Решение № 504 от 10.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110167375 по описа за 2023 година

Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Х. Т. Х. е предявил искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ срещу „А. Есерс Транспорт Къмпани България“ ЕООД за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено със заповед № 30/03.05.2023г. на ответника, връчена на 29.05.2023г. за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор товарен автомобил, международни превози“ и за заплащане на сумата от 4800 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 29.05.2023г. – 29.11.2023г. (след допуснато изменение на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ по реда на чл.214 ГПК).

Ищецът твърди, че по трудов договор № 0128/09.09.2013г. бил назначен при ответника на длъжността „шофьор товарен автомобил, международни превози“. На 29.05.2023г. му била връчена заповед № 30/03.05.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с посочено нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа. Оспорва посочената заповед като незаконосъoбразна. Твърди, че от м.08.2022г. работодателят преустановил да му възлага извършването на международни превози, като този период продължил значително време. В опит да изясни ситуацията при разговор му било пояснено, че поради предстоящото му пенсиониране работодателят не желаел да прекрати трудовия му договор, за да не възникне задължение за изплащане на обезщетение поради пенсиониране. На 09.03.2023г. по покана на прекия му ръководител Д.М. ищецът се явил в офиса на дружеството с очакването да му бъде възложено изпълнение на уговоР.та работа, като вместо това ищецът бил поканен да подаде молба за напускане по взаимно съгласие. Ищецът отказал, при което му било съобщено, че на 14.03.2023г. отново следва да се яви в офиса на дружеството. На посочената дата ищецът се явил, като отново не му била възложена никаква работа и отново му било предложено да подаде молба за напускане по взаимно съгласие. Ищецът депозирал молба, с която изразил готовност да изпълнява конкретно възложена работа. След това работодателят продължил да не възлага на ищеца работата, за която бил сключен трудовият договор, а поканил ищеца да се яви в офиса на ответника в гр. София, при условие че ищецът живее в гр. Русе и не разполагал с място за живеене в София. Със заповед № 30/03.05.2023г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. На същата дата ищецът бил писмено уведомен, че следва да се яви на работното си място, посочено в трудовия договор за 30 дни, считано от 09.05.2023г. за провеждане на обучения 1 по различни въпроси. Ищецът твърди, че при действието на трудовия договор между страните обучения със сочената продължителност не били провеждани, нито в конкретния случай е провеждано обучение в посочения 30 – дневен период. Неоснователно било позоваването от страна на ответника на клаузата на пар.8.1 от трудовия договор, защото сочените „други дейности“ касаели такива, които допълват основната трудова функция дейности – извършването на международни превози. При това се навежда довод за злоупотреба с право, като работодателят възлага други задължения, извън работата по трудовия договор, единствено с цел да създаде предпоставки за налагане на дисциплинарни наказания.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че обемът на възлаганите превози на ищеца не бил фиксиран в трудовия договор, като същият варирал спрямо натовареността на работодателя. Посочва, че края на 2022г. обемът на възлаганите на ищеца международни превози намалял, като причините за това се състоели в трудности в комуникацията с последния. Отрича процесното уволнение да е цел избягване на задължение на ответника да плати на ищеца обезщетение при пенсиониране. Ищецът бил приканван да се яви в офиса на работодателя за провеждане на допълнителни срещи и обучения във връзка с необходимостта от преодоляване на проблеми в работния процес и при комуникацията на ищеца с екипа. Освен това нужда от явяване в офиса се пораждала във връзка с получаване на необходимите документи за изпълнението на международни превози и проверка на наличие на необходимите медицински документи за извършване на превози. Възразява, е при явяването си в офиса на 14.03.2023г. ищецът единствено входирал свое писмо, като целта на посещението му не е била да изпълнява възложени от работодателя дейности. На 10.04.2023г. ответникът уведомил ищеца, че изпълняваната от него длъжност не го освобождавала от задължението да се явява на мястото си на работа във времето, в което не изпълнява международни превози с позоваване на клаузата на пар.8.1 от трудовия договор. Ищецът не се отзовал на поканата да се яви на работа, като очаквал работа да му бъде възлагана само дистанционно. На ищеца било наложено наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед № 31/03.05.2023г. Към последната заповед било приложено писмо, с което ответникът предоставил последна възможност на ищеца да се яви на работа. Необходимостта от явяването му било пряко свързано с провеждане на инструктажи и обучения, които е трябвало да премине в рамките на работното си време и по мястото си на работа в период от 30 дни. Ищецът отново не се явил на работа, поради което и след като изискване на писмени обяснения от ищеца на последния било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа за периода 09.05.2023г. – 12.05.2023г. Оспорва довода за злоупотреба с право, защото явяването на ищеца било необходимо за провеждането на периодични инструктажи и обучения, което било свързано с изпълнение на основните му трудови задължения.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че е сключил трудов договор с ответника, който трудов договор е прекратен с оспореното дисциплинарно наказание „уволнение“, че е останал без работа през процесния период и размер на последното брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението.

В тежест на ответника е да докаже, че ищецът не се е явил да изпълнил трудовите задължения, които са надлежно възложени и съответстват на работата, която ищецът е поел да изпълнява съгласно трудовия договор за периода 09.05.2023г. – 12.05.2023г.

