Определение № 144 от 27.03.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. Бургас, 27.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500097 по описа за 2023 година съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 357/03.02.2023г. на Окръжен съд - Силистра от адв. З. Ж. Т. , В. адвокатска колегия, с адрес: гр. В., улица „С.“ № **, ет. * и съдебен адрес: гр. В., ул. „Б. л.“ № **, ет. *, ап. **, в личното му качество на ищец по гр.д. № 393/2022 г. по описа на Окръжен съд - Силистра, първоначално образувано като гр.д. № 1693/2022 г. по описа на ОС - Варна и изпратено по реда на чл. 23 ГПК, след отвод на целия съдийски състав, на ОС – Силистра, срещу Определение № 15/10.01.2023г. по гр.д. № 393/2022г. по описа на Окръжен съд-Силистра, с което на основание чл.129, ал. 3 от ГПК е прекратено производството по делото, поради неотстраняване на част от нередовностите на исковата молба.

Твърди, че определението не е правилно. Позовава се на отказ от правосъдие в нарушение на цитирани в частната жалба нормативни актове от правото на ЕС – ДЕС и Директива (ЕС) 2019/1937, както и на множество решения на СЕС, подробно описани и цитирани в частната жалба. Позовава се на чл.33 от Конвенцията на ООН срещу корупцията, Директива (ЕС) 2015/849 и др., заявява, че с решение Адвокатска колегия - В. е осъдила „всякакъв външен натиск върху адвокат З. Т.“. Отново обосновава „продължаващ акт на отмъщение“, във връзка с изготвените против него Ревизионни актове, с които е данъчно задължен и поддържа „ответен акт на отмъщение“, който, според него, е съставомерен по Директива (ЕС) 2019/1937. Твърди, че съдът необосновано се е десезирал от разглеждане на предявения иск и от правораздавателни компетенции. Счита, че прекратителното определение не съдържа мотивна част. Излага и други аргументи. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по съществото на предявения иск.

1

Настоящото производство е образувано, след отвод по реда на чл. 23 ГПК на целия съдийски състав на Апелативен съд - Варна и изпращане на делото с определение № 376/09.03.2023г. по ч.гр.д.№ 845/2023 год. по описа на ВКС, 4- то г.о., за разглеждане от Бургаския апелативен съд.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от легитимирано лице, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съдът, като взе предвид приложените писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д.№ 1693/2022г. по описа на Окръжен съд Варна, впоследствие образувано като гр.д.№ 393/2022г. по описа на Окръжен съд - Силистра, е образувано по искова молба от адв.З. Ж.Т., в качеството му на ищец, против Народното събрание на Република България, представлявано от Председателя на НС, като процесуален субституент в извъндоговорната отговорност на Държавата с предявен иск по реда на чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за вреди от законодателната дейност на Държавата в областта на правото на адвоката на защита пред съд, срещу „акт на отмъщение“ и неизпълнение на задължения, произтичащи от чл.56, чл.216, чл.288 ДФЕС; чл.47 и чл.52, § 1 от Хартата, чл.33 от Конвенция на ООН срещу корупцията, чл.38 от Директива (ЕС) 2015/849, чл.5, § 11, чл.19, чл.21, § 1, чл.24, чл.25, чл.26, чл.28 от Директива (ЕС) 2019/1937. Твърди, че в резултат от подробно описаните в качеството му на адвокат на няколко търговски дружества действия, включително подаване на сигнали до различни институции за опити за „нарушаване на правото на ЕС и на общностните свободи и права на несъстоятелността на дружеството Еър“ и „използването на изкуствени конструкции, с цел създаване на привидно законово основание за придобиване на задграничното имущество на Еър, чиято ликвидация се извършва в несъстоятелността на ЕПД, вторично производство в рамките на единната международна несъстоятелност на Еър“ претърпял вреди, вследствие от изготвени против него ДРА. Заявава, че в резултат от подадена от него информация за нарушаване на разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията и неправомерното използване на паричните фондове, получени от продажбата на задграничното дружество Еър, съхранявани в КТБ, за предоставяне на нерегламентирана държавна помощ на частни икономически оператори в нарушение на чл.63 и чл.107, § 1 ДФЕ, против него са предприети „данъчни актове на отмъщение“, упражнена е „икономическа принуда“, „правна принуда“, „враждебни действия“ и прочее. При защитата си срещу описаните съвсем неизчерпателно от настоящия съд действия, атакуването на ревизионните актове приключило неуспешно за него, от което претърпял имуществени и неимуществени вреди, подробно описани по исковата молба. Всичко изложено е свързано, според 2 предявения иск, със съществени нарушения на правото на ЕС и с нетранспониране в срок на цитирани Директиви на ЕС, уреждащи защитата на лица, подаващи сигнали за нарушение на правото на Съюза. Формулиран е петитум за постановяване на решение, с което съдът приеме за установено, че Българската държава е нарушила задълженията по цитирани текстове от ДЕС и ДФЕС да приеме закони, с които предостави необходимите правни средства за защита срещу актове на отмъщение, защита пред съд и защита от данъчни актове на отмъщение. Претендира и осъждане на Държавата да му заплати обезщетение за вреди – имуществени и неимуществени, упоменати в петитума на стр. 24 от исковата молба.

