Решение № 1264 от 30.10.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1264

30.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IV състав

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Жана И. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова

Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело № 20203100502605 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 53899/07.08.2020 г. на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша", № 89Б срещу Решение № 3192/16.07.2020 г., постановено по гр.д. № 8401/2019 г., на ВРС, XXХV с., с което е отхвърлен искът за осъждане на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, „Варна ТауърсЕ“, при участието на подпомагащата го страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 0406388060, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Дондуков“, № 59, да з а п л а т и : сумата 16863.56 лв., с ДДС, изплатено застрахователно обезщетение, сумата 2075.95 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 09.02.2012 г. - 26.04.2016 г., сумата 5070.82 лв., обезщетение за забава за периода 01.03.2012 г. - 09.02.2015 г., сумата 3887.38 лв., съдебни разноски по гр.д. № 1455/2015 г., на ВРС и в.т.д. № 93/2016 г., на ВОС, сумата 15.00 лв. - ликвидационни разноски по щета № 11020311200801, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2019 г. до деня на окончателното им изплащане и са присъдени 1 разноски, на осн. чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД .

Въззивникът твърди, че постановеното решение е недопустимо, тъй като не е постановено от родово компетентен съд, с оглед общия размер на предявените искови претенции. Отправя искане за обезсилване на съдебния акт и служебно изпращане за образуване на производството пред компетентния Варненски Окръжен Съд. Счита решението за неправилно и необосновано. Оспорва извода на първоинстанционния съд, с които е прието, че настъпилата вреда не е обусловена от противоправното действие на ответното дружество, както и че не е налице неизпълнение на задълженията му по доставка на ел. енергия. Сочи, че този извод е в резултат на неправилен анализ на заключението на вещите лица по тройната СТЕ и пренебрегване на събраните в хода на производството 1 гласни доказателства. Счита, че съвкупния анализ на доказателствата води до извода, че единствената причина за щетите по процесната климатична инсталация са многократните прекъсвания в ел. захранването в процесния район, дължащо се на неправилно изграден трафопост. Сочи, че от страна на въззиваемата страна не са били спазени задълженията да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и да доставя качествена ел. енергия, което неизпълнение се намира в пряка връзка с настъпилото застрахователно събитие и щетите нанесени на застрахованата вещ. По съществото на спора отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, в който оспорва подадената въззивна жалба и застъпва становище, че постановеното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Излага, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и при липсата на релевирани възражения за неподсъдност, ВРС е разгледал и решил спора в съответствие с разпоредбите на ГПК. Счита, че правилно е възприето в атакувания съдебен акт, че след като увреждането 2 на климатичната инсталация не е настъпило в резултат на прекъсване на ел. захранването, то не е налице неизпълнение на задълженията на ответника да пренася към ползвателите ел. енергия с номинално напрежение и с показатели за качество приети от КЕВР и не следва да носи отговорност за изплатеното от застрахователя обезщетение.

Оспорва твърдението на въззивника, за многократни прекъсвания на 2 захранването, дължащи се на неправилно изграден трафопост като сочи, че подобни доводи в първоинстанционното производство не са били навеждани.

Сочи, че в трафопоста енергията само се преобразува и той сам по себе си не е съоръжение, което доставя ел. енергия. Сочи, че недоказана е останала точната дата или период, когато е повредена инсталацията, а отделно от това в представения от ищеца Констативен протокол от 18.02.2012 г. посочената причина за повредата на инсталацията е „замръзнали вследствие на необичайно ниските температури през зимния период“. Излага коментар на заключението на едночленната СТЕ, тройната СТЕ и останалите събрани в хода на производството доказателства. Излага още, че пострадалото лице не е уведомило ответника по реда на чл. 56, ал. 1 от ОУ за пренос и констативен протокол през 2012 г., не е бил съставен. Сочи, че при нулева консумация на ел. енергия в имота, където се е намирала процесната климатична система се налага извода, че имотът изобщо не е бил отопляван и замръзването се дължи на ниските температури през зимния период. В заключение сочи, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му и отправя искане атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, подпомагащата въззиваемия, страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, депозира писмен отговор, в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излага анализ на събраните в хода на производството доказателства и пространни доводи в подкрепа на правилността на постановения съдебен акт. По същество отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС 3 съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което съдебния акт се преценява като валиден. Макар и произнасянето на ВРС да съответства на заявената за разглеждане претенция, решението е недопустимо.

