Решение № 57 от 09.05.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Кърджали, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. М.а като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20245100500026 по описа за 2024 година

С решение № 317/13.12.2023 г., постановено по гр. д. № 458/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград, „В. К.“ АД, като правоприемник на „В.

К.“ ООД, е осъдено на основание чл.55 ал.1, пред.1-во от ЗЗД, да заплати на И. М. С., сумата в размер на 874.93 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2023 г., недължимо заплатена сума по недействителни клаузи за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи по Договор за паричен заем Standard 14 № 5653822/04.12.2020 г., като е отхвърлен искът в останалата му част за разликата до пълният предявен размер от 1 874.85 лева.

С решението са присъдени разноски, като „В. К.“ АД, правоприемник на „В. К.“ ООД, е осъдено да заплати на И. М. С., сумата в размер на 35 лева, представляваща разноски в производството, а на адв. М. В. М. от АКПловдив, сумата в размер на 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо се на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът И. М. С., който чрез пълномощник го обжалва като неправилно в отхвърлителната му част, за разликата от признатия размер от 874.93 лева до пълния предявен размер от 1 874.85 лева. Излагат се доводи, че от депозираната по делото 1 подробна справка за извършени плащания по Договор за паричен заем № 5653822/04.12.2020 г. било установено, че въззивникът извършил 17 на брой плащания, чийто общ размер възлизал на 4470 лева, от които заплатени за неустойка 750 лева, при дължима сума за неустойка от 1100 лева; за такса разглеждане заплатил сумата от 1124.85 лева, при дължима сума за такса разглеждане в размер на 1649.78 лева. С оглед тази справка, изменил чрез увеличение общия размер на предявените осъдителни искове от 250лв. на 1874.85 лева.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно приел, че дължимата към 09.10.2023 г. към „В. К.“ АД сума била заплатената, поради което не отчел заплатената сума за неустойка в размер на 750 лева и сумата, съставляваща такса експресно разглеждане в размер на 1 124.85 лева по Договор за паричен заем № 5653822/04.12.2020 г., т.е в пълния предявен размер от 1 874.85 лева. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, вместо което да се постанови съдебен акт, с който предявените искове да бъдат уважени в цялост. Претендира се заплащане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

С определение № 49/31.01.2024г. съдът констатира нередовности на исковата молба и на въззивната жалба, остави същите без движение, и даде указания на ищеца, който е и въззивник, да изправи същите. В указания срок въззивникът, чрез своя процесуален представител, е депозирал молба вх. № 771/16.02.2024г. /п.кл. от 15.02.2024г./, с която е посочил, че датата на сключване на процесния договор е 04.12.2020 г. и е представил поправена искова молба, съгласно дадените указания.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. С писмено становище, депозирано от пълномощника адв. М. М., поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата. Прилага списък на разноските, с който се претендира адвокатско възнаграждение за оказана безплатно защита пред двете съдебни инстанции в общ размер на 1 946 лв. с ДДС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА . Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт на насрещната страна.

2

В съдебно заседание въззиваемият не се представлява. С писмено становище оспорва въззивната жалба. Представя справка/погасителен план по договор за паричен заем № 5653822/04.12.2020 год., която е представена и приета в първоинстанционното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли то да бъде намалено до минимума, съгласно Наредба № 1/2004 г. Претендира присъждане на разноски.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от И. М. С., чрез адв. М. М. от АК – Пловдив, с която против „В. К.“ ООД са предявени обективно съединени два иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД , за връщане на недължимо платена сума по недействителна клауза за неустойка и недължимо платена сума за такса за експресно разглеждане на договор за паричен заем Standard 14 от 04.12.2020 г., сключен между ищеца и ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 29.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията е предявена в общ размер от 250 лв.; в хода на производството на основание чл. 214 от ГПК исковата претенция е увеличена от 250 лева на 1 874.84 лева – общ размер, като исковете са индивидуализирани по размер, както следва – 750лв. за недължимо платена неустойка по чл.4, ал.1, т.2 от Договора за кредит и за недължимо платена такса експресно обслужване по чл.1, ал.3, т.2 от Договора – 1 124,84лв.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства, се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем Standard 14 № 5653822/04.12.2020 г., по силата на който на ищеца-заемател е предоставена сума в размер на 3000 лв., платима на 22 броя вноски (четиринадесетдневни), всяка от които в размер на 236.98 лв., включваща главница, лихва и такса експресно разглеждане на документи, при договорена лихва 563.78 лв. и ГПР – 49.36 %. Видно от съдържанието на същия, в чл. 1, 3 ал. 3, т. 2, е предвидено че преди подписване на договора заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, като за извършената допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1 649.78 лева. В чл. 4, ал. 2 от процесния договор страните са уговорили, че в случай на неизпълнение от страна на заемателя на задължението му за представяне на обезпечение по ал.1 се дължи неустойка в размер на 1 100 лв., която ще се заплаща разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска следвало да бъде в размер на 286.98 лв., а общото задължение по договора става 6 313.56 лв.

