Определение № 2041 от 24.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2041 гр. София, 24.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20261000501603 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. С. П., ЕГН: ********** и П. И. П., ЕГН: **********, срещу определение от 17.04.2026 г., постановено по гр. д. № 3082/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите и ищци в първоинстанционното производство за освобождаване от заплащане на такси и разноски в съдебното производство на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че в обжалваното определение са изложени предимно предположения за възможността на частните жалбоподатели да заплатят държавната такса по делото в размер от 4 443,09 евро. Заявява се, че притежаваните от П. И. П. МПС са изключително стари и не са в експлоатация, същите в действителност представляват по-скоро пасив, защото генерират единствено разходи, а същевременно нямат почти никаква покупателна стойност. Освен това обстоятелството, че същият притежава банков депозит в ОББ не означава, че разполага с банков влог, а посоченият депозит е предназначен за неговото лечение и битово обслужване, предвид изключително влошеното му здравословно състояние, което е наложило и преосвидетелстването му от ТЕЛК, където към момента са подадени необходимите документи, но все още няма постановено решение. От друга страна се поддържа, че З. С. П. няма доход от 2 000 евро. Независимо от сумата, върху която е плащала осигурителните си вноски, като самоосигуряващо се лице, същата реално не е получавала такъв доход. Поради изложените съображения се иска отмяна на съдебния акт и уважаване на молбата им по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално 1 допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Дължимата държавна такса по предявените от ищеца В. Д. С. искове е 4 443,09 евро.

С исковата си молба ищците са заявили искане за освобождаване от внА.не на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Към нея са представили 2 бр. декларация за имуществено състояние по образец. Впоследствие, за да се произнесе по искането за освобождаване СГС е изискал и събрал служебно информация за притежавани от ищците МПС, недвижими имоти, наличности по банкови сметки и осигурителни доходи. От тази информация се установява, че част от декларираните данни в декларациите по образец са неверни или непълни.

Целта на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени интереси на лица, чието материално положение не позволява поемането на разходите за съдебното производство.

Материалното положение на тези лица се преценява с оглед доходи, имущество, трудова заетост, семейно и здравословно състояние, възраст. След установяване на материалното положение същото следва да бъде съпоставено с дължимите за конкретното производство в развитието му такси и разноски.

Според формираната трайна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната следва да бъде извършвана с оглед материалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Имущественото състояние на лицето, обаче не може да не бъде съобразявано, след като е въздигнато от законодателя като критерий по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК. Да се приеме противното би означавало, че във всеки случай, когато страната не разполага с преки парични вземания, същата е материално затруднено лице и следва винаги да бъде освобождавано от такси и разноски, без оглед другите материални активи, които притежава в патримониума си.

СГС е приел въз основа на декларираните данни и след извършените съответни служебни проверки, че двамата ищци притежават в режим на съпружеска имуществена общност общо 6 броя МПС. Също така притежават право на собственост върху земеделски земи, съответно жилища и складова база, намиращи се в гр. София и населени места в област Видин. По отношение на П. И. П. са установени депозит в размер на 13 436,99 € и получавана пенсия за инвалидност в размер на 338,39 €. По отношение на З.

С. П. е установен осигурителен доход в размер на 1363 € месечно. Безспорно е, че същата е в добро здравословно състояние. Първата инстанцията е съобразил и предмета на спора, с които е сезиран и е заключил, че след като ищците твърдят, че са извършили подобрения в размер на 111 077,14 €, това означава че разполагат със значителни доходи.

В последователната практика на ВКС (определение № 274 от 12.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1842/2015 г., ІІІ г. о., ГК, определение № 207 от 14.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1661/2018 г., ІІІ г. о., ГК, определение № 318 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. дело № 293/2012 г., II г. о., ГК, определение № 315 от 3.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2153/2014 г., I г. о., 2

