Решение № 45 от 24.03.2025, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. В, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГПЙ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ГПЙ Гражданско дело № 20231300100389 по описа за 2023 година

Производствато е по Чл.432 Кодекса за застраховането (пряк иск на увреденото лице ).

Делото е образувано по исковата молба на

1. Д. Р. К., ЕГН: **********, с адрес в гр. В, ***, в качеството на семейство и дъщеря, законен наследник на Р К Р, ЕГН: **********, починал при ПТП на 28.06.2023 г. в Република Румъния, гр. К., както и като пострадало лице, претърпяло телесни увреждания при процесното ПТП на 28.06.2023 г. в Република Румъния, гр. К.;

2. М. К. Р., ЕГН: **********, с адрес в гр. В, ***, в качеството на семейство и сестра на Р К Р, ЕГН: **********, починал при ПТП на 28.06.2023г. в Република Румъния, гр. К. чрез адв. Н. Н. Д. ,адв. Ж. В. Т.,адв. Г. Г. Р., всички със съдебен адрес: гр.

С., ***, тел.: **********, електронен адрес за призоваване по настоящото дело: ********** . против

"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: 200299615, гр. С., ***, ел. адрес за призоваване на страната по делото: **********, представлявано от Б Г. И и Р В М с посочено правно основание: чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.

429, ал.3 от КЗ и цени на исковете както следва :

200 000 лева за Д. Р. К.,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в качеството й на увредено лице - дъщеря на Р К Р;

1

70 000 лева - за Д. Р. К.,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в качеството й на пострадало лице;

50 000 лева за М. К. Р.,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в качеството й на увредено лице - сестра на Р К Р.

Твърди се ,че на 28.06.2022 г. в Република Румъния, гр. К., настъпва ПТП между л.а. Фолксваген, рег. № ***, теглещ полуремарке, управляван от Д К Ц, който поради управление, несъобразено с разпоредбите на ЗДвП, несъобразяване с видимост, релеф, настилка, скорост, останали участници в двиЖ.ето по пътищата, интензивност на двиЖ.ето не отдал нужното внимание и контрол над управляваното МПС и блъснал ТИР, състоящ се от автовлекач и полуремарке, като с това си виновно поведение става причина за реализиране на пътнотранспортно произшествие.

В пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент Р К Р, пътник в л.а., претърпял телесни повреди, несъвместими с живота и починал, а друг пътник в л.а. и ищец Д. Р. К. пострадала.

По отношение на процесния инцидент било налице образувано наказателно дело № 720/Р/2022г. в Градски съд К., Република Румъния, за което към настоящия момент няма информация на какъв етап се намира.

Предвид дотук изложеното се твърди,че настъпилото събитие неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно доказани, а оттук и за доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл.

493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Видно от данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда които данни на основание чл.574, ал.12 от Кодекса за застраховането /КЗ/ до доказване на противното, удостоверявали застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите”, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер на МПС и номер на рама, а също така и че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, предоставящо покритието по чл.493 от КЗ.

Твърди се ,че всеки един от ищците в качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ имал право на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на водача на процесното МПС, изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Водени от горното, на 01.11.2023г. ищците депозирали молба във връзка с писмена застрахователна претенция чрез писмо с обратна разписка от името на ищците.

Въпреки изложеното

Застрахователят не се произнесъл по основателността на представената застрахователна претенция, което ищците 2 приравнявали на отказ съгласно разпоредбите на КЗ, тъй като ответникът е имал възможността, с оглед на всички документи, да се произнесе по основателността и да определи застрахователно обезщетение. По отношение на гореизложеното ищците заявяват, че посочват с настоящата искова молба и константната практика на Върховния касационен съд в тази насока Определение № 224 от 15.05.2019 г. по описа на ВКС, ТК, I отд., Определение № 352 от 26.06.2018 г. по описа на ВКС, ТК, II отд., Определение № 332 от 19.07.2018 г. по описа на ВКС, ГК, I ТО отд., Определение № 224 от 15.05.2019 г. по описа на ВКС, ТК, I отд. и др.

С оглед на горните съобраЖ.я ищците считат , че ответникът в разрез с приложимия закон отказва да разгледа претенциите по същество и да определи застрахователно обезщетение на увредените лица, като законна лихва за претърпените неимуществени и имуществени вреди следвало да се дължи от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Иска се да се има предвид, че след като ответникът представи по делото преписката по образуваната щета, ще се направи уточнение относно дължимата лихва и началния период, от който същата се дължи.

Вредите, които ищците търпели ,били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което били мотивирани да потърсят съдебна защита на интересите си чрез настоящата искова молба, с която сезират съда с претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените вече, търпените към настоящия момент и продължаващите да търпят занапред болки, страдания, емоционални и психически травми, неудобства, притеснения и психически обременяващите последствия в ежедневието.

Иска се посочените обстоятелства наред с всички останали да бъдат отчетени при постановяване на решението и да бъдат съобразени всички относими обстоятелства към определяне размер на дължимо застрахователно обезщетения съгласно принципа на справедливост в конкретния случай, тъй като справедливостта следвало да бъде преценявана през призмата на индивидуалността на конкретните обстоятелства.Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включвала винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за всеки отделен индивид във всеки конкретен случай.