Първоначално производството е образувано пред ВОС по предявен иск от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за осъждането на „Електроразпределение Север“ АД да заплати сумата 16863.56 лв., с ДДС, изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2019 г. до деня на окончателното изплащане, сумата 2075.95 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 09.02.2012 г. 26.04.2016 г., сумата 5070.82 лв., обезщетение за забава за периода 01.03.2012 г. - 09.02.2015 г., сумата 3887.38 лв., съдебни разноски по гр.д. № 1455/2015 г., на ВРС и в.т.д. № 93/2016 г., на ВОС, сумата 15.00 лв. ликвидационни разноски по щета № 11020311200801, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2019 г. до деня на окончателното им изплащане.

Видно от фактите изложени в исковата молба, ищецът твърди да е бил осъден, на осн. Чл. 208 КЗ (отм.) да заплати застрахователно обезщетение на застрахованото лице „Тебса“ ООД, по силата на влязло в сила Решение № 4784/27.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1455/2015 г., на ВРС, XIV с. Сочи, че с решението е осъден да заплати мораторна лихва върху дължимото обезщетение, законната лихва от предявяването на иска до изплащането на задължението, както и разноските по воденото дело. Още излага, че на 26.04.2016 г. по банковата сметка на застрахованото дружество е била заплатена сумата 27897.71 лв., с което постановеното срещу него решение е било изпълнено изцяло. Още излага, че с изплащането на застрахователното обезщетение на застрахованото лице се е породило правото му по реда на чл.

213 КЗ (отм.) да претендира осъждане на прекия причинител на вредите – ответника да заплати сумата.

Така образуваното производство е прекратено и изпратено по подсъдност на ВРС. Пред последния съд е образувано гр.д. № 8401/2019 г., на 4

ВРС, XXХV с., решението по което е предмет на въззивна проверка.

В контекста на изложеното в исковата молба, въззивния съд достига до извода, че се касае за осъществяването на регресни права, възникнали след встъпване на застрахователя в правата на застрахованото лице, по реда на чл.

213, ал. 1 КЗ (отм.). Касае се за една регресна претенция, заявена за разглеждане в размер на 27912.71 лв. Този извод, не може да бъде разколебан и от обстоятелството, че ищецът е посочил начина, по който претенцията е формирана по размер, тъй като правопораждащия факт остава непроменен – встъпване в правата на застрахования до размера на заплатеното за възмездяване на имуществените вреди, настъпили в резултат на твърдяното противоправно поведение на ответника. Посоченото основание и размер на отделните суми, заплатени от ищеца и формиращи размера на регресната претенция, не могат да обосноват извод, че предмет на производството са отделни обективно кумулативно съединени искове, всеки с цена под 25000.00 лв. Заявения за разглеждане иск е с цена 27912.71 лв., което предопределя спорът да е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че настоящият въззивен състав не е обвързан от преценката по въпроса за родовата подсъдност, извършена от предходен първоинстанционен състав на ВОС, пред който претенцията е била първоначално заявена за разглеждане и, който е изпратил делото за разглеждането му от ВРС, както междувпрочем не е бил обвързан и първоинстанционния състав на ВРС.

В контекста на изложеното решението на ВРС като недопустимо, ще следва да бъде обезсилено и делото задържано за разглеждане от компетентния Варненски Окръжен Съд.

Отговорността за разноски за първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото подлежат на преценяване от компетентния исков съд при новото разглеждане на делото и с голед изхода от спора.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

5

ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО Решение № 3192/16.07.2020 г., постановено по гр.д. № 8401/2019 г., на ВРС, XXХV с., като недопустимо.

ЗАДЪРЖА делото за разглеждане от Варненски окръжен съд по предявения от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша", № 89Б иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за осъждането на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, „Варна ТауърсЕ“, при участието на подпомагащата го страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 0406388060, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Княз Дондуков“, № 59 да заплати сумата 27912.71 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, лихви и разноски на застраховано лице, по силата на влязло в сила решение Решение № 4784/27.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1455/2015 г., на ВРС, XIV с.

Настоящото решение е постановено при участието на подпомагащата страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 0406388060, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Дондуков“, № 59

Решението подлежи на касационна проверка пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6