Решение № 105 от 08.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20231100111353 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Ищецът – Г. Д. Г., твърди, че е сключил с ответното дружество застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица за застраховка „Моята кола“ – застрахователен пакет макс № BG/01/122003352038, относно лек автомобил марка "Хюндай", модел "Айоник 5", с рег. № ********, включващ застраховка "Каско" и застраховка „Гражданска отговорност“. Посочва, че срокът на действие на застрахователния договор е едногодишен, считано от 16.11.2022г. до 15.11.2023г. На 31.05.2023г., в периода между 18 и 21 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „Витоша" и ул. „Шандор Петьофи", застрахованият лек автомобил е бил противозаконно отнет от неизвестен извършител. Заявява, че в автомобила са се намирали свидетелствата за управление на МПС част 1 и част 2. По случая е образувано ДП № 228-918/2023 г. по описа на 04 РУ на СДВР, както и пр. пр. № 25434/2023г. по описа на СРП. На 01.06.2023г. ищецът е уведомил ответното дружество за настъпило застрахователно събитие по имуществена застраховка каско, като е предоставил на застрахователя в оригинал всички документи, с които е разполагал към онзи момент, включително и пълния комплект устройства за достъп и стартиране двигателя на МПС. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие ответникът е образувал щета N9 ***/500006. С писмо изх. № 2-1011 410/1-428542/11.09.2023г. дружеството уведомило ищеца, че действителната стойност на застрахования автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 108 504 лева. В писмото е посочено още, че съгласно т. 92, раздел 14 от „Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства" на ЗАД „Алианц България" АД, в случай че при настъпване на застрахователно събитие „кражба" на цялото МПС, застрахованият не предостави на застрахователя всички комплекти устройства за достъп и стартиране двигателя на ППС, както и двете части на свидетелството за регистрация на ППС, (част 1 и 2 оригинали), застрахователят намалява дължимото застрахователно обезщетение с 50% (петдесет процента). На 13.09.2023г. на ищеца е изплатена сумата от 54 252 лева, а като основание за банковия превод е посочено: „щета N° ***/500006". Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца:

- 54 252 лева, представляваща разликата до дължимото в пълен размер обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ, за настъпило застрахователно събитие „кражба на МПС" по застрахователна полица № BG/01/122003352038, заедно със законната лихва от 11.10.2023г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 63 от делото/.

Ответникът – ЗАД „Алианц България“ АД в депозирания от него писмен отговор признава настъпването на следните посочените в исковата молба факти:

- валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка “Моята кола” на МПС, полица № BG/01/122003352038, сключена между ищеца и ЗАД „Алианц България“ АД, като застраховател, предоставящо покритие “Каско” по смисъла на Общите условия (ОУ) към застраховката, за процесния период за лек автомобил "Хюндай", модел "Айоник 5", с рег. № ********,

- настъпването на застрахователно събитие, а именно кражба на процесния лек автомобил,

- образувана пред него преписка по щета № 0306/23/217/500006, -действителната стойност на процесното МПС към дата на събитието е 108 504 лева и

- ответникът е изплатил на ищеца сума в размер на 54 252 лева.

Ответникът посочва, че не е отказал изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 408 от КЗ, а на основание чл. 395, ал. 4 от КЗ е намалил неговия размер поради наличие на неизпълнение на застрахователния договор от страна на застрахованото лице и това неизпълнение е съществено 2 за интереса на застрахователя. Посочва, че намалил размера на застрахователното обезщетение, поради неизпълнение на задължението по т.

2.5.2 от ОУ (стр.53): „При Кражба/Грабеж на цялото МПС в срок до 25 часа от узнаване на застрахователното събитие, а в случай че срокът изтича в неработен ден - до края на първия работен ден, след изтичане на 25-часовия срок, се представят и предават и всички ключове на МПС (а при Грабеж наличните); всички дистанционни управления за алармената система и/или имобилайзера, ако в застраховката писмено е отразено изискване за наличието на такива (а при грабеж - наличните); оригинали на двете части на Свидетелството за регистрация на МПС (а при Грабеж - наличните)..". В резултат на това, застрахователят се е позовал на разпоредбата на т.2.5.5. от ОУ, а именно: „При неизпълнение на задължението за предоставяне на документите и ключове на МПС, дистанционни управления за алармената система и/или имобилайзера до 25 часа (до края на първия работен ден, след изтичане на 25-часовия срок, в случай че срокът изтича в неработен ден) от Кражба/Грабеж на цялото МПС, имаме право да намалим определеното застрахователното обезщетение с 25%, ако ни бъдат предоставени след 25часовия срок (след края на първия работен ден от изтичане на 25- часовия срок, в случай че срокът изтича в неработен ден), а ако не ни бъдат предоставени - имаме право да намалим определеното застрахователното обезщетение с 50%." Ищецът е посочил в исковата молба, че е оставил и двата талона в автомобила, с което е възпрепятствал и своевременното установяване на ППС /чл. 100 от ЗДвП/, спомогнал е за неговото укриване и въз основа на това следва да се приеме, че съответно са налице хипотезите на прилагане на разпоредбата на чл. 395, ал. 6 от КЗ. Допълнително поддържа, че поведението на ищеца представлява груба небрежност, което е самостоятелно основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение съгласно т. 2.2.1 от ОУ.