С разпореждане № 3984/22.08.2022г. по гр.д.№ 1693/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, исковата молба е оставена без движение с указания за уточнението й в четиринадесет подробни пункта.

Съобщението е връчено на частния жалбоподател на 01.09.2022г. и с отговор изх.№ 144/07.09.2022г. на адвокатския офис на адв. З. Т. е депозирано уточнение на исковата молба.

От внимателния му прочит не се установява частният жалбоподател да е уточнил каква е връзката между евентуалните подавани от него сигнали доказателство № 5 – стр.111 по гр.д.№ 1693/22г. на ВОС – Запитване, изх.№ 110/22.12.2021г. на кантората на адвокат З. Т. до Правителството, доказателство № 6 –с изходящ номер на кантората на адвокат З.Т. от 14.02.2022г. – стр.116 и сл., доказателство № 7 – с изх.№ от 19.05.2022г. на кантората на адвокат З.Т., доказателство № 4 – приложено съдебно решение на ВАС, доказателство № 12 – уточняваща молба по посочено в нея търговско дело по описа на Окръжен съд Търговище от 2011г. и актовете на отмъщение, враждебно действие и неоправдано отношение, доколкото издадените ДРА, с които са установени негови данъчни задължения, датират от доста по-ранен период от посочените т.нар. „сигнали“ за нарушаване на правото на ЕС. Ето защо, според настоящия състав, с депозираното уточнение не са изпълнени указанията на съда по т. 6 и т. 7 от Разпореждане № 3984/22.08.2022г. по гр.д.№ 1693/22г. по описа на ВОС.

С отговор изх.№ 144/07.09.2022г. на адвокатския офис на адв.З. Т. не е уточнено в какво се изразява твърдения „акт на отмъщение“ на данъчните органи, в контекста на реализирано право на съдебна проверка на ДРА, проведена неуспешно за адв. З. Т., нито са упоменати европейски норми, запретяващи провеждане на ревизионни производства против задължени лица. Описаните по т. 31 на стр. 12 от уточняващата молба действия описват мерки на принуда – запор върху имуществени права на ищеца, но те по нищо не се отличават от мерките, които обичайно се налагат за реализиране на вземания на НАП по отношение на който и да е длъжник за публично вземане.

Също така не е уточнено по какъв начин е формирана сумата на имуществените вреди, не е ясно на какво основание ищецът, действайки като 3 адвокат на търговско дружество Еър, което се твърди, че е в производство по несъстоятелност, открито пред съд в Съединени американски щати, лично е заплащал суми за такси, договарял е заеми с трети лица, гарантирани също лично от него и каква е корелацията със претендираните вреди от 80 106 щ.д. и действията на ответника по делото.

Само на описаните основания настоящият състав приема, че е налице неизпълнение на указанията по Разпореждане № 3984/22.08.2022г. по гр.д.№ 1693/22г. по описа на ВОС.

Ето защо, като взе предвид, че разпореждане № 3984/22.08.2022г. по гр.д.№ 1693/2022г. по описа на Варненски окръжен съд е изключително ясно и подробно и че съдът не е задължен да дава повторно указания на страната за отстраняване на пороците на исковата молба, се налага като краен резултат извод за неоснователност на депозираната частна жалба.

Водим от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15/10.01.2023 г. по гр. д. № 393/2022 г. по описа на Окръжен съд - Силистра.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчване на препис от него на адв. З. Т. с частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4