Страните не спорят, а от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по трудов договор № 0128/09.09.2013г. ищецът Х. Т. Х. е бил назначен при ответника „А. Есерс Транспорт Къмпани България“ ЕООД на длъжността „шофьор, международен товарен автомобил“.

В процесния трудов договор е уговорено за място на работа на ищеца – „А.Есерс Транспорт Къмпани“ ЕООД, гр. София, район „Искър“, ул. „Неделчо Бончев“ № 6.

Съгласно връчена на ищеца длъжностна характеристика същият има задължения преди излизане на път да прегледа конкретното моторно превозно средство, с което ще пътува за техническата му пригодност и укрепването на товара; задължение да получи пътна книжа и 2 разписание, заверени от длъжностното лице; по време на пътя да спазва правилата за безопасност на движението; по време на извършване на транспортния курс да носи със себе си нормативно изискуемите документи; да спазва работното време и периодите за почивка съгласно действащите нормативни разпоредби. Конкретно са разписани и задължения във връзка с превозвания товар.

Има задължение в края на всяко пътуване да предоставя незабавно в офиса на дружеството всички необходими документи, за да оправдае разходите по пътуването и да върне аванса, както и да представи транспортните документи.

В клаузата на т.8.1 от трудовия договор е посочено, че на ищеца могат да бъдат възлагани и други дейности, неупоменати в длъжностната характеристика, свързани с неговата квалификация или такава от общ характер, които не изискват особена квалификация.

Установява се, че на 14.03.2023г. ищецът е входирал уведомление до ответника, в което е посочил, че по неизвестни за него причини, считано от 06.08.2022г. му е преустановено възлагането на международни превози. При проведен разговор с Д.М. последният му съобщил, че следва да даде съгласие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, в противен случай, считано от 14.03.2023г. следва да е на разположение пред офиса на дружеството в гр. София в рамките на 8 – часов работен ден. Ищецът е завил, че е на разположение да изпълнява трудовите си задължения при възлагане на конкретна работа.

Със заповед № 30/03.05.2023г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. На същата дата на ищеца е връчено и уведомление, с което му се предоставя последна възможност да се яви на мястото си на работа съгласно трудовия договор, а именно в офиса на работодателя – гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 6, като се има предвид че нормата на чл.120 КТ не била приложима в случая. Направено е позоваване на клаузата на т.8.1 от трудовия договор. Обърнато е внимание, че явяването на ищеца в офиса на работодателя е пряко свързано с изпълнение на трудовите му задължения – провеждане на обучения и инструктажи във връзка с безопасност на труда, мерки за сигурност, мигрантски въпроси, безопасно шофиране и товарно – разтоварителна дейност в района на гр. София. В тази връзка ищецът е бил уведомен, че ще е необходимо неговото присъствие по мястото на работа за период от 30 дни, считано от 09.05.2023г. в интервала между 9:00ч. и 18:00ч.

В писмените си обяснения по реда на чл.193 КТ ищецът отрича да има задължение за явяване в офис на дружеството предвид характера на изпълняваната работа. Излага, че работата винаги му е била възлагана дистанционно, като е изразил готовност да изпълнява трудовите си задължения.

Няма спор и за това и от доказателствата се установява, че на 29.05.2023г. със заповед № 408/25.05.2023г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите на уволнителната заповед е посочено, че на ищеца било указано, че на 09.05.2023г. следва да се яви по мястото си на работа, но същият не се явил на работа за периода 09.05.2023г. – 12.05.2023г. (в продължение на 4 последователни работни дни).

Относно характера на възлаганите на ищеца трудови функции като свидетел по делото при довеждане от ответника е разпитан Димо М.. Същият посочва, че от 2011г. работи при ответното дружество, като отговаря за назначаването, обучението и мониторинга на водачите, както и за всички документи, лицензи и изисквания към моторните превозни средства, които са собственост на дружеството. Посочва, че възлагането на превозни курсове на водачите зависело от възложените от клиентите на дружеството поръчки. Последният международен курс, възложен на ищеца, бил в края на м.08.2022г. Свидетелят определял кой водач каква натовареност да има, като той е определял графика на ищеца и това какви курсове да му бъдат възложени. След м.08.2022г. имало спад на поръчките за извършване на международни превози, а освен това и ищецът в този период имал здравословни проблеми. След м.08.2022г. бил налице спад във възложените международни курсове и по отношение на други служители -колеги на ищеца. По време на последния възложен на ищеца курс възникнал проблем относно спазване на срока на доставките, които следвало да се извършат от ищеца, като това станало повод за проблем с клиентите на дружеството. Бил направен опит за разговор с ищеца относно причините за допусканите от него забави в доставките, като последният не дал основателно обяснение. До края на 2022г. ищецът не бил повикан на работа. В началото на 2023г. възникнала необходимост от обучение на ищеца, защото тогава имало 3 обновяване на автопарка на дружеството и трябвало да се проведе обучение относно работата с нови товарни автомобили. Всички шофьори подлежали и на ежегодни обучения. Ищецът бил повикан за провеждане на обучение за работа с нов автомобил, който досега не бил управляван.