По отношение на претенцията на ищците за неимуществени вреди, претърпени в следствие на смъртта на Р К Р се сочи следното :

Смъртта поставяла край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й, от една страна, невъзвратими, а от друга, най-големи, ако трябва да бъдат по някакъв начин градирани в скала от морална гледна точка.

Ищците загубили своята най-голяма емоционална и духовна опора, найголямата подкрепа в живота им - Р К Р - баща за Д. К. и брат за М. Р.. Загуба от този род било едно от най-тежките възможни житейски събития, така че дори и интензивността на страданието им да намалявала във времето, негативните 3 последици били невъзстановими и оставяли дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Ищците търпели изключително тежко загубата на пострадалия, имайки предвид факта на силната емоционална връзка, която са имали помежду си-това правело вредата в това отношение непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето.Ищците били принудени да продължат един живот ,изпълнен единствено със спомени, които носят болка и тъга.Това им нанасяло невъзстановима травма, оставяща дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Горното, наред с обстоятелството, че смъртта настъпила по такъв нелеп начин, още повече засилвало болките и страданията, които ищците изпитвали.

Ищцата Д. К. загубила своя баща, който бил в разцвета на силите си и в добро здравословно състояние, жизнен и активен мъж преди процесното ПТП.

Загубата на баща, след продължителен и пълноценен семеен живот, била изключително тежка, като за това обстоятелство възрастта била без значение.

Ищцата оставала без баща и за съжаление щяла да бъде лишена от грижата и подкрепата, на която са разчитали през целия си живот до момента.

Бащата бил първата мъжка фигура в живота на всеки човек. Този мъж, който щял да бъде еталон за всички следващи мъже в живота на дъщерята.

Бащата бил стожерът на едно семейство, който осигурявал подкрепа и опора, както емоционална, така и финансова. Ето защо ищцата Р. К. преживяла изключително тежко загубата на своя баща. Страданието от факта, че завинаги е лишена от своя баща, неговото присъствие и любовта, която й е давал, щели да я следват винаги.

Фигурата на всеки един от родителите за децата се явявала изключително важна, но и притежаваща свое самостоятелно и незаменимо значение за изграждането на все още незавършеното личностно и емоционално развитие на едно дете.

Загубата на баща в разцвета на живота му съставлявала едно от найтежките възможни житейски събития така, че дори и интензивността на страданието й да намалеели във времето, негативните последици били невъзстановими и оставяли дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка баща - дете, която са съградили помежду си. Това била най-тежката неимуществена вреда - безвъзвратна загуба на любимия човек, на бащата.

Твърди се ,че ищцата Д. К. имала изключително силна изградена емоционална връзка с баща си Р, която сама по себе си била неповторима и не можела да бъде заменена и сравнена с нищо друго. Ищцата никога повече нямала да има възможността да се радва на бащиното внимание, напътствия, съвети и топлата прегръдка, които Р и давал ,и то в резултат на един нелеп трагичен инцидент.

Сочи се ,че ищцата Д. К. била живяла през целия си живот в едно домакинство с баща си. Тя не само се радвала, но и разчитала на неговата компания и на помощта, която той и оказвал и която й е била така необходима от морална гледна точка. Били са задружно и сплотено семейство. За нея той винаги е бил човекът, който е отдаден и винаги готов на всичко в името на 4 благото на семейството. Р не е бил само родител, бил е и верен приятел на ищцата. Съветите, които й е давал, разговорите, които са водили, са били безценни. Именно благодарение на труда и старанието на Р Д. се била превърнала в човека, който е днес. Водили са щастлив живот, живеели са в разбирателство до датата на инцидента.

На следващо място,ищцата М. Р. загубила своя брат, своята най-голяма емоционална и духовна опора, най-голямата подкрепа в живота си - Р Р. Загуба от този род била едно от най-тежките възможни житейски събития, като в конкретния случай същата се характеризирала с особен интензитет, а негативните последици били невъзстановими и оставяли дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Ищцата М. Р. търпяла изключително тежко загубата на своя брат, имайки предвид факта на силната емоционална връзка, която са имали помежду си,и това правело вредата в това отношение непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето.

Загиналият Р не бил просто бил братът, който е подкрепял и помагал на клиентката ищцата М. Р. през целия му живот до момента на нелепата смърт на пострадалия, но бил нейното единствено семейство.

Двамата живеели в едно домакинство, под един покрив и на един адрес през целия си живот, били са неразделни ежедневно.

Твърди се ,че след тежката и непоправима загуба ищцата М. Р. била принудена да продължа един живот ,изпълнен единствено със спомени, които носят болка и тъга и нанасят невъзстановима травма, оставяща дълбок и болезнен отпечатък у нея завинаги. Горното, наред с обстоятелството, че смъртта настъпвала по такъв нелеп начин, още повече засилвали болките и страданията, които тя изпитвала.

При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът следвало да вземе предвид тежестта на претърпяните неимуществени вреди от ищцовата страна вследствие загубата на близък роднина - пострадалия Р Р, който е брат на М. Р.. Следвало да се отчете и силното отрицателно въздействие върху емоционално-психическото състояние на ищцата, поради близките отношения, които е имала с брат си, докато е бил жив, помощта и подкрепата, от която се е лишила вследствие неговата смърт. Следвало да се вземе предвид и младата възраст, на която братът на ищцата е изгубил живота си, което безспорно е засилило и изострило емоционалната и психична травма на ищцата. Налице била създадена с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която ищцата търпяла морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на другите най-близки роднини.