Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 12.11.2020, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
433/2020
Подписан
12.11.2020
В сила
12.11.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 167 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1-3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1-3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1-3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 3, т. 2, предложение второ · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 196 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 196, ал. 1, т. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 197, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 197, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 198, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 198, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 200 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 200 - 207 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 200 - 207 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 200 - 207 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 204 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 200 - 207 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 200 - 207 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 200 - 207 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 216, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 226 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 232 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 320 град Велико Търново, 12.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев при участието на секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 433/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 197, ал.

2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Същото е образувано по жалба на „Поликомерс

СГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Тодор Балина“ № 11Б, против Решение № 97/29.06.2020 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200004-022-0032094/01.06.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново. В жалбата се развиват оплаквания досежно незаконосъобразността на решението и на потвърденото с него постановление, налагащо обезпечителна мярка. Оспорва се констатацията, че липсвали други годни обекти за обезпечение, като се изтъква липсата на мотиви и анализ в тази насока. Сочи, че изземването на търговските постъпления ще доведе до невъзможност длъжникът да осъществява нормално своята икономическа дейност, респ. да плаща публичните задължения. Липсвала проверка от публичния изпълнител при длъжника, както и конкретно описание на паричните средства, върху които е наложено обезпечението. Твърди, че обезпечаването на предполагаем, бъдещ и несигурен резултат от дейността на длъжника освен че е неуредено в ДОПК, е противопоставимо и на трети лица със самостоятелни права. Накрая оплакванията са обобщени с довода, че мотивите на ПНОМ, респ. тези в потвърждаващото го решение на ответника, са по същество необосновани предположения, които не могат да обосноват разпоредения правен резултат.

Претендира направените по делото разноски.

Ответната страна – директорът на ТД на

НАП гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** К. заема становище за неоснователност на жалбата, като моли да бъде потвърдено оспореното решение на директора на ТД на НАП - Велико Търново като правилно и законосъобразно. Счита за неоснователни възраженията за липсата на мотиви.

Сочи, че дружеството има непогасени задължения в особено големи размери и системно не обслужва дълга си, от сметките му не постъпват суми, а от проведените тръжни процедури е видно, че част от недвижимите имоти са продадени, но по-голямата част са неатрактивни и непродаваеми. Предвид това публичният изпълнител е преминал към по-бързо ликвиден способ – запор на парични средства, поради което мярката е подходяща и съответстваща на обезпечителната нужда. Претендира ***ско възнаграждение.

Съдът след като прецени законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал.

2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК приема за установено следното:

В ТД на НАП – Велико Търново е образувано изпълнително дело № **********/2014 г. за събиране на дължимите от жалбоподателя публични вземания. Общият размер на публичните задължения по изпълнителното дело към 01.06.2020 г. възлиза на 1 438 297,35 лева, от които лихви – 423 137,87 лева и главници – 1 015 159,48 лева.

От представената справка за предприетите действия се установява, че са наложени запори върху банкови сметки, след като са изпратени запорни съобщения до 29 банки, като само в три от тях – ТБ

„Уникредит Булбанк", ТБ „ПИБ", ТБ „ОББ" дружеството има сметки, върху които са наложени запори, от които не е спорно, че не постъпват суми. Не са наложени запори върху други вземания на дружеството – длъжник към трети лица. Наложен е запор върху движими вещи, представляващи 20 броя МПС, при което за 16 от тях приходната агенция се явява първи по ред кредитор, като няма вписвания в ЦРОЗ, а само 4 запора от ДСИ са наложени преди мерките на публичния изпълнител. Не са налагани запори върху дялове и акции, собственост на дружеството. В справката са описани и имотите, върху които публичният изпълнител с ПНОМ е наложил възбрана, както и реда на вписването им, при което стойността на тези имоти съгласно окончателните оценки е 1 628 040, 43 лв. Публичният изпълнител е установил, че дружеството не разполага със свободни от тежести активи и постъпленията през първото шестмесечие за погасяване на дълга са в размер от 52 645, 27 лв. Описани са проведените тръжни процедури за продажба на имущество на длъжника, по- голяма част от които не са се състояли поради неатрактивност на възбранените имоти. От справката съдът приема за установено, че към 09.07.2020 година сумата на публичния дълг е 1 512 252,13 лв. В същата справка е отразено, че дружеството не работи с банковите си сметки, т.е. не реализира безкасови плащания през обявените си банкови сметки. При извършена проверка от дирекция „Контрол" е установено, че разплащанията си дружеството е извършвало в брой или чрез делегация по силата на комисионен договор с дружеството „Валенс 2010" ЕООД. Наложен е запор върху тези вземания на длъжника към трети лица, при което също са постъпили минимални суми. При приключила на 05.11.2019 г. проверка е установено, че освен с посоченото дружество, длъжникът има договор и с „Торад - 2011" ООД, като липсват данни за банковата сметка, по която постъпват суми за длъжника. Третото лице е посочило две сметки, като е уточнило, че по тях постъпват суми и на други лица съгласно договори за финансово обслужване, след което е наложен запор върху тях. На 28.02.2020 г. бил посетен обект на дружеството в Горна Оряховица, при което е иззета сумата от 639 лева от касовата наличност. Наложен е запор върху касови наличности в определени и изрично посочени обекти. В резултат на това един обект бил преустановил работата си, а три са сменили касовите си апарати с апарати на друго дружество. Единствено от един търговски обект – хотел са постъпвали ежедневно суми.

