Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21264 от 08.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 366/2026
Вид
Определение № 21264
Подписан
08.06.2026
В сила
08.06.2026
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 159, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 160 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21264 гр. С., 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20261110100366 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 20.01.2026 г. (на лист 58 от делото), на „Т.С“ ЕАД срещу „Г.П - М“ АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството следните суми – 689,82 € – стойност на доставена без основание за периода месец май 2023 г. до месец април 2024 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ул. „Б.“ № ******* (аб. № ******), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.21.2025 г., до окончателното плащане;

141,86 € – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 01.07.2023 г. – 10.11.2025 г.; 17,88 € – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец май 2023 г. до април 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.21.2025 г., до окончателното плащане, и 5,52 € – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 01.07.2023 г. – 10.11.2025 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 2809/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът бил ползвал топлинна енергия от дружеството, тъй като бил собственик или титуляр на вещно право на ползване на описания имот, но не бил сключил писмен договор за доставка на топлинна енергия съгласно чл. 149, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Затова ответникът следвало да заплати доставената до имота му топлинна енергия, с чиято стойност се бил обогатил. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Т.С“ ЕООД, като поради това се иска привличането му 1 по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Г.П - М“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава се, че между страните няма сключен договор за доставка на топлинна енергия, поради което и ответникът няма как да е обвързан от общите условия на ищеца. Имотът, описан в исковата молба, не бил топлоснабден и нямало договор за дялово разпределение. Не било доказано какво количество топлинна енергия е доставено. Не било ясно и с какво ищецът се бил обеднил.

Оспорва се имотът в исковата молба да е собственост на ответника. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Иска се отхвърляне на исковете.

По направеното в исковата молба искане за конституиране на трето лице – помагач съдът намира, че същото е основателно, доколкото ищецът твърди, че се намира в договорни отношения с посоченото лице за отчитане на доставената от него топлоенергия. Съответно, и двете страни имат интерес да установят, че са спазили договорните си задължения и отчитането е станало в съответствие с договора им, като ако това не е така „Т.С“ ЕАД може да предяви иск срещу топлинния счетоводител.

Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед посочения в исковата молба адрес на имота съдът намира, че следва да обяви на страните за общоизвестен факт, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост.

Поради множеството водени от ищеца дела пред Софийския районен съд, 28. състав, съдът указва на страните, че са му служебно известни общите условия на ищеца от 2016 г.

По направените от съда доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: приложените към исковата молба писмени доказателства, поисканата с исковата молба техническа експертиза за установяване на потребената топлинна енергия в имота и начина на изчисляването ; поисканите от третото лице – помагач писмени доказателства. Съдът намира, че следва да допусне служебно въпрос към вещото лице – да посочи каква е прилаганата от „Т.С“ ЕАД цена за 1 мВтч потребена енергия за процесния период, както и да установи какво изразяват елементите на формулата за определяне на разходите за отдадена от сградната инсталация по т. 6.1.1. от приложението към наредбата за топлоснабдяването – по конкретно коефициентът 0,15 и разликата между външна и вътрешна температура.

Неоснователни са доводите на ответника да не се допуска техническа 2 експертиза – съдът няма технически познания да установи потребление на топлинна енергия, като следва да получи от вещото лице указания за това.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: поисканата от ищеца съдебносчетоводна експертиза, тъй като същата ще установява въз основа на вторични доказателства обстоятелства, за които е поискана техническа експертиза, а по въпроса дали са платени суми ищецът не носи доказателствена тежест.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ищеца „Т.С“ ЕООД.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба на третото лице-помагач.

НАСРОЧВА гражданско дело 3 6 6 по описа за 2 0 2 6 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 15 юли 2026 г. от 14:50 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на стойност на доставена без друго правно основание топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът излага възражения за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е ползвал за сметка на ищеца топлинна енергия в свой имот, до който ищецът е доставял топлинна енергия, но искът ще се отхвърли на основание чл. 59, ал. 2 ЗЗД, ако се установи друго основание за доставката; количеството на доставената енергия; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията. Въпреки това исковете ще бъдат отхвърлени, ако се установи, че от падежа на задълженията до сезиране на съда са изминали повече от 5 години.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за

ОБЩОИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти: че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти: Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., 3 публикувани във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.

УКАЗВА на ищеца„Т.С“ ЕАД, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по главния иск: доставка на топлинна енергия (обедняване на ищеца) до имот, който ищецът активно ползва (обогатяване на ответника);

2. по иска за цена за дялово разпределение: осъществяване на услугата „дялово разпределение“; договор, по силата на който цената на услугата „дялово разпределение“ се заплаща на него; уговорената цена, заплащана за тази услуга;

3. по исковете за законна лихва – поставяне на ответника в забава.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не докажат наличие на особени непредвидени обстоятелства (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач – „Т.С“ ЕООД, да представи по делото в двуседмичен срок от получаване на съобщението намиращ се у него документи – главните отчети за всеки отоплителен сезон през процесния период за процесния имот, изравнителните сметки за имота и документите за връчването им на представител на етажната собственост.

УКАЗВА на третото лице – помагач, че при неизпълнение на задължението за представяне на документа, съдът може да приеме, че същият съществува и установява неизгоден за страната факт – липса на доставена топлинна енергия.

ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца изслушване н а ТОПЛОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по въпросите, поставени в исковата молба, както и служебно по въпросите:

1. Каква е цената на 1 мВтч топлинна енергия, прилагана от „Т.С“ ЕАД за процесния период.

2. Какво изразяват елементите на формулата за определяне на разходите за отдадена от сградната инсталация по т. 6.1.1. от приложението към наредбата за топлоснабдяването – по конкретно коефициентът 0,15 и разликата между външна и вътрешна температура?

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на експертизата в размер на 220 €, платими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М. А. Т..

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.

4

УКАЗВА на ищеца и третото лице – помагач, че всички документи, които предоставят на вещото лице, следва И ДА СА ПРЕДСТАВЕНИ ПО ДЕЛОТО, за да имат доказателствена стойност, и че ако не са представени, съдът няма да взема предвид експертизата.

УКАЗВА на вещото лице да основава изводите си С А М О на ПРЕДСТАВЕНИ ПО ДЕЛОТО на разположение на страните документи.

УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 1 ГПК искането на ищеца за назначаване на съдебносчетоводна експертиза.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „Т.С“ ЕАД, че ако не се яви в първото съдебно заседание и не изпрати представител, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на ищеца, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, включително и на конституираните с настоящото определение!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението не може да се обжалва.