Решение № 63 от 19.02.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Плевен, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско дело № 20254400500014 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1465/ 31. 10. 2024 год., постановено по гр. дело № 1845/ 2024 год., Плевенският районен съд е признал за установено на основание чл.

415 във вр. с чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Н. Т. Ц. от гр.

Плевен дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН“ АД гр. Плевен следните суми:

-561, 21 лв., представляващи главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2021 год. до 30. 11. 2023 год.;

-90, 43 лв., представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 05. 01. 2022 год. до 08. 01. 2024 год., и

-законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 22. 01. 2024 год.- до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 152/ 22. 01. 2024 год. по ч. гр. дело № 319/ 2024 год. по описа на Плевенския районен съд. Със същото решение съдът е осъдил Н. Т. Ц. от гр. Плевен да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН“ АД гр. Плевен разноски в исковото 1 производство в размер на 385 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н. Т.

Ц. от гр. Плевен. В същата се изразява становище, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Въззивницата моли окръжния съд да отмени решението и постанови ново решение по съществото на спора, с което отхвърли изцяло предявените искове.

В депозирания писмен отговор от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН“ АД гр. Плевен се изразява становище, че депозираната въззивна жалба е неоснователна.

В открито съдебно заседание на 11. 02. 2025 год. въззивницата се явява лично и моли окръжния съд да уважи депозираната въззивна жалба.

В открито съдебно заседание на 11. 02. 2025 год. въззиваемото дружество се представлява от юрк. Стефан Цанев, който моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение.

Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо, доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване вземания на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН“ АД гр. Плевен, произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия. Безспорно по 2 делото е, а и видно от приложените декларация по чл. 14/ чл. 27 от ЗМДТ и два броя справки от ТД на НАП- офис Плевен, че ответницата Н. Т. Ц. е собственик на апартамент № 21, находящ се в гр. Плевен, ж. к. ***.

Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. В случая е безспорно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация- Плевен” АД на потребители в гр. Плевен са публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват ответницата като собственик на процесния топлоснабден имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. Ответницата не е оспорила представения препис- извлечение от сметка, от който се установява, че задълженията за процесния топлоснабден недвижим имот са следните: сумата от 561, 21 лв. за неплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2021 год. до 30. 11. 2023 год., като лихвата за забава върху тази сума възлиза на 90, 43 лв. В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е била назначена съдебнотехническа експертиза, която е дала заключение, че извършеното разпределение на топлинна енергия и начислените суми за процесния период са в съответствие с методиката към Наредба за топлоснабдяването № Е- РД04- 1/ 12. 03. 2020 год. Тук е мястото да се отбележи, че в заключението на вещото лице е отразено, че в жилището на ответницата няма начислено отопление от отоплителни тела и не се ползва БГВ. Този факт сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия. От една страна следва да се съобрази наличието на щранг- лира в банята на ответницата, отдаваща топлинна енергия, която следва да бъде начислена и заплатена. От друга страна съдът счита, че с оглед на обстоятелството, че се касае за сграда- етажна собственост и обща сградна инсталация следва да намери приложение разпоредбата на чл.

153 ал. 6 от Закона за енергетиката, според която клиентите, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на 3 топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от ползвателите в сградата, а следва от факта, че инсталацията е обща част по предназначение и всеки отделен ползвател трябва да поеме съобразно дела си частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази обща част.

Наистина фактическото положение понастоящем е такова, че част от собствениците не желаят и не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти, с което нарушават правилното функциониране на инсталацията за топлинна енергия в сградата, защото тя е проектирана по начин за ползване на топлинна енергия от всички съсобственици. Това право не може да бъде развито до степен да се счита, че не следва да заплащат за топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях. В тази хипотеза гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата- етажна собственост, и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. В тази насока са подробните и аргументирани разяснения, дадени в решение № 5 от 22. 04. 2010 год. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 15/ 2009 год., с което е отхвърлено искането на омбудсмана за обявяване противоконституционността на чл. 153 ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката. Аналогични са и съображенията, изложени в тълкувателно решение № 2 от 25. 05. 2017 год., ОСГК.

В заключение може да се обобщи, че решение № 1465/ 31. 10. 2024 год., постановено по гр. дело № 1845/ 2024 год. по описа на Плевенския районен съд, е правилно, съобразено с разпоредбите на закона и обосновано на доказателствата по делото, поради което липсват основания за неговото изменение или отмяна и същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По изложените съображения Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1465/ 31. 10. 2024 год., постановено по гр. дело № 1845/ 2024 год. по описа на Плевенския районен съд.

ОСЪЖДА Н. Т. Ц. от гр. Плевен, Е Г Н **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от Й.В.В., юрисконултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5