С ПНОМ изх. № 200004-022-0032094/01.06.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, на основание чл. 200 във вр. с чл. 204 и чл. 195, ал.

1-3 от ДОПК, във връзка със съществуващите задължения общо в размер на 1 438 297,35 лева, е наложена обезпечителна мярка – запор на парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в търговски обект: рецепция на хотел „Премиер“ в гр. В. Търново, ул. Сава Пенев“ № 1 с регистрирано в обекта фискално устройство DT

792701, считано от датата на получаването на запорното съобщение до погасяване на размера на установеното публично вземане, като ежедневно постъпващите парични средства от предоставените от лицето стоки и услуги в гореописания обект, включително поръчките за доставка на адрес, следвало да бъдат превеждани по банкова сметка ***мания в ТБ „Инвестбанк“ АД или по запорирана от публичния изпълнител банкова сметка ***. В мотивите на ПНОМ публичният изпълнител е приел, че ще бъде затруднено събирането на горепосочените задължения, тъй като притежаваните от задълженото лице недвижими имоти са с тежести, а тези, за които НАП е първа по ред са недостатъчни за обезпечение; сметките на дружеството са запорирани и няма постъпили средства, а същевременно задълженото лице реализира голям търговски оборот, т.е. разполага със средства за погасяване на дълга си, но не желае да извърши плащане; задълженото лице системно не спазва данъчно-осигурителното законодателство.

На същата дата е изпратено запорно съобщение № С200004-026-0024859, в което е посочено, че се издава на основание чл. 204, чл. 232, ал. 5 от ДОПК и в което е вписано, че на дружеството длъжник се налага запор на паричните средства в каси, находящи се в търговския обект, посочен по-горе, в който е съответното ФУ, до достигане на размера на публичния дълг от 1 438 297,35 лв. Разпоредено е на основание чл. 232, ал. 5 от ДОПК постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от лицето стоки и услуги в този обект, включително и от доставките на адреси, да бъдат превеждани от управителя му по точно идентифицирана банкова сметка *** „Инвестбанк“ АД или по запорирана от публичния изпълнител банкова сметка ***. Разпоредено е преводът на паричните средства, постъпили в касите на длъжника съгласно дневните отчети от ФУ, да се извършва от материалноотговорното лице до края на работния ден, следващ деня, за който отчета се отнася. Накрая е налице и разпореждане, според което който изплати на длъжника вземания въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него до размера на задължението с лихвата след плащането.

Срещу постановлението в законоустановения срок е била подадена жалба пред директора на ТД на НАП – Велико Търново с доводи, идентични с изложените пред съда. С Решение № 97/29.06.2020 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново жалбата е оставена без уважение и е потвърдено издаденото ПНОМ. Ответникът е намерил, че са налице доказателства за изискуеми публични задължения, установени с декларации обр.6, справки - декларации по ЗДДС, декларации по ЗКПО, ревизионни актове и наказателни постановления, като общият им размер е този, посочен в оспореното постановление на налагане на обезпечителна мярка. С оглед на големия размер на задължението и факта, че стойността на имотите, върху които възбраната на НАП е вписана първа по ред, е недостатъчна да удовлетвори дълга правилно публичният изпълнител бил констатирал наличие на обезпечителна нужда. Възпроизвел е и установената от публичния изпълнител обстановка, според която дружеството генерира задължения, не извършва плащания, а реализира обороти, като именно поради това с цел обезпечаване на дълга на основание чл. 204 вр. с чл. 232, ал.5 от ДОПК е издадено ПНОМ. Ответникът е намерил, че издаденият от публичния изпълнител акт има мотиви, тъй като са изложени фактическите и правни основания за налагане на допълнителни обезпечителни мерки. Намерил е за верен извода на публичния изпълнител, че е налице обезпечителна нужда, тъй като наложените предходни обезпечения не покриват задълженията, и тяхното събиране е затруднено. Прието е за неоснователно оплакването на дружеството, че запорът на пари в касата бил неопределен и липсвали доказателства за наличието им. Посочено е, че размерът на дълга бил от 1 438 297,35 лева и в постановлението ясно било посочено, че има действие до погасяване на размера на установеното и изискуемо вземане, като ежедневно постъпилите парични средства от услугите и продажбите на стоки следвало да се превеждат по банковата сметка за принудително събиране. Изложени са мотиви, че запорът върху парите е допустимо от закона средство за обезпечаване, понеже последните имали смесена правна природа като движими вещи, ценни книги, материализиращи вземания на издателя и законни платежни средства.

Те били годен обект за обезпечение, ако са индивидуализирани като местоположение и лицето, което ги държи, доколкото останалите изпълнителни способи целели трансформирането на останалите вещи и вземания именно в пари за нуждите на изпълнението, които нужди се предохранявали с обезпечителния процес.

В случая самото изпълнение върху паричните средства се характеризирало с това, че не се провеждало осребряване, а изпълнението било посредством предаването на парите, като изпълнението ще продължи до размера на обезпечените вземания.

Решението е връчено на жалбоподателя на 08.07.2020 г. Недоволно от него, „Поликомерс СГ“ ЕООД го е оспорило пред АСВТ с жалба подадена чрез ответника на 15.07.2020 г.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7 - дневен срок, при спазване на принципа за задължително оспорване на ПНОМ по административен ред съгласно чл. 197, ал.

1 ДОПК. Горното налага извода за нейната допустимост.

Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно - от териториалния директор на ТД на НАП-Велико Търново. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал.