Определение № 2405 от 27.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2405 гр. Бургас, 27.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501461 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба подадена от адв. Мирослав Веселино Михайлов, пълномощник на Р. С. Б., ищец в първоинстанционното производство, против Определение №4062/11.07.2023г. постановено по гр.д.№7106/2022 по гр.д.№7106/2022 по описа на БРС, с което в производство по чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца Б. за изменение на постановеното по делото Решение №1327/14.06.2023г. в частта за разноските за присъждане на още 400 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2,вр.ал.1,т.2 ЗА.

В частната жалба се твърди, че обжалваното решение, в частта, в която представлява определение по чл. 248 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА съдът не е съобразил нормата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, съгласно която възнаграждението следва да се определи поотделно по всеки от обективно съединените искове, а е определил такова в общ размер според общия им материален интерес. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика. Иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което в полза на адвокатския пълномощник на ищеца да се определи възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА в размер на още 400 лв.

В дадения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответната страна „ВИВА КРЕДИТ“ООД не е представила писмен отговор.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира следното:

1

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, настоящата инстанция за намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Предявени са два обективно съединени искове –установителен иск за обявяване нищожността на някои клаузи от договор за кредит, сключен между ищеца и ответното дружество и осъдителен такъв за връщане на получените без основание суми.

В съдебното производство пред първата инстанция ищецът е представляван от упълномощен адвокатски представител – адв. Мирослав Михайлов, като по повод оказаната му безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокатския му пълномощник е направил искане за присъждане на възнаграждение в размер на 800 лв. – по 400 лв. за всеки от двата искове.

С постановеното в първата инстанция съдебно решение, районният е уважил изцяло предявените искове, като с оглед изхода на спора е осъдил ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на сумата от 500 лв., от която сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение, определяйки го в рамките на минималния му размер по НМРАВ . Изрично в мотивите си съдът е посочил, че макар и да се касае за обективно съединение установителни и осъдителни искове, същите касаят един и същи материален интерес.

С молба от 23.06.2023г. пълномощникъ т е поискал изменение на постановено решение в частта за разноските като му бъдат присъдени още 400 лв.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата, посочвайки, че се касае за един материален интерес. В допълнение е изложил мотиви, че дори и да бъде споделена тезата, че се дължи отделно възнаграждение за всеки един от исковете, след като съгласно чл.5, т.1 Наредба №1 адвокатите могат да оказват правна помощ на материално затруднени лица при заплащане на възнаграждение под определените в същата размери, то няма пречка в тази хипотеза и съдът да присъжда такива с оглед цената на иска, фактическата и правна сложност.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от тях поотделно, а не чрез сборуване на материалния им интерес /в т. см.

Определение № 77 от 24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692/2021 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК, Определение № 533 от 30.10.2017г. по т.ч.д. 1649/2017г. по описа на ВКС/.

Предвид горната нормативна уредба и обстоятелството, че заявената от ищеца цена на всеки от исковете попада в хипотезата на нормата чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, съгласно която минималния размер на адвокатското възнаграждение е 400 лв. за всеки иск, следва, че за двата предявени и уважени искове, с оглед изхода на делото на адвокатския представител на ищеца, оказал му безплатна адвокатска помощ се следва възнаграждение в размер на от по 400 лв. за всеки иск или общо сумата от 800 лв.

Посочения размер е в определения от Наредба №1 минимален размер по чл.7,ал.2,т.1.

2

Следва да се посочи, че съдът се произнася по размера на адвокатското възнаграждение при направено възражение от насрещната страна. В случая такова не е направено.

На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че предвидената възможност по чл.5 от Наредба №1 при оказване на безплатна правна помощ и съдействие на материално затруднени лица заплащане на възнаграждения под определените наредбата размери не означава, че съдът може също да определи такъв размер.

По гореизложените съображения, обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, следва да се измени, като в полза на адв. Мирослав Михайлов следва да се присъди останалата част от следващото му се адвокатско възнаграждение за първата инстанция за още 400 лв.

Поради основателност на частната жалба в полза на адв. М. следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски за платена държавна такса в размер на 15 лв.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №4062/11.07.2023г. по гр.д. № 7106/2022г. по описа на БРС, с което е оставена без уважение молба вх.№23901/23.06.2023г. подадена от адв. Мирослав Михайлов, процесуалния представител на ищеца Р. С. Б. за изменение на постановеното по делото Решение №1327/14.06.2023г. в частта за разноските за присъждане на още 400 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2,вр.ал.1,т.2 ЗА , като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“, ЕИК: 201995287, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Люлин 7“ бул. „Джавахарлал Неру“ 258, бл. АТЦ, „Силвър Център“, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Мирослав Веселинов Найденов, АК- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул.

„Пещерско шосе“№ 81, ет. 3, ап. Б сумата от още 400 лв., представляваща останалата част от следващото му се на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 1, т. 2 от ЗА вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл.

7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна помощ на ищеца Р. С. Б. , цялото възлизащо в размер на сумата от 800 лв., както и сумата от 15 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски за платена държавна такса.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3