ГК, определение № 40 от 1.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. дело № 22/2012 г., II г. о., ГК, определение № 71 от 28.01.2015 г. на ВКС по ч. т. дело № 25/2015 г., I т. о., ТК, определение № 481 от 11.11.2019 г. на ВКС по ч. т. дело № 2062/2019 г., І т. о., ТК и др.) се приема, че преценката дали страната разполага с достатъчно средства винаги е конкретна, извършва се към момента на искането и въз основа на представени от страната доказателства и декларация за имуществено състояние. Съдът може да задължи страната да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива. Когато първоинстанционният съд е пропуснал да събере служебно доказателства или да даде указания на страната за възможността да представи в определен срок декларация (допълнителна декларация), респ. доказателства за декларираните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция следва да отстрани този пропуск. В тази насока, за да прецени по същество дали процесната частна жалба е основателна, въззивният съд в разглеждания случай служебно със свое разпореждане от 08.06.2026 г. е изискал и събрал известна информация за имущественото състояние на ищците. От служебно извършена справка от въззивния съд в ТР се установява, че З. С. П. е управител на "ЛА БЕЛЛА БЮТИ" ЕООД и

"П и Н 2000" ООД, като едновременно с това е едноличен собственик на капитала на първото дружество и съдружник във второто, като другият съдружник в него е П. И. П.. В тази насока въззивната инстанция констатира, че ищците не са посочили в декларацията си, че притежават дялове в търговски дружества, съответно че реализират доходи, което се установява от справките от НОИ. Не е посочено от П. И. П., че разполага с банков влог с наличност 13 436,99 €. От изложеното може да се заключи, че ищците са декларирали неверни данни пред съда относно притежаваното от тях имущество. Обстоятелството, че жалбоподателите в настоящото производство са декларирали неверни данни пред съда, без да се притеснява от наказателната отговорност по чл. 313 НК, буди съмнение доколко пълни и верни са подадените от тях декларации. От друга страна не позволяват да се направи обоснован извод, че ищците не разполагат със средства да заплатят дължимата държавна такса. Преценката на съда, че ищците не разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимата такса, не следва да е произволна, тя трябва да се основава на несъмнени доказателства за липса на достатъчно средства, каквито по настоящото дело липсват. Не са установени по несъмнен начин предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за цялостно или частично освобождаване на ищците от заплащане на държавна такса и разноски за производството, поради което молбата им обосновано е оставена без уважение от първата инстанция.

При така установено имуществено и здравословно състояние на П. И.

П., който въпреки, че е ТНР в размер на 72 %, получава инвалидна пенсия, разполага с банков влог с наличност 13 436,99 €, участва като съдружник в търговско дружество, притежава в режим на съпружеска имуществена общност право на собственост върху 6 бр. МПС, земеделски земи, къща, складово помещение, настоящият състав намира, че е в състояние да заплати определената държавна такса ½ от 4 443,09 евро. Също така при така установено имуществено и здравословно състояние на З. С. П., който е в 3 добро здравословно състояние, управител е на две търговски дружества, разполага с осигурителен доход в размер на 1363 евро месечно, притежава в режим на съпружеска имуществена общност право на собственост върху 6 бр.

МПС, земеделски земи, къща, складово помещение, настоящият състав намира, че тя е в състояние да заплати определената държавна такса ½ от 4 443,09 евро. Неоснователни са твърденията на частните жалбоподатели, че тъй като притежаваните МПС са стари, те не реализират от тях доход, а само разходи. Ако тези твърдения отговарят на истината възниква въпросът защо същите не са дерегистрирани и бракувани. Относно здравословното състояние на П. И. П., освен че същият е с 72 % ТНР след решение на ТЕЛК, не са представени доказателства за разходи за неговото лечение. Относно твърдение, че З. С. П. се осигурява върху сумата от 1363 евро месечно, но реално не получава такъв доход, следва да се посочи, че управлението на търговски дружества предполага получаване на съответно възнаграждение по сключени договори за възлагане на управлението с дружествата.

Обстоятелството, че З. С. П. е преценила, че ще предоставя своя труд безвъзмездно в полза на тези дружества, не може да бъде причина за освобождаването й от задължението за заплащане на дължимата държавна такса. Приложението на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предполага състояние на материална затрудненост на лицето, която е настъпила по обективни причини, а не поради извършването на безвъзмездна дейност в полза на съответни търговски дружества и поради укриване на доходи. От аргументи следва и изводът, че ищците са в състояние да заплатят дължимата държавна такса.

Поради посочените доводи въззивният състав приема, че процесното определение е правилно.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.04.2026 г., постановено по гр. д. № 3082/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от узнаването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4