- Вид
- Решение № 893
- Подписан
- 02.03.2025
- В сила
- 16.05.2026
- Състав
- Мария Димитрова Личева - Гургова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- член 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 893 гр. Пловдив, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330106552 по описа за 2023 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 109 от ЗС и член 45 ЗЗД.
Ищецът С. Й. Й. ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*, с настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***” № ** – ***- партер, чрез адвокати Г. И. и Л. Г., с исковата си молба, моли съда, да осъди ответника И. Й. Г. ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***” № *, вх. *, ап. *, ет. *, чрез адв. И. И., в качеството й на ***л, да преустанови бездействието си и да извърши необходимите наложителни ремонтни работи в апартамента си на ет.*, ап.*, с адрес: гр. ***, ул. „***” № *, бл. *, вх. *, с цел елиминиране на всякакъв теч от неговия апартамент по отношение на апартамента на ищеца, както и на основание чл. 45 от ЗЗД, да му заплати имуществени вреди в размер на 6 763,65 лева за възстановяване на причинените му увреди.
Ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. ***, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по КККР, район ***, гр. ***, ул.
„***” №*, бл. *, вх. *, ет. * , ап.*, която жилищна сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***, Апартамент, брой нива на обекта: *, площ 80 кв.м., прилежащи части: изба № *** 9.33 кв.м., 1.412% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта *** - собственост по документ на Г.
Твърди, че описаният като негова собственост апартамент се ползвал само от него самия. От средата на месец март *** г. се появил сериозен теч в апартамента му, в който живеел, като 1 били нанесени поражения по тавана на кухнята му, на банята, тоалетната, коридора и терасата. В следващ период жилището му се наводнило и тези петна се засилили до степен трудно да ползва по предназначение жилището си.
Установил, че посочения по-горе от него теч идвал от апартамента, който бил над неговия на*** етаж, със собственик ответника по настоящето дело. Опитал се да разговаря с него и с жената, с която живеел, но същият отклонявал всякакъв сериозен разговор за елеминиране на този теч. Твърди, че по негови проучвания, течът идвал от неговия апартамент и най вероятният проблем бил в тръбата за чиста вода, която преминавала през неговия апартамент. Във връзка с горния проблем сезирал както Общото събрание на ЕС и се провело такова на *** г., което констатирало описаното от него по - горе, така и също се обърнал към Техническата служба на община *** - район „***”, от където на ***г. представители на общината направили проверка и констатирали всичко изложено по-горе, като дали съответните предписания за установяване и елиминране на теча от апартамента на Г..
Ответникът И. Й. Г., чрез адв. И. И., в качеството й на особен представител, оспорва изцяло претенциите на ищеца по основание и размер. Твърди, че ответникът е съдействал активно за установяване причините за теча. Още през м. май 2023 г. по уговорка с ищеца е допуснал в апартамента майстори, ангажирани от ищеца, които са извършили проверка на причините за теча. Твърди, че причината за теча в апартамента на ищеца е неустановена. Твърди, че е неоснователна претенцията по чл. 45 ЗЗД, не е проявил противоправно поведение, което да обоснове претенция за заплащане на обезщетение. Още по-малко пък поведението му могло да се квалифицира като виновно. Оспорва размера на претендираните от ищеца вреди.
Счита, че остойностяването на необходимите за извършване СМР е силно завишено и не отговаря на пазарните реалности. Твърди, че към днешна дата течът в апартамента на ищеца е напълно отстранен, при това без да са извършвани каквито и да било СМР в апартамента му.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По искът с правно основание чл.109 от ЗС:
Искът по чл.109 от ЗС е правен способ за защита на правото на собственост и на ограничено вещно право срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т. е. на използването на вещта според предназначението й.
В хода на производството по делото, беше установено, посредством приетите по делото съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертиза на вещото лице Н. П., както и на показанията на свидетелите, че към м. юни 2024 г. течът в имота на ищеца е преустановен. Вещото лице е заявило, че при замерване на влагата на компрометираните участъци, влагомерът е отчел 0% и е видимо и на допир сухо, а следите в мокрите 2 помещения, баня, тоалетна и апартамента на ищеца, не са свързани със съществуващ към момента теч.
Извършеното в хода на процеса се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.
