Решение № 31 от 30.01.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. гр. Ч*, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ч*, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440101230 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 123, ал. 2, чл.143 и чл. 127а, ал.2 от Семейния кодекс

В РС – Ч* е постъпила искова молба от М. З. П., с ЕГН ********** в качеството си на майка и законен представител на малолетната Д* И.а И.а, с ЕГН **********, родена на *** г. и двете с адрес: гр. Ч*** против И. Н. И., с ЕГН ********** от гр. В***, със съдебен адрес за призоваване: гр. В***, чрез адв. М. П. от ВАК, с която на основание чл. 123, ал. 2, чл.143 и чл. 127а, ал.2 от Семейния кодекс се иска от съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете, с всички произтичащи от това законни последици на нея и даде разрешение за издаването на задграничен паспорт и свободното пътуване на детето в чужбина. С молбата са представени писмени доказателства. В исковата молба се твърди, че след десетгодишно съжителство в гр. Варна, през месец октомври 2023 г. страните се разделили. Твърди се още, че повод за това е обстоятелството, е че ответника заживял с друга жена, че от тогава тя се грижи за роденото от съвместното съжителство дете.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане на ответника са връчени исковата молба, ведно с приложенията, като му е даден едномесечен срок за подаване на писмен отговор. В дадения от съда срок са постъпили отговор на исковата молба и насрещна искова молба, както и уточняваща молба към отговора на исковата молба от ответника, с които се иска от съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство на страните дете, с всички произтичащи от това законни 1 последици на него. Оспорва иска по чл.127а, ал.2 от СК, като намира същия за немотивиран и изцяло неоснователен.

Ищцата М. З. П. в съдебно заседание се явява лично и с адв. И. В. от ПлАК, който от името на доверителката си поддържа предявените искове, като моли съда да ги уважи изцяло. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

Ответника И. Н. И., редовно призован се явява и лично и с адв. М. П. от ВАК , която от името на доверителя си заявява желанието му да бъдат предоставени на него родителските права. Позовава се на гласни и писмени доказателства. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното: Видно от представените: удостоверение за раждане на Д* И.а И.а, с ЕГН **********; 2 бр. у-е за настоящ адрес и служебна бележка от ОУ „Х*“ гр. Ч*, е че детето е записано и посещава редовно 2б клас на посоченото училище. Безспорно по делото е и, че от 23 октомври 2023 г. страните живеят разделени, като за детето се грижи майката подпомагана от своите родители. По делото е изготвен и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Ч* и Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, от които се установява, че твърдяното в исковата молба е факт. Детето се отглежда от майката в гр. Ч*, в дом, който предлага много добри битови условия. Отбелязано е също, че последната при отглеждането на детето е подпомагана от своите родители. За бащата също е извършено проучване от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, чрез проведен телефонен разговор с него. Същият има възможност да отглежда дъщеря си, потвърждава, че има връзка с друга жена, която има дете на 5 годишна възраст, но същата е заявила, че е съгласна дъщеря му да живее с тях. По време на съвместното им съжителство бащата много активно се е включвал в грижите за детето, водил я е на училище и на лекар, ползвал е болничен за да се грижи за нея.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на детето Д* И.а И.а, с ЕГН **********, родена на *** г. и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.

По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.

127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК.

Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. определяне начина на 2 упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство „спорната администрация“ е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.

Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно исковете за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал.

4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и представителство на детето.

Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото. В настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живее Д* И.а И.а, родена на *** г. е обстоятелството, че от 23 октомври 2023 г. тя се отглежда в дома на майката, подпомагана от нейните родители. Те обитават свой собствен апартамент и са заявили съгласието си да полагат грижи за Д*. От показанията на 3 разпитаните в хода на делото свидетели на страните се установява, че към момента Д* е записана и посещава 2 б. клас в ОУ „Х*“ гр. Ч*, където се е адаптирала чудесно и е изградила своя приятелска среда. Детето е спокойно и се чувства добре. Бащата е изградил връзка с друга жена и живее заедно с нея и малолетното й дете в едно домакинство. От раздялата на страните майката е тази, която полага непосредствени грижи за детето.

Изложените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че родителските функции спрямо детето следва да бъдат концентрирани у личността на майката, при която то да живее. И към момента именно тя упражнява фактически пряко тези родителски функции.

Майката обитава жилище собственост на нейните родители и е в състояние да задоволява потребностите на детето и да се грижи пълноценно за него. В тази насока е положителното становища на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Ч*.

Съобразявайки горното, както и привързаността на детето с майката, нейната възраст, възможността за продължаване досегашното им обгрижване и възпитание, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на детето при нея, което обуславя уважаване на главния иска и отхвърляне на насрещния такъв.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права: На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето Д* И.а И.а. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта, така и с местоживеенето на бащата. Като взе предвид необходимостта от запазването на връзката "родител-дете", съдът счита, че на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения в следния смисъл: да вижда и взима детето при себе си, на адреса на който живее всяка първа и трета седмица на месеца за времето от 16:30 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспИ.е, както и тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката. При определянето на режима на отношения на бащата с детето съдът отчете неговата възраст и пол, както и необходимостта от осигуряване на подходящи условия на контакт на бащата с детето с оглед запазване на връзката родител - дете.

Относно иска за издръжка: Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи, като няма данни същото да има специфични нужди. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27, ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности 4 условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.