От ответника е представена справка - погасителен план за дължимото и платеното от ищеца И. М. С. по процесния Договор за паричен заем Standard 14 № 5653822/04.12.2020 г., от съдържанието на която се установява, че на ищеца-заемател е предоставена сума в размер на 3000 лв., платима на 22 броя вноски (четиринадесетдневни), всяка от които в размер на 286.98 лв., при договорена лихва 563.78 лв.; неустойка в размер на 1100 лв.; начислена на основание чл. 1, ал. 3, т. 2 от договора, такса за експресно разглеждане на документи за отпускане за паричния заем в размер на 1 649.78 лева, при фиксиран годишен лихвен процент за целия срок на договора в размер на 40.32 % и годишен процент на разходите 49.36 % или дължимото възлиза в общ размер на 6 313.56 лв., а платеното в размер на 4 260 лв., от които: дължима сума по главница – 3000 лв., а платена - 1888.58 лв.; дължима сума за договорна лихва - 563.78 лв., а платена – 496.57 лв.; дължима неустойка 1100 лв., а платена - 750 лв.; дължима такса за експресно разглеждане на документи за отпускане за паричния заем – 1649.78 лв., а платена - 1124.85 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по процесния договор за кредит имат качеството съответно на 4 потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. С оглед качеството на страните, предмета на договора и характера на правоотношението, съдът счита, че приложение намират специалните разпоредби на ЗЗП и ЗПК, във връзка с общите норми на ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи, че е платил на ответника претендираната от него сума в размер на 750 лв. по клаузата за неустойка в случай на неизпълнение от страна на заемателя на задължението му за представяне на обезпечение по ал.1 на чл.4 от процесния договор за кредит; и сума в размер на 1 124.85 лв. – по клауза за дължима такса за експресно разглеждане на документи за отпускане за паричния заем, поради нищожност на същите – сключени в противоречие със Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, на посочените в исковата молба основания. В тежест на ответника е да докаже, че договорът и оспорваните от него клаузи са валидно сключени.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съответствието на договора на цитираните разпоредби следва да е налице към момента на сключването му. Нарушението на която и да е от императивните разпоредби, има за последица - недействителност на целия договор - чл. 22 от ЗПК. Последиците са уредени в чл. 23 от ЗПК заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.

5

Предмет на спора са две вземания на кредитора: 1) за недължимо платена от него неустойка, представляваща неизпълнение на задължението за даване на обезпечение чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция и 2) за недължимо платена от него такса експресно разглеждане на документи по Договор за паричен заем Standard 14 № 5653822/04.12.2020 г.

Ответникът е представил по делото справка - погасителен план /л.38 и сл. от първоинстанционното производство/, съдържаща информация за дължимите и частично заплатени от кредитополучателя суми за главница, договорна лихва, неустойка и такса експресно обслужване, видно от която ищецът е заплатил неустойка в случай на неизпълнение от страна на заемателя на задължението му за представяне на обезпечение по ал.1 на чл.4 от договора за кредит в размер на 750 лв.; както и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане за паричния заем в размер на 1 124.85 лв. Или, установява се по делото твърдението на ищеца за заплащането от негова страна на претендираните суми.

По твърдението му за нищожност на клаузите, на основание на които тези суми са заплатени от него недължимо:

По отношение на клаузата, с която е уговорена такса за услугата „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1 649,78 лв.“, съдът счита, че същата е сключена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Още повече, че в самия договор липсва дефиниция на услугата „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“, за да може да се извърши надлежна преценка за реално предоставяне на услуга или за превратно въвеждане на допълнителни такси в тежест на потребителя, без тези такси да са включени в годишния процент на разходите.