С оглед на горното, съдът намира за неоснователен предявеният иск за осъждане на ответника да преустанови бездействието си и да извърши необходимите наложителни ремонтни работи в апартамента си на ет.*, ап.*, с адрес: гр. ***, ул. „***” № *, бл. ***, вх. *, с цел елиминиране на всякакъв теч от неговия апартамент по отношение на апартамента на ищеца, като респективно същия следва да бъде отхвърлен.
По искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени. В конкретния случай, ищецът претендира само имуществени вреди – СМР, които следва да бъдат извършени в апартамента на ищеца за премахване на уврежданията настъпили в резултат на теча.
Отговорността на деликвента, без значение какви са материалните му възможности, е за всички вреди, които са настъпили за пострадалия от противоправното деяние.
Видно от всички събрани гласни и писмени доказателства, съдът намира, че по делото беше установено наличието на отделните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: деяние - бездействие, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.
От приетите по делото писмени доказателства – Нотариален акт № **, том ***, рег. № ***, нот. Дело №*** г. , Писмо на Община *** – район*** от*** г., Констативен протокол от *** г. , Протокол от ОС на ЕС от ***3 г. и Костативен протокол от същата дата, се установява, че страните по делото са собственици на самостоятелни обекти на правото на собственост, находящи в жилищна сграда на адрес: гр. ***, ул. „***” №*, бл. ***, вх. *, ет. * , ап.***, която жилищна сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***. Ищецът е собственик на СОС с идентификатор ***, ответникът на СОС с идентификатор ***5.
По делото събрани гласни и писмени доказателства, които безспорно установяват, че единствената възможна причина за теч, който да причини настъпилите увреди в апартамента на ищеца, е от имота на ответника, който се намира непосредствено над него.
По делото са представени доказателства за проверка от ОС на ЕС на сградата, в която се 3 намират жилищата на ищеца и ответника, завършила с Констативен протокол от *** г., проверка от инспектори на Община *** – Район ***, завършила с констативен протокол от *** г., гласни доказателства на свидетелите на ищцовата и ответната страна, от чиито показания може да се направи безпротиворечиво извод, за това че причината за теча е именно в апартамента на ответника.
В заключението на вещото лице П., е определена общата стойност на необходимите СМР, за отстраняване на нанесените в резултат на теча вреди – 6 763,65 лева с ДДС, от които 1 284,78 лева е стойността на материалите, а 5 478,87 лева с ДДС е стойността на труда, съобразно приложената количествено стойностната сметка, неразделна част от заключението.
Съдът намира, че се доказа наличието на причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите за ищеца вредни последици.
Ето защо, следва да осъди ответника, да заплати на ищеца стойността на нанесените вреди, които след изменението на исковата претенция са в размера установен от вещото лице П. - 6 763,65 лева с ДДС.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати направените от ищеца по делото разноски в общ размер на 2 096,80 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК от ищеца, от които 386,80 лева за държавна такса, 400,00 лева за възнаграждение на вещо лице, 1 310,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде отбелязано, че дори и да бъде освободена страната от заплащане на държавни такси и разноски в производството по делото, то това се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от адвокат, какъвто е настоящия случай.
Поради изложеното и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 096,80 лева, представляваща направени по делото разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл. 109 ал. 1 от ЗС, на С. Й. Й. ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*, с настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***” № ** – ***- партер, с който иска от съда, да осъди ответника И. Й. Г.
ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***” № *, вх. *, ап. *, ет. *, да преустанови бездействието си и да извърши необходимите наложителни ремонтни работи в апартамента си на ет.*, ап.*, с адрес: гр. ***, ул. „***” № *, бл. **, вх. *, с цел предотвратяване на теч от неговия апартамент по отношение на апартамента на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД, И. Й. Г. ЕГН **********, от гр.***, ул. „***” № ***, вх. *, ап. *, ет. *, да заплати на С. Й. Й. ЕГН **********, от гр. ***, ул. „*“ № **, ет.*, с 4 настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***” № *** – ***- партер, сумата от 6 763,65(шест хиляди седемстотин шестдесет и три лева и 65 ст.)лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - общата стойност на необходимите СМР, за премахване на уврежданията настъпили в резултат на теча.
ОСЪЖДА И. Й. Г. ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***” № ***, вх. *, ап. *, ет. *, да заплати на С. Й. Й. ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.*, с настоящ адрес: гр. ***, ул.
„***“ № *, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***” № *** – ***- партер, сума в размер на 2 096,80(две хиляди деветдесет и шест лева и 80 ст.)лева, представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5