Претендира направените по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 65/ от делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

- валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка “Моята кола” на МПС, обективирана в полица № BG/01/122003352038, сключена между ищеца и ЗАД „Алианц като застраховател, предоставящо покритие “Каско” по смисъла на Общите условия (ОУ) към застраховката, за процесния период за лек автомобил марка 3

"Хюндай", модел "Айоник 5", с рег. № ********,

- настъпването на застрахователно събитие, а именно кражба на процесния лек автомобил,

- образувана пред нето преписка по щета № 0306/23/217/500006, - действителната стойност на процесното МПС към дата на събитието е 108 504 лева и

- ответникът е изплатил на ищеца сума в размер на 54 252 лева.

По делото са представени Общите условия на застраховка „моята кола“ /л. 28 – 37/, Съгласно т.2.5.2 от Общите условия - „При Кражба/Грабеж на цялото МПС в срок до 25 часа от узнаване на застрахователното събитие, а в случай, че срокът изтича в неработен ден - до края на първия работен ден, след изтичане на 25-часовия срок, се представят и предават и всички ключове на МПС (а при Грабеж - наличните); всички дистанционни управления за алармената система и/или имобилайзера, ако в застраховката писмено е отразено изискване за наличието на такива (а при Грабеж - наличните); оригинали на двете части на свидетелството за регистрация на МПС (а при Грабеж - наличните).." С клаузата на т.2.5.5 от ОУ е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на документите и ключове на МПС, дистанционни управления за алармената система и/или имобилайзера до 25 часа (до края на първия работен ден, след изтичане на 25-часовия срок, в случай че срокът изтича в неработен ден) от Кражба/Грабеж на цялото МПС, застрахователят има право да намалим определеното застрахователното обезщетение с 25%, ако им бъдат предоставени след 25- часовия срок (след края на първия работен ден от изтичане на 25- часовия срок, в случай че срокът изтича в неработен ден), а ако не им бъдат предоставени - има право да намали определеното Застрахователното обезщетение с 50%.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

Относно иска с прано основание чл. 405 от КЗ

Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение по договора за имуществено застраховане в уговорения срок.

С определение постановено на основание чл. 146 от ГПК е разпределена доказателствената тежест между страните:

1. на ищеца:

- наличието на валидно застрахователно правоотношение, - плащане на застрахователната премия по сключения застрахователен договор с ответника;

- настъпил покрит застрахователен риск и

- средната пазарна стойност на лекия автомобил към датата на застрахователното събитие.

2. на ответника е да установи:

4

- действие и съдържание към застрахователния договор на общи условия, с посоченото в отговора съдържание.

Правото на застрахователя да откаже (пълно или частично) заплащане на застрахователно обезщетение е уредено с императивни правни норми и всякога елемент от фактическия му състав е наличието на пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования (произтичащо от закона или уговорено с договора) и настъпването на застрахователното събитие, с оглед това, че застрахователният риск е елемент от същественото съдържание на договора за застраховка ( напр. чл. 363, ал. 4 КЗ, чл. 408 КЗ, чл. 395, ал. 4 и ал. 5 КЗ ). Следователно, клаузите в застрахователния договор, които уреждат това право не трябва да противоречат на тези правни норми, в противен случай биха били нищожни.

Конкретно, правото на частичен отказ да се изплати застрахователно обезщетение, в случай, че застрахованият не изпълни задължение, свързано с мерки за предотвратяване и ограничаване на вредите (на каквото именно се позовава ответникът), а именно предпазване на застрахованото имущество от вреди, спазване на предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност, е уредено в чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ. От тълкуването на тази норма следва извод, че правото на намаляване на обезщетението възниква в случай на неизпълнение на задължение по договора (свързано с предотвратяване и/или ограничаване на вредите), което не е предвидено като основание за отказ и е станало причина за настъпване на застрахователното събитие, като правото на намаляване е съответно на този принос ( тежестта на нарушението). Дори и при изрична уговорка в застрахователния договор липсата на тази изискуема от закона причинна връзка между неизпълнението и събитието, не освобождава застрахователя и последният следва да изплати изцяло застрахователното обезщетение – арг. от чл.395 ал.5 от КЗ. Доказателствената тежест да установи факти, от които може да се направи извод за наличие на такава причинна връзка, е на ответника.

Ответникът се позовава на неизпълнение на предвидено в договора задължение на застрахования да не оставя свидетелството за регистрация на МПС - част II в автомобила при напускането му, за да обоснове право да намали застрахователното обезщетение с 50 % при настъпило събитие кражба на МПС. Несъмнено, неизпълнението на това задължение, е дефинитивно негодно да бъде причина за настъпване на събитието кражба – противозаконно отнемане на лекия автомобил от владението на собственика, поради което следва да се разгледа вероятния принос на това неизпълнение към вредите и тяхното ограничаване.